За какво ни е суперкомпютър
България ще бъде дом на един от 50-те най-мощни суперкомпютри в света, което отваря възможности пред страната, но не липсват и критици
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
България се гордее с компютърното си минало. От Джон Атанасов до въздишките по някогашните компютри "Правец" - това е една от малкото теми, по които имаме поне минимален национален консенсус. Когато обаче миналата седмица стана ясно, че България ще има нов суперкомпютър и той ще струва 18 млн. евро, реакцията далеч не беше толкова радушна.
"Какви суперкомпютри, какви 5 лв.? Мария Габриел явно не знае, затова ще ѝ кажа: у нас 25% от хората живеят под прага на бедността", гласи статус във Facebook на директора на държавната психиатрия "Св. Иван Рилски" Цветеслава Гълъбова, който впоследствие беше препечатан в десетки сайтове и бе споделен стотици пъти. Д-р Гълъбова е напълно права - в страна, в която психиатриите изглеждат като излезли от филм на ужасите, а деца продължават да умират заради недостиг на лекарства е важно да се говори за това и да се търсят решения. Значи ли това, че страна като България няма нужда да налива пари в суперкомпютри? Не.
За разлика от здравната система суперкомпютрите не са нещо, с което хората се сблъскват всеки ден. Това, че са скрити обаче, не значи, че не работят. Резултатите от тяхната работа са навсякъде и могат да помогнат в решаването на стотици ежедневни дилеми. Включително тези със здравето.
Нужни ли са ни тези шкафове
Суперкомпютрите не изглеждат особено секси. Най-силният такъв в България в момента например - "Авитохол" в БАН (закупен през 2015 г. за 4 млн. лв.), изглежда като няколко огромни слепени метални шкафове. Те обаче са от критична важност за развиване на модерна академична дейност в точните науки, като освен това дават възможност за развитие и на съпътстващ бизнес. В свой доклад центърът за суперкомпютри в Барселона, един от най-добре развитите в Европа, пише, че "HPC машините дават огромна възвращаемост на инвестициите в бизнеса. Повечето компании намират използването за суперкомпютър като незаменимо конкурентно предимство".
Новият суперкомпютър на България например ще прави 4 милиона милиарда изчисления в секунда. За да разберете какво значи това, ще заемем думите на един майстор на свободното слово: "Всеки един детайл може да бъде тестван с милиони вариации на това, което може да му се случи в най-различни видове среди, натоварвания и подобни, при катастрофи как биха действали, ако щете, мостовете на магистралите, и не само магистралите, сградите как биха реагирали, сиреч целият строителен бранш." Това каза премиерът Бойко Борисов при обявяването на новината. И е прав.
От създаване на нови лекарства, борба с рака, модели на геноми, климатични модели и прогнози до симулации на ядрени реактори, катастрофи, фармацевтични ефекти, криптиране и киберсигурност, сферите на работа на суперкомпютрите са критични.
Нека го погледнем така: една биохимична симулация, нужна за направата на ново лекарство, изисква изчисление, което би отнело 100 дни да бъде завършено от суперкомпютър. То също така би могло да бъде направено и от един добър, бърз настолен компютър. За около 5000 години.
Федерализация на изчислителния ресурс
Новият суперкомпютър на България ще влезе в експлоатация през 2020 г. и ще струва общо 18 млн. евро. От тях 12 млн. евро ще бъдат финансиране, а останалите пари – европейск о. Собствеността ще бъде наполовина между страната и програмата EuroHPC, но по-важното е, че суперкомпютърът ще може да бъде ползван при желание от всеки гражданин на Европейския съюз. Суперкомпютри с подобни параметри ще се появяват в още четири страни (Швеция, Люксембург, Чехия и Португалия), а в други три, които ще се намират във Финландия, Испания и Италия (но реално ще бъдат консорциуми), ще бъдат закупени още по-мощни.
Пред "Капитал" проф. Ана Пройкова, която отговаря за няколко високоизчислителни машини в България, включително и клъстера в "София тех парк", коментира, че идеята на осемте суперкомпютъра е да работят като мрежа – тоест българската машина може да е впечатляваща сама по себе си, но нейната основна цел ще бъде да работи като част от нещо по-голямо. Така ресурс от нея може да бъде използван и от граждани в Швеция например, докато българската академична общност или компании могат да се възползват от изчислителната мощ на този в Италия, Испания или друго място.
