Мениджмънт

"Монбат" в сезона на покачващите се цени и бъдеще с батерии

Доскорошният финансов директор Виктор Спириев вече е изпълнителен и от контролиращ тип мениджър се превръща в делегиращ

"В системите за съхранение на енергия очаквам да сме европейски лидер", казва Виктор Спириев

Иглика Филипова

"В системите за съхранение на енергия очаквам да сме европейски лидер", казва Виктор Спириев © Надежда Чипева

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Визитка

Виктор Спириев е изпълнителен член на съвета на директорите на "Монбат" от август 2021 г. Дотогава заема поста групов финансов директор. Преди това е бил мениджър "Консолидиране" в "Приста ойл груп" (2013 - 2016 г.). Има квалификация АССА (Association of Chartered Certified Accountants) и е работил като старши одитор в PwC. Носител е на приза CFO of the Year 2018 в категория "Ликвидност и риск" в традиционния конкурс, организиран от "E&Y България". Завършил е бизнес администрация в Американския университет в България с отличен резултат (Summa Cum Laude).

Компанията

Четвъртият по големина производител на оловно-киселинни батерии в Европа и лидер на Балканите - икономическата група "Монбат", оперира в два основни бизнес сегмента - производство на оловно-киселинни батерии и рециклиране на оловосъдържащи материали. С присъствие в над 70 държави по света и в над 20 различни индустрии и сектори на приложение, "Монбат" е една от най-силните икономически групи в България. За 2021 г. консолидираните продажби на групата са в размер на 373 млн. лв., което представлява увеличение от 22.7% в сравнение с 2020 г., а нетната консолидирана печалба е 18.8 млн. лв.

Как се разви бизнесът на "Монбат" през 2021 г., какви са резултатите и как повлияха високите цени на суровините и енергията?

- Картината за годината се очертава доста позитивна и това е на фона на повишените нива на енергоносителите и вторичната инфлация, която се проявява в поскъпване на всички суровини. Положителните резултати са свързани с бързия подем в икономиката след пандемичната 2020 г., който доведе до покачване на търсенето в стартерния ни продуктов сегмент, но и породи покачване на всички базови индекси на металите, включително и на индекса на оловото, който има отношение към нашия бизнес. В стартерния сегмент отбелязахме ръст 12.2% на годишна база в броя продадени акумулаторни батерии. Годината завършва с около 24 млн. евро EBITDA, което е ръст с около 43% в сравнение с отчетената EBITDA от предходната година и около 30% в сравнение с нормализираната EBITDA. В индустриалния продуктов сегмент, където продаваме батерии основно на телеком оператори, ситуацията беше малко по-различна. Причината е, че през 2020 г. там имаше много голямо търсене поради покачване на телекомуникационния трафик, което пък беше функция на ограничителните мерки, свързани с коронавируса, включително и режим на дистанционна работа, така че през 2020 г. реализирахме абнормално високи маржове. Всъщност през 2021 г. ние отчитаме като успех това, че успяхме да запазим нивата на продажбите от 2020 г. Но покаченото търсене в стартерната продуктова линия, съчетано с това, че в началото на 2021 г. приложихме ценови индексации, т.е. увеличение на базовите цени към крайните клиенти в стартерния сегмент, а през годината успяхме на няколко пъти да прехвърлим повишението на себестойността към крайните клиенти, нетираха негативните ефекти, породени от по-ниските маржове в индустриалната продуктова линия. По-високите обеми и по-добрите нормализирани маржове в стартерния сегмент компенсираха покачените разходи, свързани с енергоносители, увеличенията в себестойността заради покачените цени на вторичните материали като ABS сепаратор, регранулиран полипропилен, калай, антимон, повишените транспортни разходи и всички разходи, свързани с реализацията на продуктите, както и покачените оперативни разходи. В крайна сметка в дивизията за производство на оловно-киселинни батерии отчетохме съвсем малък спад на EBITDA спрямо 2020 г.

