🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Софтуерните роботи идват

Основаният от Красимир Кръстев стартъп RPA.bg разработва софтуерни продукти, които автоматизират процеси

Александър Недялков и Красимир Кръстев водят преобразуването на RPA.bg към продуктова компания
Александър Недялков и Красимир Кръстев водят преобразуването на RPA.bg към продуктова компания
Александър Недялков и Красимир Кръстев водят преобразуването на RPA.bg към продуктова компания    ©  Надежда Чипева
Александър Недялков и Красимир Кръстев водят преобразуването на RPA.bg към продуктова компания    ©  Надежда Чипева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Основаният от Красимир Кръстев стартъп RPA.bg разработва софтуерни продукти, които автоматизират процеси.
  • Компанията привлече над 1 млн. лв. инвестиция от два фонда и един частен инвеститор.
  • Предстои утрояване на броя служители и разширение към Гърция и Турция.

Роботите рядко изглеждат така, както в научната фантастика. Не са заплашителни огромни машини, а понякога дори не съществуват физически. През последните години се родиха т.нар. софтуерни роботи, които автоматизират компютърна работа. Българската компания RPA.bg, която миналата седмица официално привлече финансиране за над 1 млн. лв., разработва именно виртуални роботи за оптимизация.

В момента RPA.bg разработва решения по поръчка за клиенти като Lufthansa Technik Sofia, "Лукойл", "Аксон", VM Finance и други. Изчислението на компанията е, че един софтуерен робот може да автоматизира работата на между 10 и 12 души. Целта е през тази година някои от решенията да бъдат пакетирани като продукти за свободния пазар. Броят на служителите (в момента 10) в оптимистичния сценарий ще се утрои в рамките на година, а последната стъпка ще бъде излизане към Гърция и Турция.

RPA.bg е основана през 2016 г. от Красимир Кръстев и Михаил Иванов. От 2020 г. вторият не е в компанията. В момента Кръстев държи 78.5% от собствеността в дружеството "РПА консултинг", а на мястото на Иванов влиза нов съдружник - Александър Недялков, който държи миноритарен дял от 5% в компанията.

Останалата част от собствеността отива в новите инвеститори, които инвестираха над 1 млн. лв. в компанията. Фонд мениджърът към Фонда на фондовете Innovation Capital държи 12.5% от дяловете, а компанията на Филип Генов за дигитална трансформация на финансовия сектор F27 е собственик на останалите 4%. Digital Solution Partners, фонд за частен капитал, който има същите съдружници като F27, също е част от инвестиционния рунд, но чрез конвертируем дълг и за момента няма дял. Инвестицията става при оценка на компанията за около 4 млн. лв. За 2020 г. "РПА консултинг" отчита приходи 340 хил. лв.

Да опипаме почвата

Преди да се захване с предприемачество, Кръстев се занимава в продължение на десет години с управление на проекти - първо в частния сектор, където помага и за някои сливания, а след това и в публичната сфера. "Интересът ми винаги е бил към оптимизация на бизнеса и винаги съм мислил в тази насока. Софтуерните роботи бяха естествено продължение на работата ми, но преди години това беше една хипотетична технология. Реални решения по света се появиха едва през 2015-2016 г.", казва Кръстев.

България се оказва добро място за започване на такъв тип бизнес. "Тук е евтино да се научиш как се прави този тип работа, а и нишата е незапълнена. В Германия например по това време вече имаше осем компании", добавя той.

Началото не е лесно. Според Кръстев още при дебюта е имало интерес от страна на големи клиенти, "но по-скоро любопитство да опипат почвата". Голяма част от първоначалните клиенти - "Аксон", "Лукойл" и "Булинс" например, остават такива и до днес. Основната разлика спрямо тогава е в подхода към клиентите и формулирането и изпълнението на проекти.

"Дори големите ни партньори като румънската UiPath не знаеха как точно се изпълнява един такъв проект. Допуснахме грешки, които бяха за наша сметка. Вече сме много по-подготвени и вместо да питаме "къде ви боли", започваме разговорите със знанието, че клиентите харчат толкова пари за този процес, а ние можем да свалим сумата", казва Кръстев.

Правилни и неправилни процеси

Софтуерните роботи могат да автоматизират всякаква некреативна компютърна работа - или иначе казано, всеки процес, който може да бъде описан и се подчинява на определена логика и правила. Кръстев дели процесите на правилни и неправилни, като вторите са тези, които не могат да бъдат автоматизирани най-често защото са зле структурирани. Добавя, че в момента голяма част от работата на RPA.bg е насочена към структуриране на процесите в други компании, така че те в крайна сметка да могат да се оптимизират.