"Процедурата е такава, че един гражданин на Европа или организация ще може да пусне заявка за изчисление на задача към централното звено и оттам един умен компютър да сметне къде би било най-добре да се случи то", коментира Пройкова. Ползването на суперкомпютри, разбира се, не е свързано с нужда от физическа близост до машината.
Пройкова е един от най-уважaваните специалисти в сферата в Европа и казва, че не се изненадва от критиките към инвестицията, защото хората не разбират какво точно правят суперкомпютрите. Добавя, че новата машина ще бъде и голяма възможност чрез него да се обучават по-младите специалисти по високоизчислителни машини, които в момента работят преди всичко с морално остарелите (но все още функционални) университетски суперкомпютри. "А практиката е незаменима", добавя проф. Пройкова.
Европа и дългата клечка
Прогнозите са, че трите по-скъпи суперкомпютъра автоматично ще се превърнат в три от десетте най-мощни изчислителни машини в света. Добър резултат предвид, че в момента в световната десетка има само един европейски такъв – германският SuperMUC-NG.
С други думи, в момента Европа изостава спрямо САЩ, Китай и Япония и се опитва да навакса чрез масови инвестиции. Понеже знаем, че националната гордост се измерва в класации, ето една: България изтегли дългата клечка да е част от това наваксване със суперкомпютър, който ще бъде сред 50-те най-бързи в света. Сегашната ни най-силна машина, "Авитохол", бе за кратко част от официалната класация TOP500, която мери изчислителната мощ, но отдавна изпадна от нея.
Друга дълга клечка е фактът, че както всеки бизнес ще каже, парите водят пари. От една страна, суперкомпютърът ще бъде закупен в рамките на бюджета до 2020 г., който предвижда 1 млрд. евро за такива разходи. Следващият програмен период обаче, до 2027 г., предвижда 2.8 млрд. евро. Предвид, че вече ще имаме европейски клъстер в София, това означава почти сигурни допълнителни масивни инвестиции в област, която е, меко казано далеч от приоритетите на държавния бюджет.
В парка на високите изчисления
Още не е ясен екипът, който да се занимава със суперкомпютъра. Проектът ще бъде воден от Петър Статев, председател на надзорния съвет на "София тех парк". Новината, че суперкомпютърът ще се намира именно там, не е изненадваща - паркът може и да не се справи с плана да се превърне в малка екосистема за иновативни стартъпи, но лабораторията за високопроизводителни изчисления е със сигурност едно от успешните крила.
Разбира се, не може да се мине без типичните специфики на всичко, което изисква пари от държавата. Суперкомпютърът трябва да бъде изграден в "София тех парк", където се намира и друга високоизчислителна машина, клъстерът Nestum. Пред "Капитал" от парка потвърдиха, че се предвижда изграждането на нова сграда, в която той да се помещава. Премиерът Бойко Борисов пък каза, че тя ще струва около 30 млн. лв., които ще дойдат от бюджета. Така поне в следващите няколко месеца, фокусът ще бъде отнесен към строителството, не към науката. Което е жалко, но неизбежно.
28 коментара
НА ГОЛ ТУМБАК ЧИФТЕ ПИЩОВИ !!!
Някой направи ли си труда да изчисли възвращаемостта на държавната инвестиция в супер компютъра дето Станишев купи на лицето Стоян Марков управляващо парите откраднати от България от Огнян Дойнов и сие? Някой да направи елементарни изчисления - приходи минус инвестиции и разходи на бившият ни суперкомпютър купен само преди 4 години? Някой сметна ли кво спечелихме от инвестираните над 500 млн. в "София тех парк", който все е на огромна загуба? Днес щели да строят в "София тех парк" нова специална за новия компютър сграда, която щяла да струва още 30 мильона евро?
Предните пари ги вземахте от единствената европрограма, коятож трябваше да се използва от българските фирми да повишат своята конкурентоспособност за да настигнат западните си колеги. Вместо това вие разпиляхте парите и българските фирми фалират една след друга. А тия цървули, които нищо не са изкарали за България щели да си купуват Ферарита. Айде да не вдигате минималните заплати, защото те се плащат от фалиращия бизнес, а да поживеете 2-3 години с пенсиите от 170-300 лв. месечно, които 2 милиона българи получават и тогава искайте да си купувате с тяхните пари ферарита през 3-4години. Май Пиночет е бил напълно прав. От вашето нахалство ни дели един стадион. Не си мислете, че българина е толкова търпелив!