В дивизията за рециклиране на оловосъдържащи материали имахме съществен ръст - над 5 млн. евро в отчетената EBITDA през 2021 г. спрямо 2020 г., като основната причина беше свързана със стремглавото покачване на всички борсови индекси на металите през второто полугодие на 2021 г. и в частност - на оловото. Това доведе до по-ниска среднопретеглена себестойност на произвежданите продукти при перманентно покачваща се цена, т.е. един абнормално висок марж. През 2020 г. ефектът, породен от поведението на борсовия индекс на оловото, беше обратен - спад спрямо предпандемичните му нива от 2019 г., и в тази връзка диференциалът в EBITDA между двете години стана още по-голям.

Освен това високите нива на борсовите индекси помогнаха и за реализиране на по-добър нормализиран марж в рециклиращата дивизия. Основният енергоносител за производство там е природният газ. През 2021 г. имаше покачване на цените на природния газ, но определено не беше с темпото, което видяхме при електроенергията, която пък е основният енергоносител, използван за производството на оловно-киселинни батерии. И всъщност ефектът в покачване на себестойността от цените на природния газ беше по-малък, отколкото в другата дивизия. В тази връзка резултатите също са доста по-добри.

В останалите дивизии, свързани с литиево-йонното производство, инженеринговата ни дейност в сферата на рециклиране на оловосъдържащи материали в Италия през дъщерното дружество STC и логистичната и спедиторска дейност, отчетохме малък ръст в EBITDA през 2021 г. спрямо 2020 г.

Има ли напредък по проекта за изграждане на завод за биполярни батерии и последно във Враца ли ще бъде?

- Вече имаме специфични и много добри резултати на тестването на прототипи, които са част от предсерийното производство, установени в нашата сертифицирана лаборатория MG Lab в Монтана. Те ни дават сигурност, че съвсем скоро ще можем да започнем подготовката за серийно производство. Тук трябва да добавя, че първото серийно производство ще се реализира чрез съществуващите производствени мощности на американския лицензодържател ABC Concept. Планираме първите батерии да се насочат към определени таргетирани клиенти и по този начин да видим дали ще има приемственост на продукта на пазара. Клиентите ще са индустриални, някои ще са част от нашия съществуващ портфейл, тъй като тези батерии могат да намерят приложимост при телеком оператори и в системи за съхранение на енергия. Останалата част ще са потенциално нови клиенти.

Това, което е специфично в този тип батерии, е, че енергийната плътност и мощ на единица тегло са подобрени спрямо конвенционалната технология за производство на акумулаторни батерии. Също така полезният живот е удължен заради подобрените цикли на заряд и разряд, загубата на капацитет с течение на времето е по-малка, отколкото при една конвенционална индустриална батерия. Себестойността ще е по-ниска, т.е. крайният клиент ще може да получи по-добра цена на придобиване.

Относно самия завод - имаме два идейни проекта за изграждане. Единият е свързан със съществуващи производствени локации или мощности в завода ни "Старт" в Добрич. Имаме и други опции. В крайна сметка изборът на локация за завода за биполярни батерии ще бъде свързан с местни регулации, потенциална възможност за кадрова обезпеченост и начина, по който ще финансираме проекта. Смятам, че до края на 2022 г. ще имаме повече новини относно този проект и потенциалната му реализация.

Финализирана ли е вече сделката за Nour в Тунис? Предвиждат ли се някакви промени в производството там? С какъв капацитет и пазари е компанията?

- В Тунис придобиването на последния транш от контролния пакет ще се случи в края на първото тримесечие на 2022 г. Имаме детайлен план за производствени подобрения, който вече реализираме, въпреки че още не сме мажоритарен акционер, и планираме да приключи през първото полугодие на 2023 г. Всъщност от средата на 2021 г. специалисти от "Монбат" тясно работят с екипа на Nour по подобрения на съществуващите производствени процеси, прилагайки най-добрите международни практики. Потенциалните бъдещи капиталови инвестиции, свързани с оловно-киселинни батерии, не са много големи - в рамките на 1 млн. евро. След тяхната реализация производственият капацитет ще бъде около 1 млн. батерии годишно, като понастоящем е 500 хил. броя.

