За хартия се чака над шест месеца, а цената й се вдига ежедневно

Гръмоносни облаци и у нас

"Ние сме в тотален амок от ежедневното поскъпване. Успяваме, жонглирайки, с компенсации. От 25 години насам не сме виждали такова нещо. Това не е капиталистическа икономика - търсенето и предлагането не са в никакъв баланс", коментира пред "Капитал" Манол Пейков, собственик и управител на издателство "Жанет 45". Основните хартии, които издателството му използва, са офсетова, хромова, картон и обемна. Най-масовите видове хартия се произвеждат от химическа целулоза (офсетова бяла хартия за печат), по-малко от механично преработена като вестникарската и обемната хартия за книги.

Христо Матеев, търговски директор в дистрибуторната фирма - вносител на хартиени изделия, ЕМА Фотограф : Цветелина Белутова

"Офсетът е поскъпнал най-много. От шест-седем стотинки за лист с големина 70 на 100 см цената сега е 22 стотинки. Обикновено на година поскъпването е в порядъка на 5-6%. Тук говорим за 220-230%", отчита още Пейков. За Христо Матеев, търговски директор в дистрибуторната фирма - вносител на хартиени изделия, ЕМА "поскъпването при масовите целулозни хартии и картони е най-драстично, но и при рециклираните се наблюдават почти двойни цени спрямо дори година назад". В голяма степен това се дължи на логистиката - цените за транспорт от Европа са нараснали с 20%, а от Азия - с между 200% и 300%.

Без да има особено производство, в България хартия основно се внася. Различните видове идват от различни пазари, но потребителите на целулозни изделия срещат дефицит от всички фронтове. Азия, основно заради Китай и Индонезия, е известен производител на бели хартии. От началото на ковид кризата там производството значително се е свило, което доведе до недостиг на материали за редица индустрии (включително глобалния недостиг на чипове). "С ковид обстоятелствата доста се затегнаха - вдигна се много транспортът от Китай, между три и десет пъти на контейнер, а и фабриките им затвориха. Явно е имало доста доставки от там, защото драстично намаля количеството след това", констатира още Манол Пейков.

По думи на вносителите от ЕМА техните доставчици са главно от Европа - Финландия, Норвегия, Германия, Словакия, също голям производител на бяла хартия. До началото на войната Русия е била основен вносител на суровина за вестници. Христо Матеев коментира, че транспортът от Финландия, голям производител на опаковъчни картони, хартия за списания и учебници, е минавал през Украйна, но сега доставчиците заобикалят страната, което допълнително оскъпява услугата. Проблемите на финландската държава и хартиения й пазар далеч не спират дотук. От началото на годината в продължение на 112 дни работници от фабриките за хартия и целулоза UPM, един от най-големите производители на континента, започнаха петседмична стачка в знак на протест срещу намерението на компанията да договори различни споразумения за своите отделни бизнес звена вместо такова за цялата компания. Протестът бе многократно удължаван. Финландия преустанови доставките си от Русия за хартия за вестници след инвазията на Кремъл в Украйна, което допълнително усложни обстановката в северната държава.

Обичайните заподозрени: ковид и войната в Украйна

"В началото на ковид производителите се опитаха да парират последствията от кризата с обичайни механизми - намаления, свързани със свитата консумация, за да са по-конкурентни. Тогава имаше елемент на конкурентност. После разбраха, че не могат да осигурят количествата, които изисква бизнесът от тях, и започнаха да вдигат цените. От средата на 2021 г. всеки месец и ние пускаме нови цени - с 5%, с 10% по-високи", коментира още Христо Матеев. Поскъпването на суровините вносителят обяснява с повишеното търсене след ковид на фона на намаляващи заводски капацитети, затваряния или смяна на профила на производството. "Има и елемент на спекулации от производителите с цел увеличаване на печалбите и покриване на стари загуби. Войната в Украйна допълнително повиши разходите за енергия, химикали и логистика", допълва той.