"Последният неправилен процес, с който се борихме, беше в една логистична компания. Там натоварването с поръчките е огромно, има канален ред и изглежда идеално за автоматизация, защото има много хора, които просто вкарват поръчки по цял ден. Какво става обаче, когато някой детайл от поръчката липсва? Оказва се, че никой не знае. Звъни се на шефа на логистиката, който звъни на шефа на логистиката на клиента, който звъни на товарача, за да провери къде е товарителницата. И това е един случай, а ако го няма адреса за дестинация, това вече е друг случай и тогава се звъни на други хора", разказва Кръстев.

Има го и обратния пример - процес, който е идеален за автоматизация чрез софтуерни роботи, като потребителското кредитиране. Според Кръстев от влизането на клиента в офиса до получаването на потребителски кредит по сметка минават средно около шест дни и половина. Забавянето на процеса обаче се дължи на повторяеми задачи, които след автоматизация са били сведени до "минута и 12 секунди за хиляда кредита".

Повечето неструктурирани процеси могат да се превърнат в структурирани, особено при по-големите компании, които имат възможност да кажат на клиентите си да попълват винаги дадена информация - какъвто би бил примерът в логистиката.

От решения към продукти

Компанията вече е поела стъпки към разделяне на продуктовия бизнес и този с решения. В бъдеще "РПА консултинг" трябва да отговаря за продуктите, а новосъздаденото дружество "РПА солюшънс" - със специализираните решения. Красимир Кръстев е собственик на 100% от дяловете в "РПА солюшънс".

Един подобен продукт е автоматизация на осчетоводяването на банкови плащания. "Ние сме работили вече със 100% от търговските банки и от опита и данните знаем, че автоматизацията при счетоводството може да се пакетира в продукт, който да се ползва и от по-малки компании, за които не е нужно специализирано решение. Така няма да има нужда от огромен брой счетоводители, които по цял ден правят едно и също", казва Кръстев.

Част от парите от инвестицията трябва да отидат именно за тази цел. Кръстев казва, че сам е поел инициативата за набиране на финансиране след напускането на вече бившия му съдружник. Добавя, че компанията е набрала повече пари, отколкото са нужни, и "дори не смятаме да ги изхарчим всичките".

"Целта на сделката беше да можем да си позволим да спрем да работим, да се преструктурираме и да преминем към продукти. Това отнема няколко месеца, а ние имаме пари за две години напред. В идеалния случай няма да изхарчим повече от половината", казва още той.

Освен преминаване към продукти другите цели в бъдеще са разширение: и по отношение на брой хора, и по отношение на пазари. В момента в компанията работят около 10 души, които в оптимален сценарий трябва да станат 30 в началото на следващата година. От тях над две трети ще са софтуерни разработчици.

Погледът вече е насочен към Турция и Гърция като пазари за разширение, където обаче навлизането е сложно по време на пандемия, дори да става дума за дигитален бизнес. Причината е, че потенциалните клиенти са скептични към започването на проект, който се прави изцяло дистанционно, а и самите преговори отнемат по няколко месеца.

Кръстев звучи оптимистично. Казва, че "бизнесът е печеливш, защото добавената стойност е достатъчна". Цените, които RPA.bg поддържа, определя като средни за българския пазар на IT услуги, което за момента работи в полза на компанията. "Опитът ни с по-евтините конкуренти е, че клиентите рано или късно се обръщат към нас, защото евтиното излиза скъпо", завършва той.

Получавате ли критики, че унищожавате работни места?

Красимир Кръстев: Да. Имам един любим пример. Представете си една застрахователна компания. В България според закона водещият носител на всяка застраховка е хартията. Ако имаш 1 млн. клиенти, имаш 1 млн. полици гражданска отговорност, 200 хил. полици каско, много от тях разсрочени. И така стигаме до 4-5 млн. къса хартия, които минават през ръцете на служителите в рамките на 52 седмици. Има един огромен брой хора, чиято работа е да натиснат ОК на компютъра и да оставят хартията в една папка. Хората завършват застраховане и финанси с цел да вършат нещо по-различно. Така че идеята е работодателите да се замислят как да надградят служителите си, за да дават добавена стойност. Във всяка компания служителите се делят на приходни и разходни. Служителите, които носят добавена стойност, са приходни. Останалите са разходни, дори мениджмънтът. Аз смятам себе си за разход на моята компания, защото служителите ми в другата стая са тези, които носят приходите на компанията.

Защо има припокриване в участието в инвестицията между F27 и Digital Solution Partners, които са с едни и същи управители?

- Innovation Capital и Digital Solution Partners като фондове предоставят пасивни пари, т.е. не искат да участват оперативно. F27, в която изпълнителен директор е Калин Радев от Software Group, правят дигитална трансформация на банки и финансови организации, съответно там имаме и частично бизнес припокриване. Затова инвестицията беше структурирана по точно този начин.
Все още няма коментари
Нов коментар