От гледна точка на дивизията за рециклиране на оловосъдържащи материали планираме изграждането на изцяло нов завод в Тунис. Той ще има капацитет на производство над 10 хил. тона олово и оловни сплави - достатъчно за осигуряване на оловна суровина за производство на 1 млн. батерии. Самата инвестиция е около 4 млн. евро, като част от оборудването, което ще инсталираме, ще бъде произведено от инженеринговата ни компания в Италия - STC. STC е дружество, което закупихме в средата на 2019 г. и се занимава с инженерингова дейност и индустриални проекти в сферата на рециклирането на оловосъдържащи материали. Дружеството може да предложи проект "до ключ", т.е. цялостно изграждане на завод, може да предложи частично изграждане на специфично оборудване за някой подпроизводствен процес. Всъщност това дружество много добре допълва нашата дейност в рециклиращата дивизия и ни помага да сме "в час" с всички технологии, даже на определени места да сме лидери.

Понастоящем Nour произвежда около 300 хил. батерии, които пласира на тунизийския пазар и в Северна Африка. През 2022 г. планът ни е да използваме неутилизирания производствен капацитет от 200 хил. батерии за производство на бюджетен бранд батерии на "Монбат", които да пласираме на европейския пазар. Производството на батерии за този пазарен сегмент ни беше "тясно място" през изминалите няколко отчетни периода. В перспектива ще разчитаме на развитието на пазарите в Близкия изток, където има един естествен мост между културите и съществуват спогодби за нулево данъчно облагане на вноса от Тунис в държавите, които са част от този регион, както и Западна Африка. Там очакваме да има международни спогодби между франкофонските държави, които да облекчат условията за междудържавна търговия.

Каква част от необходимата ви суровина успявате да си осигурите от рециклиращите мощности на дружеството?

- 100%. През 2021 г. бяха около 90%, през 2022 г. ще са 100%. Оловото позволява да се рециклира безкрайно. Понастоящем около две трети от оловото, което се използва за производство на акумулаторни батерии в света, е чрез вторично придобиване, т.е. рециклиране, само една трета е първичен материал. Нашата индустрия е изключително кръгово ориентирана, 99% от оловосъдържащите материали в Европа се рециклират.

Вие следите отблизо новите технологии за производство на батерии и съхранение на енергия. По ваша оценка какви са възможностите в момента? Каква ниша има за "Монбат" в тази област?

- Очакванията за нуждата от системи за съхранение на енергия, свързани с електропреносната мрежа до 2030 г., е те да се покачат над 15 пъти, което означава около 140 GWh в абсолютна стойност. В тази връзка всички технологии, които могат да помогнат за съхранение на електроенергия, трябва да бъдат използвани, за да се постигне очакваният мащаб. Тези технологии не са антагонисти, те всъщност са пригодни за различни мащаби и трябва да се допълват. Например при ВЕЦ мащабът на установката трябва да е над 100 мегавата, за да има рентабилност на инвестицията. За компресиран въздух - над 10 гигавата. Тези решения изискват и специфичен географски терен, за да бъдат реализирани. Преимуществото на батериите е тяхната гъвкавост и възможността да обслужват както малки, така и големи проекти. Съществуващите технологии са различни, най-широко застъпени в момента са технологиите, базирани на оловно-киселинни батерии и на литиево-йонни, като при литиево-йонните има различни химии. Предимството на литиево-йонните батерии е, че имат по-дълъг полезен живот заради повече цикли на заряд и разряд и по-добра енергийна плътност на единица тегло, т.е. по-леки са от оловно-киселинните батерии. Но при тях има определени недостатъци, свързани с високата първоначална инвестиция към момента, а понастоящем и срокът на доставка е много дълъг. Самите батерии са много специфични, имат придирчиво поведение, а най-сериозният проблем е липсата (все още) на установена технология за рециклирането им. В тази връзка оловно-киселинните батерии изглеждат логично решение на този етап. Първоначалната инвестиция в тях е по-малка, отколкото в литиево-йонните, а експлоатационните фактори са по-нискорискови. В бъдеще подобренията, свързани със самата технология, като увеличаване на полезния живот, намаляване на масата и увеличаване на енергийната плътност биха помогнали за още по-широко навлизане на оловно-киселинните батерии. Трябва да отчетем също, че те са по-щадящи от гледна точка на околната среда и подкрепят напълно кръговата икономика, защото са почти 100% рециклируеми.

