Европа най-накрая погледна към собствените си суровини. България може да помогне
Страната е ключов производител на мед, която беше включена в списъка с критично важни метали, но едва ли ще се възползва
Научавайте най-важното от сектор енергетика през изминалата седмица
- Брюксел предложи Закон за критичните суровини в опит да си гарантира ресурсна независимост при растящо глобално търсене.
- Предложението предвижда засилване на местното производство и диверсификация на доставките.
- Освен мед България има и други ключови метали, но разработката на нови находища е под въпрос.
През 2011 г. Европейската комисия публикува първия си списък на суровините, които са критично важни за икономическото развитие на съюза, но и чиито редовни доставки са под въпрос. Дванадесет години по-късно Брюксел разбра, че трябва да засили собствения си добив, да намали зависимостта си от внос или в краен случай да диверсифицира доставчиците. Това е целта на обявения наскоро Закон за критичните суровини, който тепърва ще трябва да бъде подкрепен от Европейския парламент и държавите членки в Съвета на ЕС, като и двете институции имат право да предлагат изменения.
Инициативата е доста закъсняла и идва в момент, когато нуждата от ключови метали расте в целия свят заради енергийния преход и развитието на дигиталните технологии. В същото време доставките стават все по-проблемни заради политическата несигурност.
Един от двата нови метала, които бяха включени през тази година в списъка, е медта. А добрата новина е, че България е сред най-големите производители в Европа, има и неразработени находища. Публичната опозицията срещу отварянето на нови мини обаче и тромавите процедури вероятно ще продължат да бъдат пречка.
Новите попълнения
Европейският съюз предложи медта и никелът да бъдат класифицирани като суровини от първостепенно значение в новия Закон за критичните суровини, който има за цел да подпомогне доставките им наред с други метали, които са от ключово значение за енергийния преход. Това може да отвори вратата за ускорено издаване на разрешителни и финансиране на проекти за добив, тъй като ЕС се стреми да увеличи вътрешното производство и да намали зависимостта от вноса.Медта, която е един от най-големите пазари на индустриални метали, не беше включена в последния списък на ЕС с критични суровини, публикуван през 2020 г. Разнообразните приложения на медта в производството, строителството и промишлеността означават, че тя е широко разглеждана като камбана за глобалната икономическа активност, но нарастващото ѝ използване в електромобилите и възобновяемите енергийни източници подхранва опасенията за сериозен недостиг през следващите години.
Производството ще трябва почти да се утрои до 2040 г., ако светът иска да постигне целите за нулеви нетни въглеродни емисии, заяви пред Bloomberg Гари Нагъл, главен изпълнителен директор на голямата компания за добив на мед Glencore. Нарастващото търсене ще доведе до повишаване на цените на медта с около 15% до над 10 хил. долара за тон и ще се задържи на тази стойност, предвижда той.
Пазарът на никел беше разтърсен от безпрецедентен скок на цените миналата година след нахлуването на Русия в Украйна, което заплаши да блокира доставките от Русия. В бъдеще светът ще става все по-зависим от доставките от Индонезия, където предлагането на ключовия метал за батерии се разширява бързо.
Други нови попълнения в списъка на ЕС включват манган - друг ключов метал за батерии, както и арсен - жизненоважна съставка на високотехнологичните полупроводници. Медта и никелът също така бяха включени в по-кратък списък на предложените "стратегически" суровини, които ще бъдат в центъра на вниманието на регулациите предвид ролята им в прехода към зелена енергия, аерокосмическата индустрия и отбраната.
Минните компании настояват на медта да бъде даден равностоен статут в САЩ и са получили подкрепа от високопоставени политически съюзници. Металът не беше включен в последния списък на критичните минерали на Вашингтон, който беше публикуван миналата година, но сенаторите призовават Белия дом да прескочи обичайния тригодишен процес на преразглеждане и да добави медта възможно най-скоро.
Eurometaux - основната търговска асоциация на регионалната индустрия за цветни метали - заяви, че други ключови индустриални метали, включително алуминий, сребро и цинк, също трябва да бъдат включени.
Цели и реалности
В допълнение към стимулирането на местното производство законът има за цел да увеличи рециклиране и да създаде система за общи покупки, за да засили търговската сила на купувачите при договаряне. Въпреки това ЕС не планира да складира критични суровини като част от мерките - отстъпвайки от предишно предложение - след като някои големи производители се противопоставиха на този ход.ЕС е определил и цели за добив и преработка. Според тях през 2030 г. поне 10% от редките метали трябва да идват от европейски мини. Това означава, че 90% от тях все още ще се добиват извън ЕС, но целта е съобразена с наличните запаси на Стария континент. Никоя държава обаче не трябва да доставя повече от 65% от всеки ключов материал. В момента Китай доминира на почти всички пазари на редкоземни метали, а също така осигурява повечето продукти, получени от тях, като например батерии.
от редките метали трябва да идват от европейските мини през 2030 г. според плановете на Брюксел.
"Почти цялото рафиниране се извършва в Китай. Само между нула и 3% се извършват в ЕС", казва еврокомисарят за вътрешния пазар Тиери Бретон. "Ние планираме да увеличим този процент до 40 до 2030 г."
