Заводите за цинк и олово в Европа: важни, а пренебрегвани

Двата метала не бяха включени в списъка с критичните суровини на ЕК, което може да е проблем за бъдещите инвестиции в сектора на континента

Металургични компании от различни краища на света представиха как се справят с предизвикателствата на зеления преход

Антон Чепилски

Металургични компании от различни краища на света представиха как се справят с предизвикателствата на зеления преход © Антон Чепилски

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко

Секторът настоява за по-дълги срокове за зеления преход на международна среща с домакин КЦМ
Отсъствието на цинка и оловото от списъка с критични суровини на ЕК застрашава инвестициите в производството им
Европейските производители са заплашени от нелоялна конкуренция от Китай

Трансформацията на индустрия като металургията в рамките на Зелената сделка е сложно начинание, тъй като процесът изисква голямо количество ресурси и време. Целта е индустрията постепенно да ограничи парниковите си емисии, така че до 2050 г. Европа да стане въглеродно неутрална. Как все пак това може да стане беше темата на 71-вата международна среща на производителите на олово и цинк. В нея взеха участие експерти от Европа, Северна Америка и Азия, а домакин беше пловдивската КЦМ.

"Без цветни метали Зелената сделка няма да има успех. Те са ключови за съхранението на енергия. Използването на цинка например е изключително важно в големи ВЕИ проекти като вятърни и фотоволтаични паркове, както и в инфраструктурата, тъй като предпазва стоманата от ръжда. Ние сме набелязали една пътна карта за развитието на сектора, където ключово за бъдещето е потреблението на енергия и премахването на въглищата от производствения микс. Въпреки популярността на водорода все още не е ясно до каква степен той отговаря на нуждите на индустрията", коментира д-р. инж. Сабина Грунд, председател на Международната цинкова асоциация и на Дружеството на металурзите и миньорите в Германия (GDMB).

Да не си секси индустрия

Един от най-значителните проблеми на производителите на олово и цинк в Европа е, че техните продукти не бяха включени в списъка към Закона за критичните суровини на ЕК. Това ограничава развитието на производството на тези два метала в блока и прави местните компании уязвими на неконкурентни практики.

"Металургията е сложен сектор, той изисква много време и инвестиции. За жалост сега, когато някой инвеститор види, че оловото и цинкът не са защитени като критични суровини, може да преразгледа своето желание да влее голямо количество ресурси в развитието на заводи или мини в Европа. Защо да го прави, ако същите могат да бъдат внесени от извън ЕС на по-ниска цена? Често отговорът на този въпрос е: "Няма смисъл", но това ни прави зависими от външни сили, а имайки предвид събитията от последните години, е ясно, че това не е добра практика", коментира за "Капитал" Кристоф Шише, главен технически директор на Nordeham Metall GmbH и съпредесдател на GDMB.

Решения като това за изключване на оловото и цинка от защитените критични суровини според Шише могат да предизвикват нежелани последствия в сектора, както се получи в САЩ. Поради наложените регулации в последното десетилетие и невъзможността на производителите да инвестират достатъчно ресурси страната остана без собствени производители на олово.

"За да може да се получат материали за смартфони или други уреди, е нужна преработка на олово. Имаме нужда от него като основен материал, рециклирането само по себе си не е достатъчно и е необходим добив. Оловото няма да изчезне от пазара и прогнозите показват, че всяка година нуждите глобално се увеличават с 4%. Основен двигател тук е Китай и отново трябва да си зададем въпроса дали искаме да бъдем изцяло зависими от Китай", коментира Шише.

Друг проблем, който индустрията активно се опитва да реши в момента според съпредседателя на GDMB, е присъствието на млади експерти в сектора. Като причина за това той посочва спецефичността на индустрията и фактът, че младите хора не я смятат за "секси", което я прави не толкова желана от тях. "Да срещнеш млад експерт в сферата е рядкост", споделя той. Въпреки това през последните години според него се наблюдават позитивни тенденции в сектора. "На срещите като тази преди години имаше само мъже на средна възраст над 50 години. Сега виждаме микс от млади хора, и мъже и жени, което е обнадеждаващо. Нужно е обаче още да работим в посока на това да създаваме повече връзки с университети, както в Западна, така и в Източна Европа. За мое съжаление мисля, че няма връзка между западните компании в сектора и българските университети, а тук се правят чудесни неща. Това е едно от нещата, които трябва да променим", коментира Шише.

