Държавата наложи тайна бариера върху украинския слънчоглед, за да спаси земеделци

Видимата част бяха протестите на зърнопроизводителите, които затвориха границата с Румъния. Дори агроминистърът Явор Гечев ги подкрепи, подкарвайки трактор към границата. Невидимата бяха две последвали действия на ведомството на Гечев.

Министърът на земеделието е разпоредил акция за проверка на украинския слънчоглед. Това означава, че всеки камион се спира за контрол, считано от 5 април. А проверката е скъпа, трае поне седмица и така доставчици и преработватели трупат загуби. Идеята е скрит протекционизъм: заради практическия административен тормоз вносът да стане невъзможен и да се изкупи местната продукция на по-висока, непазарна цена.

Втората посока на действие е за натиск над ЕС за повече компенсации. Вече бяха дадени 17 млн. евро, но за българските земеделци тази сума е буквално трохи на фона на милиардни обороти и субсидии. В тази битка България не е сама, защото Полша, Румъния, Словакия и Унгария също усещат наплив от украинско зърно. Така че още малко щедрост от европейския бюджет не е изключена.

• Войната за олио и българските маслобойни
• Българският износ на дизел за Украйна избухна. Но сега залязва

Тормоз с проверки

Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) от седмица е започнала проверки на вноса на украински слънчоглед по митническите пунктове и в производствени бази на фабриките за олио.

Действието предизвика недоволството на Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти в България. Браншовата организация изпрати в четвъртък писмо до министъра на земеделието, Американската търговска камара, Представителството на ЕК в България, посолствата на САЩ, Украйна, Индия и Китай, в което възразява срещу начина, по който се правят проверките, и прогнозира последствията от тях за вносителите, преработвателите и пазара.

"Основание за проверките е цитирана заповед на директора на БАБХ РД 11-790/03.04.2023, която официално никой не връчва. Според нас тази заповед не се публикува и/или нотифицира пред страните - търговски партньори, както и пред ЕК и Световната търговска организация, защото касае нарушения на установени международни търговски отношения, както и поради факта, че се отнася неправомерно само за доставките на зърна с произход от Украйна", заявяват в писмото си от сдружението.

Държавните служители изискват документи и вземат проби от всяко транспортно средство или склад с украински слънчоглед. След това камионите се задържат, а складовете - забраняват, до излизане на пълните лабораторни резултати, които трябва да покажат дали стоката съответства на европейските фитосанитарни изисквания. Разходите за тези анализи са за сметка на заводите. Всеки набор от анализи струва около 1000 лева, което предвид големия брой товари генерира сериозен непредвиден разход за фирмите, посочват от сдружението.

В писмото се казва още, че всички доставки на слънчоглед от Украйна в България са преминали поредица проверки и са придружени от лабораторни качествени сертификати от международно сертифицирани лаборатории (като SGS, Bureau Veritas, Control Union) за същите показатели, за които представители на БАБХ сега извършват повторни анализи. От браншовата организация припомнят също, че от лятото на 2022 г. БАБХ извършва системни целеви проверки на внасяните зърна и маслодайни култури от Украйна, като до момента не са известни установени несъответствия.

Проверките отнемат много време и разходи. Лабораторните резултати излизат за минимум пет работни дни и за този период задържаните транспортни средства предизвикват огромни задръствания пред митническите пунктове и производствените бази. Това генерира и големи по размер неустойки към транспортните компании за престоя, както и по сключени търговски договори, посочват от сдружението.

Държавните служители изискват документи и вземат проби от всяко транспортно средство или склад с украински слънчоглед. И вече има дълги опашки от камиони Източник: Сдружение на производителите на растителни масла и маслопродукти

Съпротивата на фабриките

От Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти заявяват, че "тези проверки не са с контролна цел, а целят създаване на регулаторни пречки пред вноса на украински слънчоглед и на непазарна среда за реализация на складираната местна продукция". Според браншовата организация това са "квазиконтролни механизми, целящи ограничаване на вноса на украинска продукция на европейския пазар".

От бариерите ефектът ще е по-висока цена за олиото на вътрешен пазар и на фуражите, което пък ще се отрази на цените на месото.

В резултат на всичко това ще се стигне до забавяне или до неизпълнение на доставки до наши клиенти, като най-засегнати ще бъдат най-отдалечените точки на доставка, основно на белен слънчоглед, например САЩ, Австралия и Нова Зеландия, чиито графици са съобразени с крайни срокове и зависят от сложна логистика на контейнерни доставки, добавят от сдружението.

Цената на слънчогледовото масло

FOB цени на слънчогледово масло на борсата в Нидерландия (евро/метричен тон) Преглед на оригинала

Проблемът с цената и запасите

В основата на проблема е, че реколтата от слънчоглед от миналия сезон не е била продадена и сега вместо обичайните наличности от около 300 хил. тона по това време на годината при местни производители и търговци има натрупан запас от около 1 млн. тона. Тази продукция пълни складовете и няма как да се пласира само за местна преработка до новата реколта.

Представители на сектора разказват, че по традиция зърнопроизводителите първо продават пшеница и царевица, а със слънчогледа се забавят, чакайки по-добри международни цени. Тази година, въпреки че към септември цената е била около 1000 лв. за тон, те пак са решили да чакат, но не са уцелили пазара. Така погледнато, математически от непродадения 1 млн. тона по сегашни цени те губят около 400 млн. лв. Но това е условна загуба, тъй като винаги борсовите котировки се движат, особено в периоди на кризи.

Сега стои въпросът дали настоящите цени от 750 - 800 лв. на тон са под тяхната себестойност. Според зърнопроизводителите - категорично да. Те дават число от 1100 лв. за тон.

Според търговци обаче вина за ситуацията имат и производителите: виждайки се с огромни печалби миналата пролет, те са започнали битка за повече земя и неразумно са вдигнали рентите с около 30% и сега те се движат от 70 лв. до 200 лв. на година за декар. За сравнение се сочат румънските ренти, които са по-ниски: 25 - 45 евро на декар. Въпреки това изчислението на близък до сектора източник е, че средният разход на декар е бил 140 лв., което при среден добив от 225 кг на декар прави тон със себестойност около 620 лв.

Където и да е истината за себестойността, факт е, че пазарът е изиграл земеделците и те имат трудно решим проблем. Но решението на държавата в момента опитва да счупи и втори сектор с непазарни мерки.