Земеделецът, който не оре

Технология, която дава, вместо да взима

Започва да се интересува как в други държави се прави земеделие и разбира много ценни факти, които са решаващи за идеята му да основе компанията "Агримат БГ" през 2016 г., чиято дейност е свързана с консултиране на земеделци за прилагането на no till технология и продажбата на вносни сеялки. Открива, че в най-големите производители на зърно - Аржентина, Бразилия, Австралия и Канада, се прилага no till - земеделие без никакви обработки, което още след три години прави стопанствата финансово стабилни. В основата му стои принципът, че почвата не бива да се оре и обработва. Особеността е, че стърнищата не се изгарят и не се закопават в земята, сламата не се прибира от полето. След прибирането на реколтата растителните остатъци се наситняват до определен размер, а след това равномерно се разпределят по повърхността на полето. Ако почвата няма с какво да се покрие, както е след жътвата на слънчеглед например, се засаждат допълнително покривни култури. Така се спомага за задържането на влагата и изчезва зависимостта от валежите, увеличават се и добивите. Другият плюс са по-малкото разходи за гориво и машини.

"Когато работих по конвенционалния начин, тоест по учебник, разходът ми за гориво беше между 120 и 140 хил. литра нафта за една година. Откакто съм минал на консервационното земеделие, не мога да достигна 50 хил. литра, а това е разлика от 60-70 тона нафта за една година. Сметките са за моето средно голямо стопанство от 12 хил. декара, разположено в районите на Казичане, Кривина и Ихтиман, а може да си представим в световен мащаб колко много гориво може да се икономисва всяка година", коментира Китев. Ако земята не се оре, тя е по-твърда, покрита с растителни отпадъци от предходната култура, които я покриват, както е по естествен начин. Това значи повече добив, защото се пречи на слънцето да загрява директно почвата и влагата не се изпарява директно.

Услугите, които "Агримат" предлага, започват да предизвикват интерес години след конференциите, които Китев е организирал, именно заради безизходицата, в която се намират българските фермери в момента. Обикновено му се обаждат, когато са точно пред фалит. "Донякъде това е стечение на обстоятелствата - първо изменението на климата и дългите периоди на засушаване, а и на проливни валежи, както и, от друга страна, ниските изкупни цени на зърното и увеличаването на цените на материалите всяка година. Тежките условия те карат да се замислиш и тук изплува споменът, че някой някога ти е говорил, че можеш да промениш начина на правене на земеделие и да печелиш повече. Тогава се сещаш, че може би това е възможността пред теб", казва той.

Сега "Агримат" има около десетина клиенти, които консултира. Това включва обучение как се прилага технологията в тяхното стопанство, защото това е най-трудната част. Ако не бъде усвоена правилно, вероятността то да не се стабилизира финансово е голяма. Самият Китев също се занимава лично с консултации. И има защо - той буквално е първият човек в България, който разбира как работи самата технология. А това става напълно случайно, като по филмите.

Гостът от САЩ

След като кани известния лектор Рийд Бийбър на първата си конференция, двамата се запознават лично и се заговарят. Бийбър остава впечатлен от характера и ентусиазма му и затова решава да остане един месец в България, въпреки че ангажиментът му е за два дни. "Всеки ден бяхме заедно и за тези 30 дни той успя да ми разкаже за 30-годишния си опит. Неговият поглед е в глобален мащаб - знае във всеки район по света по какъв начин трябва да се прилага технологията, как работи, всички проблеми, които може да се очакват. А малко хора знаят тези неща. Звучи наистина невероятно, но явно, когато имаш кауза, нещата се случват", споделя Китев.

И сега екипът на "Агримат" продължава да обикаля света и да посещава различни конференции, за да трупа все повече знания. Той всъщност е съвсем малък - състои се от един търговец и двама агрономи, взети "от скамейката" с цел да бъдат обучени в стопанството на този тип земеделие. Оперативен директор е Китев, който пък е "избран" да разпространява знанията си. Той e впечатлен от един доста тревожен факт - според доклад на Организацията по прехрана и земеделие за последните 100 години интензивно земеделие плодородието на почвата е намаляло със 70-80%. Останали са около 20% ресурс на почвите в световен мащаб, което значи, че след 20 години ние вече няма да имаме почва, а 90% от храната ни идва именно от нея.

Новите машини

Освен консултантски услуги "Агримат БГ" предлага и сеялки за безорна обработка, избрани след дълго проучване. Едните са по-бюджетни и са на украинската компания "Агросъюз" - холдинг, прилагащ въпросната технология от 20 години, и на "топ марката" според Китев - аржентинската Pierobon, която произвежда машините от 40 години. Тук той уточнява, че не работи с европейски марки, защото в Европа безорното земеделие не е толкова разпространено, за да може индустрията на да расте, като се произвеждат повече машини, нужни за конвенционалната обработка.

Компанията предлага и хедер на английската компания Shelbourne, който прибира само зърната на пшеницата. "Така намаляваме броя на комбайните, а после разликите в разходите стават големи. Тук е моментът, в който ставаме неудобни на индустрията - купуваме по-малко комбайни", твърди Китев. Най-голямото приходно перо на "Агримат БГ" са именно машините, като оборотът на компанията за 2018 и 2017 г. е около 1 млн. лв.

Китев илюстрира разликите в двата вида земеделие по следния начин: "Хрумна ми да сметна колко от нещата, които правим ние, земеделците, зависят от нас. Оказа се, че при конвенционалното земеделие ние можем да влияем на 15% от всичко, което формира нашата печалба. На изкупната цена не можем да влияем, както и на цената на материалите и машините, които купуваме, на климата и дъждовете също. На плодородието можем но в отрицателен аспект. При безорното земеделие можем да влияем на 50% - грижим се за почвата и това значи повече плодородие, задържаме влага и спираме да сме зависими толкова от валежите. После може да влияем на преките разходи за производство - примерно на разхода за гориво, както и на количеството машини", казва той.