Йоханес Трийбс, Earlybird: Оценките на стартъпите паднаха с между 20 и 40%
Партньорът в Earlybird-X пред "Капитал"
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Визитка
Йоханес Трийбс е партньор в Earlybird-X, един от фондовете за рискови инвестиции, част от големия европейски фонд Earlybird. Трийбс и още четирима партньори управляват общо 75 млн. долара, които насочват към инвестиции в компании, излизащи от европейски университети. Трийбс е завършил в университета в Аахен в родната му Германия. Работил е като научен асистент в университета между 2009 и 2014 г. През 2018 г. съосновава фонда 5P Capital, който впоследствие става част от Earlybird под името Earlybird UNI-X, или накратко Earlybird-X."Капитал" разговаря с Трийбс в Брюксел по време на събитието Grow Digital, организирано от EIT Digital, дигиталното звено на Европейския институт по иновации и технологии (EIT).
Компанията
Earlybird е един от най-големите европейски фондове за рисков капитал. Той е разделен на четири подфонда - Digital East, Digital West, Health и Earlybird-X, които общо управляват близо 1 млрд. евро. Последното голямо набиране на пари е от 2022 г., когато Digital West фондът успява да събере 350 млн. евро за следващия си цикъл от инвестиции. През 2022 г. различните фондове са инвестирали в общо 82 компании. Earlybird е и един от най-ранните инвеститори в българския еднорог Payhawk, както и в румънския UiPath.
Как влязохте в сектора на рисковия капитал?
- Още бяхме в университета, когато със състуденти започнахме няколко компании, повечето в сферата на транспорта. Включих се и в няколко стартъпа като директор. Оттам нататък започнахме да създаваме млади компании от нулата, повечето от които продадохме за между 5 и 10 млн. евро. Почти всички бяха без външно финансиране. Тогава не разбирах нищо от рисков капитал. В един момент обаче си казахме, че трябва да направим свой собствен фонд за инвестиции в компании, които излизат от университетите в Аахен, защото там постоянно се появяваха идеи, иновации и талантливи предприемачи. Липсваха обаче парите. Така че създадохме 5P Capital - от "пет души" (5 People). Всичките бяхме инженери. Набрахме малко пари и инвестирахме малки суми в компании в зародиш.Тогава се свързахме с Earlybird и те харесаха идеята за инвестиции в компании от университети. Съгласихме се, че трябва да направим общ фонд и така екипът на 5P Capital отиде в Earlybird. Никой не разпознаваше бранда на 5P, така че го изоставихме. Малко по-късно създадохме фонда за сийд инвестиции, защото Earlybird е известна като инвеститор в ранните етапи на стартъпите.
Как изглежда структурата в момента?
- Earlybird има няколко отделни фонда. Ние управляваме Earlybird-X, който държи 75 млн. евро. Същевременно работим в близък контакт с основателите и партньорите на големия Earlybird, който е много по-стар фонд.Какво се промени в сферата на рисковия капитал през последните три години?
- Традиционните параметри, като добър екип и голям пазар, все още важат. Същевременно има и нови критерии, за които предприемачите трябва да внимават. Нещата се променят много бързо: макроикономическите показатели например. Нека ви дам пример: оценките на стартъпите паднаха с между 20 и 40%, в зависимост от етапа на развитие и откъде е компанията. Инвеститорите са много по-предпазливи. Преди две години можеше да набереш пари само с идея, сега вече има повече внимание към стартъпите и проверките са далеч по-дълбоки. Има значение какво точно търсиш и на кой етап търсиш пари - дали сега основаваш компания или търсиш мостово финансиране, или нещо съвсем различно. Това определя откъде точно ще намериш пари.Защо фондовете са по-засегнати, отколкото например фондовата борса и останалият финансов свят?
- Правилно, публичните пазари в момента се справят значително по-добре, отколкото фондовете за рисков капитал. Не съм експерт по фондовата борса, така че за мен също е малко странно. Германската икономика например е на ръба на рецесия, а индексите са в небесата. Не мога да отговоря конкретно, но според мен стартъпите бяха много надценени преди няколко години, повече, отколкото фондовият пазар. Оценките и инвестициите в света на рисковия капитал вървяха само нагоре и това доведе до сегашната корекция в оценките, която е сходна с тази на 2007-2009 г. Сравненията, разбира се, са трудни, защото трябва да вземеш предвид много неща - индустриите, пазарите, дори самите стартъпи са различни.Ако гледаме стартъпите, излизащи от университети, там продължава да има достатъчно на брой публично финансирани програми. Екипите все още създават страхотни иновации, въпросът е само, че плащаме по-малко пари, тоест при по-ниски оценки. Ние вярваме, че след две или три години пазарът ще се върне на старите нива. Кога точно не знаем, но вярваме, че ще се случи.
Какви компании търсите вие лично?
- С екипа разделихме Европа на различни географски региони. Аз отговарям за Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. Имаме генералистичен подход, не се интересуваме от някоя конкретна индустрия. Търсим и софтуер, и хардуер. Аз лично търся сделки в сферата на индустриалните и климатичните технологии. Климатичните технологии в смисъла на батерии и водород например. При индустриалните технологии се интересувам от роботика, машини, автомобилната индустрия. Пазарите, в които компаниите се целят, трябва да са големи, поне 20 млрд. евро, а самите стартъпи трябва да имат силно уникално предимство. Когато правим сделка, правим проверка сред около 10 представители на дадената индустрия, за да сме сигурни, че компанията наистина решава бизнес проблем и някой би плащал за нейния продукт.Какво ви е интересно в една компания?
- Най-важното си остава екипът. Търсим силни екипи, такива, които се допълват взаимно. При много от университетските компании виждаме прекалено технологични екипи, тоест всички са инженери. Ако вътре има и бизнес човек, това е много по-добре. Наскоро инвестирахме в Greenlyte Carbon Technologies, компания, която иска да улавя въглеродни емисии от въздуха. Нейният основател Флориян Хилдебранд искаше да прави съвсем различни неща от всички останали. Той напусна предишната си работа, за да създаде нещо, което има тежест. Обиколи редица университети, говори с редица професори, събра страхотен екип и чак тогава направи компания. Ето такива примери харесвам.Компаниите, в които инвестираме, трябва да предлагат не само малко по-добър продукт от останалите, а такъв, който да може да руши пазари. В случая с Greenlyte например компанията работи без допълнителна топлина, което другите не правят. Те искат да се разширят значително в следващите години, което при цена от 60 евро на тон въглеродни емисии, означава значителни приходи.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.