"Преди при увеличение заводите изпълняваха заявките, пуснати преди анонса за повишаването, на старата цена. Сега се получават отклонения между 20% и 40% от поръчката до осъществяването на доставката и повечето производители се отказаха от тази си практика. Дават известен период след анонса, през който, ако новите условия не ни устройват, можем да откажем заявката. Досега никой от нашите клиенти не се е отказал, защото няма откъде да купи", допълва още Матеев. По думите му срокът на доставка днес достига девет месеца, но по-големият проблем е, че количествата са ограничени. Производителите определят месечна квота, определено количество хартия, до което може да се поръчва. Тя е далеч недостатъчна обаче и на дистрибуторите на хартиени изделия им се налага да избират "на кого да дадем и на кого не. Това никога не се е случвало досега", допълва Христо Матеев.

"Колеги от Западна Европа казват на клиентите си "вижте, книгата, която искате да отпечатаме, е 600 стр. Обаче, първо, ние нямаме толкова хартия, второ, с хартията, която имаме, определяме квоти за всеки клиент. Не може на вас да ви дадем, пък след това другите да не могат да поръчат. Върнете книгата към предпечат и се опитайте да я намалите до 400 страници поне", казва и Пламен Цанев, собственик на печатница Pulsio Print.

Прогноза за дълготрайно лошо време

Потреблението вече е започнало да се свива. "С постоянното вдигане на цените клиентите решават, че няма смисъл да си поръчват печатна реклама. По-добре да я правят в интернет", коментират хората в бранша. Вестниците от години бележат постоянен спад в продажбите си (от 2014 г. насам с близо 20% на година), а настоящата криза може само да подейства като катализатор, който вероятно ще изключи апарата за командно дишане на повечето от тях. "И до днес има вестници, които струват 90 ст., но не съм убеден дали и хартията могат да си покрият с тези пари. Страх ме е да прогнозирам какво ще стане с клиентите и печатниците. Страх ме е, че ще има фалити", коментира Христо Матеев.

Колко струва една книга

От началото на големия ръст на цените всички елементи на книгопроизводството също са били обект на прекалкулиране, уверен е Цанев. Той свидетелства, че наблюдава по-осезаеми разлики на цените от края на 2021 г. "При книгите хартията е половината от цената за печат. Ако за отпечатването на една са необходими два лева, то хартията й би струвала един лев. Този един лев днес спрямо май месец миналата година се е удвоил. Сега хартията би ни струвала два лева, а общата цена на книгата ще стане цели три лева. Това е повишение с 33%", обобщава Цанев. По думите му цената на хартията обикновено е между 10 и 15% от продажната стойност на произведението. "Ако приемем, че е 10%, можем да кажем, че книгата ще бъде продадена за 20 лв. в книжарницата. В един момент двата лева стават три. Издателите трябва да определят цената за крайния потребител - или да си запазят процента на печалба и да направят книгата 30 лв., което е много сериозно увеличение, или просто да прехвърлят увеличението на цената на хартията, т.е. с този 1 лв. от 20 лв. книгата да стане 21 лв., или увеличение от 5%."

Освен хартията обаче Пламен Цанев отбелязва покачване и при останалите цени. "Не е само енергията. Книгите се печатат с алуминиеви плаки, а алуминият се вдигна много. Ако търговецът на дребно реши не да запазва пропорциите, а просто да прехвърли на клиента увеличението на всичките си разходи, крайният продукт ще поскъпне с минимум 8%."

Ръст в продажбата на книги, спад в потреблението на обемна хартия

По думите на собственика на Pulsio Print художествена литература и големи романи се купуват все по-малко въпреки значителния ръст продадени книги за миналата година. "Продават се основно книги на цветен печат, често използван за детски издания, кулинарни или книги за пътешествия, пълни с цветни фотографии."

