"Газпром" търси купувач на веригата си бензиностанции в България

Мениджъри от сектора на горивата коментират, че основен проблемен момент може да се окаже търсената цена, която варира според различни информации от 60 млн. евро до 80 млн. евро на база активите и високата цена, на която са придобити бензиностанциите в миналото. Друг проблем би се оказала неатрактивността на местния пазар към момента, който е силно руски сега и разтърсван от постоянни политически упражнения.

НИС в България

"Газпром Нефт" е на българския пазар през дружеството "НИС Петрол". Едноличен собственик на капитала е регистрираната в сръбския град Нови Сад NIS. В нея руската група "Газпром" държи 56%, а сръбската държава почти 30%.

Компанията започна да инвестира на българския пазар бавно от 2011 г. с единични покупки на бензиностанции и терени, противно на първоначалните очаквания, че ще закупи наведнъж сериозна бройка обекти от конкурент.

В края на 2012 г. тя купи и лицензиран склад за течни горива - бензин и дизел, край София (в Костинброд) за 20 млн. евро от българската "Газтрейд". Продавачът си запази половината част от базата, където развива бизнеса си с пропан-бутан.

Първоначалните заявки бяха, че тя се готви да влезе в лидерския списък на веригите в страната и да се позиционира като premium бранд. От началото на дейността си досега българското дружество е всяка година на загуба, а към края на миналата година отрицателният капитал на компанията е почти 88 млн. лв. При приходи от 220 млн. лв., текуща загуба от над 6 млн. лв. и на фона на силна година за конкурентите.

Обяснението на представители от бизнеса за минусите е, че компанията не успява да разгърне националното си покритие, част от бензиностанциите са купени или наети на много висока цена и т.н.

През април 2022 г. българското дружество получава от сръбската си компания майка писмо за подкрепа, с което потвърждава, че има капацитет да продължи да подкрепя финансово тукашното дружество поне 12 месеца. В отчета се казва още, че "съществуването на дружеството като действащо предприятие и способността му да покрие задълженията си в голяма степен зависят от подкрепата на собственика".

Към края на 2022 г. веригата на "НИС Петрол" се състои от 34 бензиностанции, като 23 са собствени, а 12 са взети под наем. През пролетта на тази година "НИС Петрол" се раздели с част от бензиностанциите си, които бяха под наем за срок от 10 години. Договорът изтече и те преминаха обратно към "Шел България".

От бранша обясниха, че през изминалата година компанията е получила много малко суровина от сръбската рафинерия. Продажбите на база отчета на компанията са за около 100 хил. тона петролни продукти, от които 2/3 са на пазара на дребно, а остатъкът - на едро.

"Газпром" в Сърбия

В началото на 2009 г. руската "Газпром нефт" приключи сделката по закупуването на мажоритарния дял от акции в държавната сръбска петролна компания "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS), като руското участието достига 56.15%. През май 2022 г. сръбската NIS променя структурата на собствеността си, като мажоритарният акционер Gazprom Neft намалява дела си на 50%. А 6.15% от акциите са прехвърлени на Gazpom PAO посредством сделка на Сръбската фондова борса.

Цената на сделката беше 400 млн. евро, като сред ангажиментите на купувача беше да модернизира рафинерията в Панчево, така че горивата да отговарят на европейските стандарти, както и по-малката бивша държавна рафинерия - тази за моторни масла в Нови Сад. От отчетите на сръбската компания става ясно, че направените инвестиции в Панчево са за над 800 млн. евро, като значително се е повишил и капацитетът на производството на светлите горива.

На пазара на Балканите NIS управлява общо мрежа от над 400 бензиностанции под две марки - NIS Petrol и премиум марката GAZPROM. Обекти на дребно компанията има освен в България и Сърбия и в Босна и Херцеговина и в Румъния.

Сърбия не е член на ЕС, но NIS внася суров петрол за своята рафинерия в Панчево чрез петролопровод Adria от терминала на остров Krk и системата на хърватския оператор Jadranski Naftovod (Janaf).

NIS отдавна се опитва да разнообрази вноса и тества различни суровини, включително иракски и нигерийски барели. През последните няколко години основните източници на доставки за Панчево са били иракският суров петрол Kirkuk и Novy Port на Gazprom Neft от проекта Арктика, пише Energy Intelligence.

През декември NIS подписа сделка за транспортиране на суров петрол с Janaf, запазвайки капацитет за транспортиране на 6.2 милиона тона суров петрол за периода от 1 януари 2023 г. до 31 декември 2024 г. В началото на тази година беше съобщено, че Сърбия планира да инвестира в изграждането на петролопровод до Унгария, който ще помогне за диверсифицирането на доставките, свързвайки сръбската и унгарската тръбопроводна система и ще се явява допълнителна връзка на системите Adria и "Дружба".

Потенциалният изход от България на седмата по приходи верига бензиностанции няма да разбърка много местния пазар. Много по-вероятно е предлаганите активи да заинтересуват вече присъстващите играчи, и то на парче, но все пак за пакета може да се появи и някой нов регионален. При сделка това ще означава сбогуване с "Газпром", след като от пролетта на 2022 г. не внасяме газ от руския гигант, като единственото присъствие ще е през "Турски поток" и транзита през България. Но пазарът на бензин и дизел тук остава подвластен на другия руски играч - "Лукойл", макар и под интензивен натиск за раздяла от страна на властта.