Кристоф Шише, съпредседател на GDMB: Индустрията черпи опит от КЦМ

КЦМ е една от малкото компании, които произведжат цинк и олово под един покрив, това е изключителна рядкост. В КЦМ имат и опит с brownfielding, където върху територията на старо производство се извършват всички модерни дейности. Тяхното присъствие на пазара и в организацията дава възможност да се черпи от техния опит и да се вижда колко време е нужно за внедряването на дадени проекти. Друго нещо, с което те допринасят е, че са изключително отворени към това да споделят своят опит и познание, а това е рядкост.

По-добър имидж

България ще спомогне много за зеления преход и ресурсната автономия на Европа в бъдеще. Имаме нужда от метали като цинка и оловото, макар това да не е напълно осъзнато на по-високи нива. Цветните метали са стратегически активи и присъствието на компании като КЦМ само ще увеличи важността на България в ЕС при постигане на бъдещите му цели.

Лоренцо Мароти

представител на Eвропейската организация на производителите на цветни метали (Euromateux)

Добивът на метали от типа на оловото и тяхната преработка в тежката индустрия често се сблъсква с негативно отношение от страна на крайния потребител заради токсичните им свойства и ефекта върху хората и околната среда. "Този имидж важи не само за оловото, но за много други материали. Най-важното в случая обаче е как се управлява рискът на даден материал, как се ползва и как се произвежда. Рискът винаги ще го има, но ако успеем да намалим досега на потребител и работник, проблем не би трябвало да има", коментира Мароти. Според представителя на Euromateux все повече се забелязва узряването на производителите и потребителите за нуждата Европа да е деен участник във всички етапи на веригата за доставки, а не да е само краен консуматор. "Това дава възможност за повече надзор върху самите процеси и за гаранция, че всички стандарти и закони се спазват", споделя той.

Местният опит на КЦМ

КЦМ е един от лидерите по отношение на Зелената сделка в Европа. През 2014 г. компанията приключи мащабен проект с инвестиция от 262 млн. лв., като изгради ново оловно производство и модернизира цинковото, без да прекъсва работата на завода. Това е така нареченият brownfielding - въвеждане на нови технологии на площадката на съществуващи съоръжения.

Работа по нов проект - "Технологична интеграция на КЦМ" започна в края на 2019 г., като инвестицията е изчислена на около 150 млн. евро. Чрез него компанията планира да преработва отпадъчни и вторични суровини, съдържащи олово и цинк, както и да постигне максимална интегрираност в двете производства. Макар финансиране да бе осигурено за около 130 млн. евро, глобалните условия забавиха изпълнението му.

"Изчакваме по-благоприятна икономическа обстановка, която да позволи реализирането на проекта в неговата цялост. В момента сме в етап приключване на процедурата по доклада за въздействие върху околната среда и очакваме да получим разрешително за строеж. Този проект се състои от няколко подпроекта, някои от които смятаме да рестартираме и да са част от плановете ни за следващата година. Това включва изграждането на депо за отпадъци на площадката на завода, склад за съхранение на излезли от употреба акумулаторни батерии, площадка за складиране и обработка на прахообразни суровини и др.", коментира за "Капитал" Иван Добрев, изпълнителен директор на КЦМ.

Икономическите условия, които трябва да се подобрят в случая, са пазарът на цинк и олово. През изминалата година имаше флуктуации в цените на суровините, което според Добрев продължава да е така за цинка, докато оловото е достигнало някакво ниво на стабилност. Като причина за това изпълнителният директор на КЦМ сочи рецесията в Европа, както и повишените разходи на потребителите на материалите заради по-високите цени на енергията и труда, както и заради Зелената сделка.

"Оцеляването в такава среда е предизвикателство, защото Зелената сделка е дълъг процес. Целите, заложени в нея, не са невъзможни, но амбициите са определено много по-големи от възможността на индустрията да се трансформира. Всички метали имат значение и няма как Зеленият преход да стане, без да се съборазим с особеностите на този бизнес. От тази гледна точка да, целите са добри, но сроковете трябва да бъдат по-реалистични. Един голям инвестиционен проект отнема - от неговото концептуално зараждане до добиването на всички разрешения - минимум 4-5 години. Така че един период от 10 години, за да има някаква съществена промяна, е безкрайно необходим", коментира Добрев.

Въпреки инвестициите от страна на КЦМ и други компании в Европа в подобряване на условията и декарбонизацията друг проблем продължава да се проявява на пазара, а именно липсата на контрол върху вноса на континента. "Липсва последователност от страна на ЕК. Има очаквания да се правят големи инвестиции и да се трансформира секторът, но същевременно се позволява внос на стоки от извън Европа, където няма подобни регулации и ограничения. Това води до нелолялна конкуренция на местния пазар. От тази гледна точка трябва да има някаква последователност, която да защити местните производители и да позволи тази самостоятелност да се реализира", коментира Добрев.