Заради поскъпването на картона и мукавата цените на изработка на твърда корица значително са се повишили, коментира още Манол Пейков. "Не мога да намеря вариант, в който да ми е изгодно да издавам детски книжки с твърда корица, а в България последните години това стана модно. Ако една книга се продава за 18-20 лв. с меки корици, с твърди цената трябва да гони 35-40 лв."

Хората от бранша се обединяват около мнението, че печатниците не могат да направят адекватно вдигането на цените, така както се вдига суровината. За да са по-релевантни на пазара, печатарите свиват маржа на печалбата си, който води до свиване на производителността и фалити.

Издателствата също действат по-внимателно и преосмислят какво да отпечатат и какво не, твърдо заявява Цанев. "От войната в Украйна това е просто поредният удар върху индустрията, продадените количества са горе-долу наполовина. Издателите, ако преди са мислели да публикуват десет заглавия тази година, решават да издадат само пет-шест."

Манол Пейков констатира, че печатницата му не отчита спад в оборота, но това може да се дължи и на повишените цени. "Вдигнали сме цените - не в пъти, но с някакъв процент. Заплатите също трябва да се променят през два-три месеца. Много сложна за разрешаване ситуация пред един работодател. Числата, които се подават, още не си вкарал в екселската таблица, и вече са се променили."

И сам воинът, или колко е производството на хартия у нас

Според вносителите от ЕМА в България няма необходимото количество суровина за производството на "бели свежи хартии" от нерециклирани целулозни влакна. "Нямаме суровина. В България правим тишу. Пак е хартия, но по-тънка и с друга цел. Там са 17-18 г/кв.м. В Свищов има завод за химическа целулоза "Свилоцел", който основно изнася. "Монди Стамболийски", част от мултинационалната група за опаковки и хартия Mondi Group, също работи само за износ и това е", казва Христо Матеев.

Готов ли е пазарът да се прелокализира

По думите на Манол Пейков доставките на хартия от Китай са намалели в пъти, макар и вносителите да не признават, че не внасят от азиатската държава заради стереотипи относно качеството на производството й. "Сега основната хартия идва от европейски доставчици, което обяснява и поскъпването й. Тук производствената цена е по-висока и имаш недостиг на материал и хартия", обяснява още собственикът на "Жанет 45". По думите му някои от клиентите вече предпочитат турския пазар. "Там успяват да държат цените, може би заради високата девалвация на лирата. Специално в областта на етикетите имаме информация, че част от бизнеса се пренасочва. Разликите вероятно варират между 5% и 15%, но ако си голямо предприятие, определено ще дадат отражение." Другите специалисти са скептични към подобни твърдения. Според Христо Матеев от ЕМА Турция не влияе особено на цените, защото производството, което имат, не достига дори за вътрешното им потребление. "Те са вносител, също като нас. По правило и не изнасят. Последните години заради слабата лира имаше такива случаи и ние внасяхме от там, но точно в момента нямат никакво ценово предимство."

"Що се отнася до преориентиране, при нас няма такова", друго мнение изразява Пламен Цанев. "Може да има някои производители, които са си намерили целулоза отнякъде, но дефицитите са на световно ниво. Няма как да се появи повече хартия."

Купесто-дъждовните облаци остават

В бранша не искат и не могат да прогнозират бъдещето. "Всеки ден си е за себе си", убедени са представители на сектора. Цените се покачват на интервали в кратък период от време, което все пак осигурява възможност на компаниите да преосмислят бизнес моделите си. "Не е като по време на Виденовата зима, поетапно се случват нещата. Вижда се, че пазарът прави усилия да се регулира, но не е по силите му. Механизмът на търсенето и предлагането е неумолим. Ако търсенето е повече от предлагането, цената се вдига свободно, докато не намери пресечна точка. Никой не е глупав да продава за 21 ст., ако може да продаде за 24 ст.", коментира Манол Пейков.

Така специалистите са категорични, че и никой не може да предвиди докога бурята ще продължи да бъде перфектна.