В допълнение според мен е логично да мислим и за синтез между двете технологии - хибридни системи, които съчетават оловно-киселинни и литиево-йонни батерии. Тук имаме преимущество, защото разполагаме с EAS Batteries, които имат добра експертиза в производството на литиево-йонни батерии. От гледна точка на конвенционалните оловно-киселинни батерии смятаме да разчитаме първоначално на тях, за да покрием съществуващото търсене в момента, а в допълнение да работим върху усъвършенстването на технологичните процеси чрез биполярните батерии и подобряване на характеристиките на традиционните индустриални батерии.

През погледа на индустрията възможно ли е производствените предприятия да постигнат въглеродна неутралност до 2030 г. с наличните технологии?

- Изглежда ми изключително трудно постижимо въглеродната неутралност да се случи до 2030 г. Смятам, че всяка компания, всеки потребител трябва да посрещне предизвикателствата и да наложи своите работещи практики за постигане на тази неутралност. Ние подобряваме производствените процеси, намалявайки консумацията на електроенергия. Мислим и върху възможността да инсталираме собствени мощности за възобновяема енергия. С това можем да допринесем и това правим. Иначе понастоящем няма как да избегнем изцяло фосилните ресурси, най-малкото в самото производство на батерии за съхранение на енергия, на соларни панели и ветрогенератори. Може би някакво спокойствие в тази насока дава последното решение на ЕК ядрената енергия и природният газ да бъдат включени в таксономията, т.е. да се третират като чисти източници.

Сравнително отскоро сте изпълнителен директор на "Монбат". Защо приехте тази позиция, какво ви мотивира и какви са най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте за тези няколко месеца?

- Юристите постоянно ме поправят, че позицията с оглед публичния статут на дружеството е изпълнителен член на съвета на директорите. Тази дефиниция всъщност много добре синтезира философията на вземане на решения в групата "Монбат". Разчитаме на широка експертиза и вътрешен консенсус между всички членове на съвета на директорите. Причината да приема тази позиция беше свързана с това, че аз от много време съм част от групата, управлявайки стратегическото финансово развитие като групов финансов директор и това ми даде възможност да опозная всички комерсиални показатели, които са важни за бизнеса и взаимовръзката между различните бизнес дивизии и звена. В този смисъл в нито един момент не съм се чувствал притеснен, а точно обратното - чувствах се подготвен за това предизвикателство. От гледна точка на мотивацията - получих я от всички екипи, с които работя в групата, от нашите бизнес партньори, а и от акционерите. Най-мотивиращият фактор е свързан с това, че виждам потенциала за развитие. Вярно е, че имахме доста тежки периоди и първоначално бях съсредоточен в това да овладеем ситуацията, а сега съм мотивиран да участвам още по-активно в постигането на устойчивия растеж. От гледна точка на предизвикателства мога да кажа, че през тези няколко месеца повечето бяха свързани с постпандемичните ефекти и подема на икономиката, както и с текущото увеличение на цените на енергоносителите и индиректно на всички суровини. Постоянно се налагаше да правим промени в управлението на веригата за доставки, на договорите, които имаме с контрагентите ни. Трябваше много внимателно, а в същото време и бързо да реагираме в ценообразуването и прехвърлянето на тези ефекти към крайния клиент, да препланираме постоянно всички финансови параметри и да вземем бързи мерки за осигуряване на ликвидността, за да не бъдем принудени да променяме стратегическата "пътна карта" за развитие в групата.

Каква е оценката ви за кадрите в страната - като наличие, подготовка и умения? За колко души отговаряте?

- Погледът, който имам чрез взаимодействието ми с отдел "Човешки капитал", е, че има перманентен дефицит на кадри. Всъщност основният проблем при нас е свързан с производствения персонал - имаме постоянен недостиг въпреки конкурентните нива на заплащане. Но има и определена доза оптимизъм. Напоследък виждам все повече млади хора, които имат добро образование, подготвени са и имат амбиции да развиват кариери в България и конкретно в "Монбат". При производствения персонал също се забелязва такава тенденция на определен кръг от хора, които предпочитат България пред чужбина или се връщат заради пандемията. Но пък пандемията оказа и доста негативен ефект, свързан с повече заболели хора, и в тези условия всъщност нуждата от персонал се покачва поне с 10%, за да има резерв. В групата работят над 1100 души, така че аз отговарям за тях. Това са най-различни хора - от оператори в производството до специалисти, които се занимават с научно-развойна дейност, различни технологии и внедряване на продукти.

