2021: (още) една одисея в Космоса

Ако всичко това се случи на практика, космическата фирма на Мъск ще премине към следващата фаза от свръхамбициозното си начинание и ще започне да експериментира с орбитално презареждане на гориво. Това е нещо, което никой не е извършвал до момента. Разработката на въпросната технология е ключова за мисиите в дълбокия Космос, тъй като всички съществуващи ракети изразходват почти напълно резервоарите си само за да преодолеят земната гравитация и да достигнат ниска орбита. Също така SpaceX ще започнат подготовка за експериментално кацане на Луната (фирмата спечели грант от NASA за разработка на лунен спускаем модул, който в случая ще е модифициран вариант на Starship) и за евентуално изпращане на първите тестови мисии към Марс през 2022 г. (тогава се отваря удобен прозорец за полет, тъй като планетата ще е най-близо до Земята).

В края на годината американската космическа агенция NASA се готви да изстреля капсулата Orion около Луната, но без екипаж. Ако полетът мине безаварийно, мисията ще бъде повторена през 2023 г. с четирима астронавти на борда. Източник: NASA

Задаващата се 2021 г. ще бъде решаваща и за американската космическа агенция NASA. През идната година трябва да приключи окончателното сглобяване на нейната супертежка (и суперскъпа) ракета носител SLS, която е официалният наследник на Saturn V и би трябвало да е гръбнакът на новата пилотирана лунна програма Artemis. Ръководството на агенцията ще трябва да демонстрира нагледно, че налетите в нея десетки милиарди долари не са отишли на вятъра.

В момента гигантската ракета-носител SLS, която ще е гръбнака на лунната програма Artemis, преминава през интензивна тестова кампания. Източник: NASA

В края на годината NASA планира премиерния полет на SLS, с който да изстреля капсулата Orion в орбита до Луната без екипаж, след което да изпробва връщането на апарата и обратното му навлизане в земната атмосфера след набиране на "лунна" скорост. Американската космическа агенция ще трябва да реши какво ще прави с разработката на лунния спускаем модул (за момента Конгресът на САЩ отказва исканите за целта 3.2 млрд. долара) и да избере кои от фирмите в конкурса ще продължат по-нататък.

Пилотираната капсула Orion също практически е напълно завършена. Източник: NASA

Освен това през пролетта NASA ще изпробва първия технологичен демонстратор на марсиански дрон-хеликоптер, наречен Ingenuity, а през есента съвместно с Европейската космическа агенция (ESA) трябва да изстреля бъдещия най-мощен орбиталентелескоп James Webb, което ще бъде епохално събитие в областта на астрономията.

Прототип на хеликоптер-дрон за първи път ще полети в атмосферата на друга планета, след като роувърът Perseverance се приземи на повърхността на Марс на 18 февруари 2021 г. Източник: NASA

Сбогом, монопол

Съдбоносна 2021 г. чака утвърдените космически мастодонти, които от десетилетия разчитат на милиардни държавни поръчки, за да просперират. В момента олигополът им е сериозно застрашен от ракетите за многократна употреба на SpaceX и все по-многобройния рояк от космически стартъпи, които са на път да вкарат орбиталния бизнес в света на пазарната икономика. За целта доминиращият доскоро джойнт венчър United Launch Aliance (ULA), който е съвместно начинание на гигантите Boeing и Lockheed Martin, ще се опита да пусне на пазара новата си модулна ракета Vulcan. Предстои да се види дали тя ще може да си съперничи с вече утвърдените ракети Falcon 9 и Falcon Heavy на SpaceX, а също така дали като тях ще успее да интегрира технология за поне частично многократно използване (първоначалната идея на ULA беше секцията с двигателите да се приземява чрез надуваем топлинен щит и парашутна система).

В битката за оцеляване ще се включи и европейският космически гигант ArianeGroup, който ще се опита да завърши модулната си ракета Ariane 6. И макар да е по-ценово ориентиран вариант на сега използваната модификация Ariane 5, тя едва ли ще може да се конкурира с ракетите за многократна употреба на SpaceX, камо ли пък със Starship в недалечно бъдеще. ArianeGroup евентуално ще се опитат да изпробват прототип на Themis - ракета за многократна употреба, изкопирана от Falcon 9 на SpaceX. Паралелно Европейската космическа агенция ще започне разработката на роботизиран орбитален самолет за многократна употреба, наречен Space Rider, който ще наподобява използвания от американските военни космически дрон X-37.

