Най-големите компании за метали: Първи сигнали за охлаждане

Като цяло приходите на 30-те най-големи компании се покачват средно с 22%, но това е доста по-малко от отчетените 36% предходната година. Единици са тези, които ускоряват ръста си, а има и няколко със спад на оборота. Общата печалба леко намалява, с което рентабилността се свива до 8.5% (10% за 2021 г.), а една компания е на загуба.

• Пълната класация вижте тук.

Медните първенци

За трета поредна година най-голямото металургично предприятие в страната - медодобивното "Аурубис България", оглавява и общата класация "Капитал 100", като през 2022 г. отчита 8.2 млрд. лв. приходи. Резултатът се повишава с 24% благодарение на високите цени на сярната киселина, която компанията произвежда като страничен продукт, както и на по-големия обем продукция - заводът е работил практически без прекъсване. През тази година обаче производството временно беше спряно за планова поддръжка, което се очаква да свие резултатите (виж повече тук).

Добро търсене като цяло отчита и производителят на медни изделия "София мед". "Радвахме се на доста добра пазарна конюнктура, цените на металите също помогнаха", коментира главният финансов директор Сергей Влайков. Компанията е успяла да прехвърли по-високите цени на суровините и енергията нататък по веригата на добавената стойност, така че инфлацията да не се отрази на маржа й на печалба. За първата половина на тази година резултатите също са добри, но към средата вече се забелязват сигнали за охлаждане на пазарите. От компанията внимателно следят и започналия още в края на миналата година процес по покачване на лихвените проценти, като очакванията са те да се увеличат още през втората половина на 2023 г.

Радвахме се на доста добра пазарна конюнктура, цените на металите също помогнаха.

Сергей Влайков

главен финансов директор на ''София мед''

С близо 64% повишава приходите си шуменската "Сарк България" (10-а в класацията) в третата си година на работа. Компанията, която е собственост на турската Sarkuysan, започна производство на електролитна мед и проводници в Шумен през 2019 г.

Въпросителни при стоманата

Производството на стомана в страната леко се понижава през миналата година по данни на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ). Заводът на "Стомана-индъстри" в Перник увеличава оборота си с 30%, макар че ръстът е наполовина на този от 2021 г.

"Като цяло 2022 г. беше хубава година, тъй като и потреблението нарасна сериозно с възстановяването след ковид, и ценовите нива бяха добри", каза Антон Петров, член на управителния съвет на БАМИ и на борда на директорите на "Стомана-индъстри". По думите му обаче това остава хубав спомен. "В момента действат други фактори, които са също доста фундаментални - като войната в Украйна, нарастващият протекционизъм във всички страни по света, въглеродният отпечатък, цените на енергията. Тези фактори за съжаление водят до спад на търсенето, спад на производството и краткосрочни колебания в пазара, тъй като никой не иска да поеме по-дългосрочни ангажименти", коментира той. Затова и очакванията са 2023 г. да е доста по-трудна. Такава като цяло е и краткосрочната перспектива. "Войната даде доста сериозен отпечатък не само регионално, но и в световен мащаб, като промени търговските потоци. Цените на транспорта паднаха, което приближи азиатските пазари към европейските, направи ги доста по-конкурентни. Въпреки че има квотен режим, той не е достатъчен, за да ограничи тази конкуренция", добави Петров.

Войната стои и зад по-слабите резултати на другия производител на стомана - "Промет стиил" в бургаското село Дебелт. Компанията е собственост на украинската група Metinvest, чиито заводи в източната част на страната пострадаха от руската инвазия и три от тях спряха работа. Българското предприятие работи с украински заготовки, които се доставят от друг завод на групата ("Камет-стал"). Затрудненият транспорт обаче е довел до намаляване на преработката край Бургас през миналата година. От отчета на "Промет стиил" става ясно, че заводът е работел със 77.8% от капацитета си, като произведеното количество стомана е намаляло със 119 хил. тона (-20%). Макар че приходите се увеличават с над 22%, това е доста под двукратния ръст предходната година. Това е и единствената компания в сектора, която отичта загуба през 2022 г.

Труден период за цинка и оловото

Пловдивският производител на цинк и олово КЦМ е един от малкото в сектора, които ускоряват ръста на приходите си през миналата година, с което вече те надвишават 900 млн. лв. Производството и на двата метала е останало на нивата от 2021 г. (общо около 150 хил. тона), но от компанията отчитат по-високи борсови цени на цинка (ръст от 15.7%). Положително влияние е оказал и по-добрият валутен курс долар/лев. При оловото през последните години се наблюдава много стабилно ценово равнище в диапазона 2100 - 2200 долара/тон, като през 2022 г. този тренд се запази, казаха от КЦМ.

