Agrovar и дигитализацията на биологичното земеделие

С избистрянето на концепцията проектът се задвижва бързо. Събират екип от познати и приятели, като Kоев използва своето досегашно ноу-хау в земеделието, а Харалампиев поема бизнес частта и финансите на проекта. А с готов екип идва време за тестове. "От март 2020 до юни 2021 г. прекарвахме почти цялото си време в тестове на стопанства из цялата страна, за да имаме данни, с които да тренираме модела", разказва Харалампиев.

Дружеството "Агровар" регистрират през 2021 г., когато започват да търсят клиенти. Две години по-късно Agrovar работи с над 100 български стопанства и изпълнява проекти за клиенти в Унгария и Румъния. А при успешното затваряне на нова инвестиция до края на тази година очакват компанията да се разрасне на местния пазар още повече и да навлезе сериозно в нови страни с двойно по-голям екип.

Как работи

Отправната точка на Харалампиев и Kоев при основаването на Agrovar е нуждата за преход от конвенционално към регенеративно земеделие. "Тук "регенеративно" означава по-биологично земеделие с по-леки обработки, с използване на покривни култури, с повече насоченост към биоразнообразието в почвата, без оран, с намаляване на торенето и пестицидите", изрежда Харалампиев.

"Като един добър шеф-готвач Agrovar с малко продукти прави много ястия", обяснява основната дейност на фирмата Коев. "Нашият фокус е върху почвата: как да подобрим почвеното плодородие, да запазим почвата, което пък да рефлектира върху производителността на културите", добавя той.

За момента Agrovar предлага няколко услуги на клиентите си, базирани на AI модел за машинно самообучение, който обработва всички разполагаеми за дадено стопанство данни и им дава автоматизирани препоръки за дейности и оптимизация на процеси. "Ако един земеделец не знае какво точно иска да прави, за да се ориентира към по-регенеративно земеделие, той се обръща към нас. Ние провеждаме първоначални почвени анализи с партньорска лаборатория "НИК агро сървис", вкарваме данните и му даваме предложения за обработката, покривните култури и какви органични продукти може да ползва, за да подобри почвите си", разказва Коев.

Основен източник на приходи е въглеродната програма на компанията, която изчислява CO2 отпечатъка на стопанствата, включително разхода на горива, ток и минерални торове. "От друга страна, измерваме положителния ефект от зелените практики и чрез екологичен регистър валидираме баланса, като стопанствата получават въглеродни сертификати или кредити", описва процеса Харалампиев.

Ползите на биологичното земеделие

Причината компанията да привлича клиенти бързо е, че ползите от регенеративното земеделие стават очевидни за все повече от стопанствата - спестява разходи, но е и необходимо, предвид задаващите се мерки от ЕС, които го изискват.

"Истината е, че регенеративното земеделие е доста по-евтино за правене и намалява страшно много разхода на едно стопанство", казва Kоев, като твърди, че има стопанства клиенти, които от 4-5 години работят по този начин и са намалили разходите си с над 50%. Добавя, че най-склонни към промени и доверчиви са по-младите земеделци второ или трето поколение, които не се притесняват да експериментират, за да видят резултати.

Agrovar обслужва основно зърнопроизводители, но има и клиенти зеленчукопроизводители. Клиентите заплащат 5-годишен абонаментен план за въглеродната програма, който включва почвени анализи без допълнително заплащане.

"Друго звено, което също допринася за приходите ни, е да свързваме производителите на семена за покривни култури и земеделците, като експертизата минава през нас - с информацията от стопанството даваме препоръка за съответните култури и земеделците правят заявка към наш партньор за семената", разказва Kоев.

Климатичната криза и ЕС

Основна мотивация на местни и чуждестранни земеделци да се грижат за качеството на почвата си са директивите на Европейския съюз. "Просто е. Фокус на ЕС е земеделците да започнат да използват по-малко препарати, а затова преките субсидии и плащания са и ще стават все по-обвързани с по-биологично земеделие", обяснява Харалампиев.

До 2027 г. очакванията са регулациите към малки и средни стопанства да са още по-стриктни и стандартното земеделие с изкуствени торове и препарати да стане неудобно, дори нелогично за един земеделец, разказва той. А освен регулации има и поощрения. "Екосхемите в цяла Европа поощряват прехода - земеделци получават допълнително заплащане над цената на базовата субсидия за всяко действие в тази насока", добавя Харалампиев.

Накратко,стимулите за по-устойчиво земеделие идват отвсякъде. "От една страна, регулациите отиват в тази посока. От друга, финансовите институции и банки също гледат в тази посока. И от трета страна, фирмите, които изкупуват продукцията, заради натиск от самия консуматор, който също иска по-устойчиво произведени продукти, търсят производители, които да ги снабдят с такъв продукт", казва Харалампиев. А това пък означава повече клиенти за Agrovar.

Потенциалът на българския пазар

Традиционно българските стартъпи гледат на експанзия в други райони като единствен начин да разраснат бизнеса си. Това обаче не е случаят при Agrovar, който, смятат Харалампиев и Kоев, има значителен потенциал за разширение на местния пазар. "Сектор земеделие в България е голям и със стоте си клиенти покриваме около 1% от пазара, което означава, че имаме огромно поле за развитие тук", казва Боев.

Разказват, че и комуникацията е лесна - от самото начало доволни клиенти ги препращат към други стопанства и всички постигнати до момента резултати са без вложени в реклама средства. През 2023 г. оборотът на дружеството "Агровар" се очаква да достигне около 400 хил. евро, ръст над 10 пъти спрямо предходната 2022 г., когато се извършват главно тестове.

Разрастване, но стъпка по стъпка

Когато започва дейност през 2021 г., Agrovar бързо привлича своя първи външен инвеститор в лицето на фонда за рисков капитал Vitosha Venture Partners, който влиза в дружеството със 17% дял срещу 200 хил. евро. "Вложили сме и много наши средства, но трудно можем да изчислим колко, особено човешкия ресурс", казва Kоев.

От началото на 2023 г. компанията с екип от 7 души се самоиздържа от приходите си, но за растежа й са необходими значително повече средства. Затова и в момента затваря сийд рунд на финансиране, който очаква да обяви до края на месеца. Харалампиев и Коев не разкриват детайли по сумата, но казват, че в дружеството влизат един български фонд и няколко ангелски инвеститори. "С тези пари ще разширим екипа си двойно, до поне 15 човека", добавят те.

Основните насоки, в които ще вложат средствата, са R&D и продажби. "В следващите две години търсим трайно развитие на компанията, като продажбите планираме да увеличим повече от три пъти. Основна цел за нас е да се разраснем в други пазари и да увеличим клиентската си база тук, където има огромен потенциал за бизнеса ни", завършва Харалампиев. А след пет години? "Ще работим активно в Унгария и в Румъния и ще сме на етап разрастване на поне още два-три големи пазара. Най-вероятно един от тях ще е извън Европа", планират двамата.

По темата работи и Ани Коджаиванова