Китай от своя страна планира да започне изграждането на своята първа 60-тонна модулна космическа станция, която като мащаб ще наподобява руската "Мир". Предвидено е през тази година да бъде изстрелян нейният централен сегмент. В него ще се помещава жилищата секция за трима астронавти, животоподдържащите системи, енергийният компонент и двигателите, която да стабилизират траекторията на станцията и да компенсират земната гравитация. Предвижда се китайският орбитален комплекс да функционира най-малко 10 години, след като бъде завършен през 2022 или 2023 г.

Регионалният съперник на Китай в лицето на Индия също има своите космически амбиции. В рамките на следващите 12 месеца правителството в Ню Делхи ще положи максимални усилия да изстреля финалния прототип на своя пилотиран апарат, но засега без екипаж. Най-многолюдната държава в света се надява скоро да стане четвъртата космическа сила, изпратила хора в орбита, след Русия, САЩ и Китай. Включвайки се в лунната програма Artemis, Канада от своя страна се надява да стане втората държава след САЩ, изпратила свой астронавт в дълбокия Космос. Това обаче ще се случи най-рано през 2023 г., за когато е насрочена мисията Artemis 2, включваща полет около Луната, но без кацане.

Пазар, здравей!

Благодарение на SpaceX руският монопол при транспортирането на астронавти до Международната космическа станция на практика приключи. Източник: SpaceX

През 2021 г. бизнесът и конкуренцията ще започнат да процъфтяват в околоземна орбита. Руската космическа агенция "Роскосмос" ще се сбогува с печелившия си монопол при превоза на астронавти до Международната космическа станция (МКС), който през последните няколко месеца беше разбит от SpaceX и нейната нова пилотирана капсула Crew Dragon. Фирмата на Мъск ще продължи да обслужва и превоза на товари към орбиталния комплекс благодарение на осъвременената версия на апарата Cargo Dragon. Очаква се също в играта най-после да се завърне и капсулата CST-100 Starliner на Boeing, която ще извърши втори безпилотен тестов полет до МКС през март. Ако за разлика от 2019 г. той бъде изпълнен без аномалии, това ще отвори пътя към изстрелването на първия експериментален екипаж към края на 2021 г.

Предстоящата година се очертава и като преломна за космическия туризъм. През следващите месеци трябва да полетят първите частни суборбитални пасажери на Virgin Galactic на Ричард Брансън и евентуално на Blue Origin с едностепенната ракета New Shepard. Фирмата Axiom пък е на прага на гигантски пробив и ще организира първата изцяло частна космическа експедиция до МКС през есента, използвайки Crew Dragon на SpaceX. На борда й ще бъдaт не само частният астронавт ветеран Майкъл Лопес-Алегрия и израелският военен пилот Ейтан Стибе (вторият израелски космонавт, след като първият, Илан Рамон, загива на борда на взривилата се совалка "Колумбия"), но най-вероятно и актьорът Том Круз, който ще заснеме първия игрален филм в Космоса. В недалечно бъдеще Axiom планират да интегрират към МКС и частни модули, които един ден да се отделят като самостоятелна космическа станция. Това няма да е прецедент - дори в момента към МКС е прикачен експериментален надуваем сегмент на частната космическа компания Bigelow Aerospace.

Бизнесът с бързо и евтино извеждане на малки и наносателити, доминиран в момента от новозеландския стартъп Rocket Lab, също предстои да стане още по-конкурентен. През идната година в битката на "малките ракети" би трябвало да се включат още поне два играча - Firefly Aerospace и Astra, евентуално и Virgin Orbit с LauncherOne, която се изстрелва от модифицирания "Боинг 747" на име Cosmic Girl. Стартъпът Relativity Space пък успешно продължава да набира стотици милиони долари за разработката на ракетата Terran 1, която ще се "отпечатва" почти изцяло с огромни 3D принтери. Rocket Lab от своя страна би трябвало да завърши работата по модифицирана версия на ракетата Electron, така че да стане за многократна употреба като Falcon 9 на SpaceX. Фирмата разработва и малката трета степен на ракетата на име Proton, предназначена за полети отвъд земната орбита - до Луната и евентуално до Венера през 2023 г.. Така че скоро дори полетите в дълбокия Космос няма да са запазена територия на големите в този бранш...