Полярни мечки на Луната

"Има много стъпки до момента, в който си казваш, че искаш да живееш на Северния полюс, за да разбереш как горе-долу би се живяло на Луната", разказва пред "Капитал" Аристотелис. "Не сме се събудили един ден с тази идея. Всичко започна с това, че учим архитектура и се интересуваме от Космоса."

Източник: SAGA / Lunark

Марс като пустиня, Луната като лед

Аристотелис и Сьоренсен са завършили International Space University и преди това са участвали в други подобни проекти - например симулация на живота на Марс, при която живеят в Червената пустиня в Йордания, или друга подобна научна симулация, свързана с Марс, но в Израел, когато също живеят в създадена от самите тях структура. "Прекарахме месец в строежа на структурата и една седмица в живот в пустинята. Когато се върнахме, решихме, че искаме да опитаме какво би било да живееш на Луната", казва Аристотелис.

Така през януари 2018 г. екипът на SAGA започва работа по проекта Lunark, но този път целта е симулацията да бъде възможно най-реалистична. "Започнахме да изучаваме на какъв стрес се подлагат астронавтите. Да си в пустинята е много готино и реалистично, но не е същото, защото липсва опасността. Ако изучаваш социалното поведение, трябва да симулираш и опасностите. Затова разгледахме глобуса и се спряхме на Арктика", разказва още той.

Двамата започват с дизайна на капсулата, в която трябва да прекарат дълго време. Аристотелис казва: "В началото беше наистина трудно, защото няма какво да покажеш. Имаш няколко снимки и това е. Хубавото е, че сме архитекти и сме доста добри в това да правим красиви презентации." Първоначално тези изображения не са достатъчни, за да доведат до финансиране на проекта, но малко по малко картината се променя.

"Работата е там, че когато намериш един партньор, много по-лесно е да намериш втори, а когато имаш втори, третият е почти сигурен. Към края всичко ни се стори изключително лесно, защото вече имахме прототип на капсулата, имахме репутацията на хора, които си спазват обещанията, и беше лесно да убедим всички."

В проекта като партньори се включват редица компании - от технологичния лидер Lenovo, през Garmin до GoPro и Nikon. Аристотелис казва, че е трудно да се сметне колко е била точната сума за всичко, но я сравнява с "цената на една доста скъпа къща".

Сьоренсен и Аристотелис (вдясно) могат да излизат навън за около час на ден, а през останалото време са в капсулата Източник: SAGA / Lunark

100 дни самота

На 3 септември 2020 г. Себастиан Аристотелис и Карл-Йохан Сьоренсен вече се намират в Мориусак, най-северната част на Гренландия. Там прекарват общо 100 дни, от които 61 в капсулата, създадена от самите тях, заредена с всевъзможни технологии, включително соларни панели и други елементи, които ще бъдат развивани допълнително в бъдеще като част от проекта.

"Беше приключение. И подобно на повечето приключения невинаги беше особено комфортно и приятно. Това са 100 дни, така че имаш целия спектър от емоции - има тъжни дни, щастливи дни, добри дни, лоши дни. Минахме през всичко това. Някои наши изобретения работеха по-добре, отколкото очаквахме, докато други не работеха толкова добре", казва Аристотелис. "Крайната ми оценка обаче е, че всичко мина повече от добре. За мен е позитивно изживяване. Особено когато се върнеш и мине малко време, забравяш лошите и трудни дни и си спомняш само красотата на Северния полюс. Небето приличаше на сладолед."

През това време двамата на теория могат да излизат по всяко време навън, но практическият лимит е между час и час и половина, екипирани с костюм, еквивалентен на космически. Разделят се така, че на четни дни излиза Аристотелис, а на нечетни - Сьоренсен. Останалото време прекарват в капсулата - в обработване на данни и научни изследвания. Аристотелис казва, че за щастие нито един от двамата не страда дори от лека клаустрофобия, защото в противен случай изживяването "би било ужасяващо".

Капсулата им е сгъваема и Аристотелис обяснява, че ако се наложи направата на подобна структура за Луната, тя би била значително по-голяма. "Сегашната ни версия свърши много добра работа в Арктика, така че по-голяма версия би работила още по-добре на Луната. Убеден съм, че това е правилната форма", казва той.

Източник: SAGA / Lunark

Към Луната, но Луната е скъпа

Бъдещето на SAGA е в доизграждането на всички елементи в структурата, като например панел, който симулира изгрев и залез. През септември, точно година след началото на мисията в Арктика, започва и работата по следващата капсула, която този път ще бъде статична, а не сгъваема. Екипът я нарича "Версия 2.0".

Към проектите на Аристотелис и Сьоренсен вече има значително по-висок интерес. Lunark е затвърдил репутацията им, като повечето от всичките 50 партньори, участвали в миналогодишната мисия, продължават да бъдат с тях и да ги подкрепят финансово и стратегически.

Аристотелис е оптимист - и за бъдещето на космическата архитектура, и за бъдещето на космическия туризъм. Казва, че има високи шансове подобна структура да стигне Луната през това десетилетие. "Може би не точно този дизайн, но друга негова версия", казва той.

Проблемът е, че това би било скъпо удоволствие и възниква въпросът дали си заслужава. "За някои хора може да не е достатъчно, но за някои може да си заслужава. При космическия туризъм цената е всичко. Ако правиш изследване на дълбокия Космос, може би всякаква цена ще си заслужава, но понякога не би била оправдана", казва той. И добавя: "Ако можех да се кача на кораб и да направя същото, което направихме в Арктика, но този път на Луната, щях да го направя. Би било изживяването на живота ми."