Въпреки това като цяло последните няколко години са тежки за бранша, такава се очертава и настоящата. "След ковид и енергийната криза 2023 г. се развива в посока на намалено търсене в глобален мащаб, което несъмнено засяга и цветните метали, които произвеждаме. От началото на годината цинкът поевтиня с 30% и се търгува на нива, близки и дори под средните за последните 10 години. Това, което виждаме, е, че индустриалното производство в Европа е изправено пред сериозни предизвикателства и трябва да се прилагат иновативни решения както от страна на бизнеса, така и от правителствата за запазване на конкурентоспособността", коментира изпълнителният директор на КЦМ Иван Добрев.

След ковид и енергийната криза 2023 г. се развива в посока на намалено търсене в глобален мащаб, което несъмнено засяга и цветните метали, които произвеждаме.

Иван Добрев

изпълнителен директор на КЦМ

След като в края на 2019 г. компанията обяви, че започва мащабна инвестиция в нова рафинерия за олово и нова електролиза за цинк, проектът впоследствие беше замразен заради инфлацията, като в момента се изпълняват само отделни части. "В периода на политическа нестабилност и неустановена пазарна ситуация по отношение на енергоресурсите не сме в състояние да изпълняваме големи инвестиционни проекти", посочи Добрев. По думите му фокусът на стратегическото развитие на КЦМ ще следва политиките на ЕС за развитие на въглеродна неутралност в условията на дефицит на критични суровини и прилагане на принципите на кръговата икономика. "В тези сфери имаме най-добрите решения с развитие на металургичните технологии в завода", каза той.

По-слабо търсене при алуминия

Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" отчита рекордна в историята си печалба за 2022 г. Приходите също се увеличават значително (37.2%), макар че ръстът се забавя. Основният двигател за това обаче са по-високите цени на алуминия, докато продажбите в обем се понижават заради свитото търсене от ключови сектори като строителство, машиностроене и автомобилостроене. Намалената покупателна способност и несигурността в доходите пък са понижили търсенето на домакинско фолио, което е основен валцов продукт за завода. Доброто изключение са специалните профили, където продажбите растат, главно заради активното строителство на соларни инсталации. В отчета си компанията посочва, че войната в Украйна е довела до поскъпване на енергоизточниците до безпрецедентни нива, което е забавило икономическата дейност в Европа и е довело до драстично намаление на търсенето на алуминиеви изделия.

Очакванията за тази година са отново за по-малък обем на продажбите. Изпълнителният директор на "Алкомет" Хюсеин Йорюджю наскоро коментира за "Капитал", че прогнозата е те да бъдат между 60 и 70 хил. тона, което ще доведе и до известно свиване на приходите. Точна оценка обаче е трудно да се направи, тъй като оборотът ще зависи от цената на алуминия.

През тази година "Алкомет" очаква лек спад на обема на продажбите Фотограф : Alkomet

Благороден ръст

Най-бурно през миналата година расте единственият частен монетен двор в България "Булминт уан", като запазва тенденцията от предходната година. През 2022 г. приходите се увеличават с 65% до 224.4 млн. лв. Пловдивската компания произвежда инвестиционно злато и сребро под формата на кюлчета и монети, както и заготовки, които продава на БНБ, монетни дворове и големи бизнес клиенти. На фона на високата инфлация и ниските лихви върху спестяванията интересът към подобни продукти напоследък расте. "Увеличението на приходите е резултат от експанзията на международните продажби и разширяването на клиентската база в САЩ", уточниха от "Булминт уан".

Нещо повече - през тази година компанията продължава развитието и диверсифицирането на клиентите си на международно ниво, което води и до още по-високи прогнози - за близо 7-кратен ръст. "Приходите от продажби се очаква да достигнат 1.5 млрд. лв.", казаха от "Булминт уан". Работниците пък ще се увеличат до 180 души.

Предприятието има затворен цикъл на производство - от рафинирането на първичната суровина (различни сплави) до крайния продукт. Заради потенциала, който вижда на пазара, компанията в момента разширява производството си, като инвестира 10 млн. лв. в сгради, машини и съоръжения за преработка на благородни метали. Очакванията са до края на 2023 г. сумата на дълготрайните материални активи да достигне 24 млн. лв. Това ще подкрепи бъдещия й растеж.