Какъв тип мениджър сте - който обича да контролира всичко или който не се притеснява да делегира задачи?

- Функцията ми, преди да стана изпълнителен директор, беше финансов директор, което до една степен предопределя да имам по-контролиращ стил на управление. Само че аз се опитвам да надраста тази своя функция и все по-тясно да съм свързан с производствените и технологичните процеси. Осъзнавам, че един бизнес в този мащаб няма как да бъде управляван освен с делегиране. Така че нямам проблем с това да делегирам задачи - екипът е сформиран по такъв начин, че има много добри специалисти във всяка една сфера.

Q&A

Кое е най-трудното мениджърско решение, което сте взимали досега?

- По принцип най-трудните решения винаги са били свързани с човешкия ресурс. Практиката показва, че около една трета от хората се справят добре и надвишават изискванията за тяхната позиция. Друга една трета покриват изискванията за тяхната позиция, но им липсва потенциал за развитие. И има една последна група, които са под изискванията. Най-трудните решения са свързани именно с даването на обективна обратна връзка на последната една трета от хората и прилагането на коригиращи мерки. Това обаче, което съм научил от професионалния си опит до момента, е, че липсата на действие в такива случаи е пагубно за морала на организацията.

Как минава един ваш работен ден?

- Общо взето, започва по едни и същ начин. Правя преглед на макроикономическата обстановка, след това на определени базови показатели, които са важни за нашата индустрия - моментните и форуърдните борсови индекси на металите, нивата на енергоносителите. След това преглеждам вътрешна информация, свързана с производство, продажби, събираемост на оловосъдържащи суровини в различните дивизии и дружества в групата т.н. След това всеки ден е различен. Групата понастоящем има 22 дъщерни дружества, 2 асоциирани компании, 4 дивизии. В перспектива очакваме придобиването на още една дивизия в Тунис с още 4 дружества, така че динамиката е изключително голяма. Това е още един от мотивиращите фактори да съм посветен на работата си. Харесва да има разнообразие в моето ежедневие и предизвикателства.

А какво правите в свободното си време, имате ли хобита?

- Хобитата са свързани със свободно време, което напоследък нямам, ако трябва да съм честен. Когато все пак имам, най-важното е да бъда със семейството ми - съпругата ми и моя син. Иначе обичам да спортувам. В ученическите си години активно се занимавах с лека атлетика и любовта ми към спорта и към физическата активност остава и до ден днешен. През последните години се ориентирах към тениса на маса, един много хубав и динамичен спорт. Напоследък също така се опитвам да подобря уменията си в шахмата. Смятам, че има много общо между играта и бизнеса - има стратегии, има определени тактики и всеки играч спрямо обстановката и съперника си има възможност да определи най-ефективните прийоми и ходове, за да постигне крайната цел.

Има ли личност, на която се възхищавате?

- По принцип се възхищавам на успешните хора, които обаче не афишират това, не проявяват егоцентризъм, а имат някаква присъща скромност и земно себеусещане. Ако трябва да дам пример за тази дефиниция, може би това са основателят на Nike Фил Найт и Уорън Бъфет.

Къде виждате "Монбат" след 5 години?

- В производството на оловно-киселинни батерии и в стартерния продуктов сегмент виждам "Монбат" още по-добре географски диверсифициран, с пазари извън Европа, които очаквам да формират около 50% от клиентския портфейл. В системите за съхранение на енергия очаквам да сме европейски лидер, като предоставяме цялостни решения, базирани на конвенционални оловно-киселинни батерии с AGM технология, а също и иновативни технологии като биполярните батерии и литиево-йонни батерии. В дивизията за рециклиране на оловосъдържащи материали очаквам да усъвършенстваме съществуващите технологични процеси и да разработим нови технологии, с които да подобрим извличането на калай и антимон, преработката на оловна паста и евентуално преработка на полиетиленов сепаратор. Всичко това означава по моя оценка минимум 70% покачване в реализираните финансови резултати.