Европа възобновява добива на магнезий, за да намали зависимостта от Китай

Подкрепяната от САЩ компания Verde ще инвестира 1 млрд. долара в изоставена румънска мина и ще започне производство през 2027 г.

Повече от 90% от магнезия в блока, който е от решаващо значение за производството на леки алуминиеви сплави, използвани в автомобилите и опаковките, се внася от Китай.

Ния Раденкова

Повече от 90% от магнезия в блока, който е от решаващо значение за производството на леки алуминиеви сплави, използвани в автомобилите и опаковките, се внася от Китай. © Reuters

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Европа ще възобнови добива на магнезий за първи път от повече от десетилетие, тъй като ЕС се опитва да намали зависимостта си от китайския внос на важни суровини. В петък Румъния предостави концесия за добив на магнезий на Verde, базирано в Букурещ дружество, подкрепено от американския частен инвеститор Amerocap. Verde възнамерява да инвестира 1 млрд. долара в изоставена магнезиева мина близо до град Орадея и да изгради преработвателни съоръжения, които ще използват възобновяема енергия и ще рециклират алуминий.

Минните компании са песимисти за цените на суровините

Повече от 90% от магнезия в блока, който е от решаващо значение за производството на леки алуминиеви сплави, използвани в автомобилите и опаковките, се внася от Китай. Алуминиевата промишленост на Европа през 2022 г. беше сериозно затруднена, когато китайското производство временно спря заради високите цени на енергията, и това доведе до предупреждения за затваряне на заводи в блока.

Бернд Мартенс, председател на Verde Magnesium и бивш директор на Audi, заяви пред Financial Times, че мината и заводът в Румъния ще помогнат на Брюксел да изпълни целта си за по-голяма независимост по отношение на жизненоважните метали, необходими за екологичния преход.

"Европейският промишлен сектор има остра нужда от надеждни доставки на критични и стратегически метали, особено на такива с по-нисък въглероден отпечатък от сегашния внос, които могат да подпомогнат прехода на Европа към въглеродно неутрална икономика", каза Мартенс. Verde ще използва площадката на затворената през 2014 г. магнезиева мина - по това време последната работеща в Европа. Тя възнамерява да започне производство до края на 2027 г. и да достигне 90 хил. тона годишно, което представлява половината от доставките за ЕС и 9% от световното производство.

Компанията вероятно ще кандидатства за европейско финансиране, след като беше посочена като ключова инвестиция от Европейския алианс за суровини - индустриална мрежа, подкрепяна от Европейската комисия. Около 87% от световния запас на магнезий и 95% от европейското потребление идват от Китай, който драстично намали производството, за да спести електроенергия, докато цените растат.

Китайските инвестиции в минния бизнес в чужбина достигат рекорд

ЕС постави амбициозни цели в рамките на Закона за критичните суровини. Държавите членки искат да добиват 10% от основното потребление на минерали в ЕС, да преработва 40% от него и да рециклират 15% от него до 2030 г. Законът също така улеснява издаването на разрешителни и дава приоритет на стратегически проекти за финансиране, но е критикуван, че не предлага същите условия за финансова подкрепа на проекти като САЩ.

Мартенс изрази увереност, че добивът на магнезий ще започне отново въпреки местната съпротива и екологичните предизвикателства, пред които са били изправени предишни проекти. Миналия месец Румъния спечели международно дело, водено от канадската минна група Gabriel Resources, която търсеше 4.4 млрд. долара компенсация за планирана златна мина в страната, която беше успешно блокирана от екологични групи.