Технологичен добив

Медодобивната "Асарел-Медет" също е сред малкото компании, които засилват растежа си през миналата година, като общите й приходи достигат близо 700 млн. лв. Лекият спад на печалбата обаче води до по-ниска рентабилност, отколкото през 2021 г., макар че нивото остава високо, което е традиционно за добивната индустрия.

"Нетните ни приходи от продукция се увеличават с 13% за 2022 г., което, от една страна, произтича от добрите производствени резултати и високите технологични показатели, които постигнахме през миналата година, включително при преработката на руда и извличането на полезните компоненти, а от друга - отразява добрите текущи пазарни условия", коментира изпълнителният директор Николай Пелтеков. Компанията традиционно хеджира цената на медта и валутната двойка евро/долар, като и от двете през миналата година ефектът е бил положителен.

За 2023 г. "Асарел-Медет" също очаква известен ръст на приходите от продукция. "Подхождаме към това с предпазлив оптимизъм, защото много пъти сме били свидетели на внезапни пикове и спадове на цените на металите на международните пазари", посочи Пелтеков. В дългосрочен план компанията отчита, че като базова суровина за развитието на зелената икономика медта ще има стратегическа роля за суровинната независимост на ЕС и за потенциала за икономически растеж. "В перспектива това може да създаде нови възможности за развитие пред българската икономика, особено като се има предвид тенденцията за изоставане в глобален план на геоложките проучвания и въвеждането в експлоатация на нови медни находища", каза Пелтеков. Той уточни още, че компанията преработва бедни руди с много ниско за световните стандарти съдържание на мед (0.27% - бел. ред.), което изисква инвестиции в иновации и внедряване на дигитални решения.

Очакваме известен ръст на приходите си от продукция през 2023 г. Подхождаме към това с предпазлив оптимизъм, защото много пъти сме били свидетели на внезапни пикове и спадове на цените на металите на международните пазари.

Николай Пелтеков

изпълнителен директор на ''Асарел-Медет''

През тази година компанията планира инвестиции в оптимизиране на работата на нова топкова мелница, предстои доставката и на нов електрически хидравличен багер и нова сонда за добивни сондажи. "В рудник "Асарел" вече постигнахме значително намаляване на въглеродния си отпечатък заради автоматизираната система за управление, осигуряваща най-кратки транспортни разстояния, и въведените циклично-поточни технологични линии за извозване на руда и откривка", каза Пелтеков.

Чрез свързаното "Трейс рисорсиз", което отскоро се казва "Брезник минералс", компанията продължава инвестициите си и в развитието на проекта "Милин камък" край Брезник. Това е първата инвестиция на "Асарел-Медет" в минни дейности извън община Панагюрище и най-голямата, правена в община Брезник и региона през последните десетилетия. "Към момента там сме в процес на закупуване на основното и спомагателно минно оборудване по проекта", уточни Пелтеков.

Златните мини

Златодобивната компания на Dundee Precious Metals (DPM) в Челопеч ускорява ръста на приходите през миналата година до близо 10%, но дружеството в Крумовград отчита 21% спад, като общият им оборот е малко под 890 млн. лв. Продаденото злато под формата на концентрат е по-малко, което се дължи главно на добива в зони с по-ниско съдържание на руди на "Ада тепе" край Крумовград. Малко по-високо количество е получено в Челопеч, като и двете стойности са според плановете. "Дънди прешъс металс Челопеч" добива също и мед.

След като добивът на златни руди през миналата година намаля, през 2023 г. "Дънди прешъс металс Крумовград" очаква значително увеличение на количествата Фотограф : Цветелина Белутова

През 2023 г. добивът на злато в Челопеч се очаква да бъде малко по-нисък, но в Крумовград ще нарасне значително. В началото на тази година DPM обяви ревизирана оценка за "Ада тепе", според която от мината могат да бъдат добити 66 хил. тройунции повече злато, отколкото показваха изчисленията досега, при това при по-високо съдържание на благородния метал - 5.2 г/тон (4.6 г/тон в предишната оценка).

Въпреки добрите резултати на рудодобивните и металургичните компании като цяло през 2022 г. всички са предпазливи в очакванията си за тази година. Състоянието на сектора зависи основно от пазарното търсене, а сигналите за охлаждане може да ограничат производството. Това би се отразило и на приходите.