Суперкомпютър ще има, това е добре. Обаче кога ще имаме и космодрум в България? Трябва да се развива и космическата ни програма, за да има как да се разкараме от тук, Мъск като направи колония на Марс.
Капитал, тук не сте прави... инициативата на властта и телешкия възторг от суперкомпютъра трябва и ще бъде посрещната единствено с ирония и присмех. 1) кой точно бизнес в България ще използва суперкомпютър?! Че то ако питаш "бизнеса", най-вероятно ще получиш отговор, че не достигат общи работници и заварчици.. не съм чул някой да казва, че не му достига изчислителна сила. 2) това за лекарствата... в България се произвеждат генерици. Има малък брой изследвания, но дали има толкова сложни модели? 3) това дето сме щели да тестваме мостове, магистрали и сгради.. сами се сещате каква глупост е, особено предвид практиката как се строи в България.
"хората не разбират какво точно правят суперкомпютрите". Не е вярно, много добре разбират и точно затова се питат за чий ни е и кой ще го ползва. Аз ви питах в предишната статия - за какви изследвания е използван сегашния суперкомпютър, какви са резултатите и каква му е натовареността? Имате 1-2 примера в статията от 2018, но пак основно се говори за "какво може" да се използва. Дали изчислителната му сила вече е недостатъчна за безкрайно сложните изследвания и модели на бизнеса и науката в България? Още не съм прочел нещо по темата.
Иначе личното ми мнение е, че 18 млн лева са нищо пари дори за нашия бюджет и предвид алтернативата да се дадат за по-голяма глупост е по-добре да имаме още един суперкомпютър.
Една нация, която не влага средства в наука не съществува като нация. Българите са всеизвестни с това, че са адски нискообразовани. Тази инвестиция в този компютър е едно от малкото хубави неща, които се случва с тази изостанала държава и дава някакъв шанс българите да запазят и малкото останали интелигентни хора в държавата си. На всички е ясно, че именно хората в ИТ сферата са каймака на обществото вмомента и двигателя на икономиката. Но е нормално да има и негативни мнения, разбира се, все пак както казах - българинът не се слави като етнос със завидни умствени качества по света. Може би единствената нация е това, за която е цяло геройство да не учиш, да минеш с далавера или да прецакаш системата. Така че радвайте се, че поне без ваши заслуги нещо хубаво се случва .. казвам без ВАШИ заслуги, понеже за такъв суперкомпютър се изисква държава с умна и работлива нация, не Бай Пешо, който разбира от всичко, ама в същност - от нищо.
Не съм ИТ специалист но смятам, че темата се преекспонира, особено за България. Това, че г-жа Габриел е гони мегаломанията в тази област не означава въобще, че българите ги очаква светло бъдеще в близко бъдеще. Иначе темата е "добра" за баламосване на обикновения българин.
Да го вържат към Топлофикация.
ама разбира се. не съм чул някой да казва нещо по повод парите които правителството дава на вероизповеданията, да речем. А тук веднага намесиха бедните и страдащите.
Че има нужда от суперкомпютър е ясно. Доктора с подмятанията от хоремага трябва да даде обяснение защо отделенията му изглеждат така при положение, че се дават милиарди за здравеопазване всяка година.
Също е вярно, че ползващите суперкомпютъра са черна дупка, която не отчита кой знае, колко усърдно постиженията си.
До RUSE
1. Научните изследвания навсякъде по света са много скъпо удоволствие. Това че някакви хора в БАН и Селскостопанска академия все още са съгласни да работят за жълти стотинки е отмираща работа. Няма как да сте конкурентен с евтин труд и машини трета употреба от Запада. Трябва да се добавя стойност чрез знание.
2. В коментара Ви има известна доза истина , дотолкова че публично не се знае колко часа месечно се използват двата български суперкомпютъра и да е вярна клюката, че не работят защото не могат да им платят тока.
3. Технопарка е една от най-смислените инвестиции в последните години. Постепенно се напълва с фирми и хора.
4. Интересно би било да видим сравнение между инвестиция в суперкомпютър срещу изразходване на същата сума за достъп до облака на Гугъл или IBM срещу използване на проект за суперкомпютър с отворен достъп, като GOLEM.
На Ганьо не му трябват суперкомпютри, на Ганьо не му трябват магистрали! Ганьо си иска да е в кочинката и никой да не го закача . Но най- много Ганьо иска държавата да го хрантути.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.