Комисията също така ще определи "стратегически проекти" в рамките на Европа и извън нея, които ще получат рационализиран достъп до разрешителни и финансиране. За тази цел ЕС ще търси нови партньорства по целия свят, за да отговори на търсенето, което според Бретон ще бъде пет-шест пъти по-голямо през 2030 г.
Един от най-важните потенциални партньори е Демократична република Конго, която произвежда 70% от кобалта в света. Бретон посети страната, за да изготви планове за развитие на инфраструктурата за критични материали, и планира да се върне отново там през юли, за да финализира преговорите.
За да се стимулира развитието на мините и инфраструктурата в трети страни, ЕС ще търси "съмишленици" като Канада и САЩ, които да се присъединят към "клуба на критичните материали". "Интересът е голям", каза Бретон, но все още не са обявени конкретни планове.
Експерти обаче смятат, че предложението на Брюксел е доста закъсняло. "Инициативата е изключително важна и нужна, ако ЕС наистина иска да прави бърз енергиен преход и по-малко да зависи от абсолютно ненадеждни партньори като Русия, Китай и Конго. Обаче е ужасяващо закъсняла и нереалистична", коментира консултантът по устойчиво развитие Боян Рашев от Denkstatt за "Капитал".
Причината за това по думите му е, че години наред в Европа е насаждана негативна публична представа за минното дело и металургията. "Искам да видя откъде точно ще се появят стотици хиляди миньори и металурзи и как ще бъдат посрещани геолозите по местата, където правят проучвания за изграждане на нови мини. Опитвам се да си представя и откъде в енергийно бедна Европа ще дойдат тераватчасовете и екзаджаулите изобилна, надеждна и евтина енергия - не само електрическа, но преди всичко пряко изгаряне на горива - която е нужна за работата на мините и металургията", добави той.
Мястото на България
България би могла да има силни позиции в плановете на Брюксел за засилване производството на мед, тъй като е третата страна в Европа по добив. В момента това се прави от три компании, като най-голяма е "Елаците - мед" (част от групата "Геотехмин"), която оперира находището "Елаците" в Стара планина. Другият голям производител е "Асарел - Медет", която работи край Панагюрище. Интересното при компанията е, че има технология за преработка на руди с много ниско съдържание на мед - 0.27%, както и инсталация, с която произвежда чиста мед от руднични води. Концесионер на медно-златното находище край Челопеч пък е "Дънди прешъс металс Челопеч" на канадската Dundee Precious Metals. Това е и единствената компания, отворила нова мина в страната след промените - златният рудник край Крумовград.
Концесии за добив имат още две компании. Преди четири години правата за находище "Прохорово" получи "Прохорово майнинг", зад която стоят Атанас Тилев и Христо Ковачки. Към момента няма информация проектът да е разработен. Преди две години групата на пловдивския металургичен завод КЦМ получи правата за находище "Цар Асен 2" в община Пазарджик, където се ангажира да инвестира 11 млн. лв. Предвижда се рудата да се преработва в обогатителната фабрика на групата в село Елешница.
Голяма част от медния концентрат, който се произвежда от добивните компании в страната, се преработва в България - в завода на "Аурубис" (част от германската група Aurubis) край Пирдоп и Златица. Количеството обаче покрива едва около 30% от капацитета на предприятието, а останалата част се внася. Това прави България един от най-големите вносители на меден концентрат в света.
В момента заводът произвежда както катодна мед (с чистота 99.99%), която е борсовият стандарт, така и аноди, които се транспортират до други заводи на групата в Европа за рафиниране. Наскоро обаче компанията обяви проект за 120 млн. евро, с който до втората половина на 2026 г. рафинерията в България ще бъде разширена с около 50%, така че цялото количество аноди да се преработва на място. Това е част от стратегията на Aurubis за увеличаване на производството, зад която стои растящото търсене на метала за зелени проекти, електрификация и електрическа мобилност.
Затова и според Рашев България може да се възползва по всички линии. "Първо, можем да увеличим добива на медни рудни, защото мините ни имат запаси, а имаме и неразработени находища, които бързо да започнем да добиваме. Второ, имаме несъразмерна с мащаба на икономиката ни медна металургия, която има потенциал за още растеж. Трето, имаме вече и доста голяма индустрия, която да използва медта и да произвежда детайли и крайни изделия за всички машиностроителни сектори", каза той и добави, че България трябва да подкрепи инициативата политически, да позиционира проектите си като "стратегически" и да се промотира като дестинация за инвеститори.
Медта обаче не е единствената възможност, смята Рашев. "Имаме голям добив и металургия в оловото и цинка. Имаме неизползван потенциал при мангана и волфрама. Вероятно имаме и други възможности, които все още не са напълно проучени", коментира той.
Въпреки това обаче експертът смята, че страната вероятно няма да се възползва. Подобни проекти се случват изключително трудно заради съпротива на местни активисти. Съкратените срокове, които Брюксел предвижда - 24 месеца, изглеждат напълни нереалистични в България, където откриването на единствената нова мина след промените отне близо 20 години. "Все още не виждам правителство, което е достатъчно национално отговорно и държавнически ориентирано, така че да се противопостави на неизбежните опити на определени сили да се противопоставят на индустриалното развитие на България", каза Рашев.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.