Телекоми

800 милиона за три телекома

Бърз интернет по всички коридори и всички населени места обещава Планът за възстановяване

Константин Николов

Shutterstock © Shutterstock

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Текстът е част от серията за новия национален План за възстановяване и устойчивост, който трябва да бъде приет до следващата година и да инвестира 12 млрд. лв в икономиката до 2026 г. Отворените дебати по плана ще вървят до началото на 2021 г., а окончателният план трябва да бъде приет до април. Повече за самия План може да видите тук.

В частта си "Свързана България" Националният план за възстановяване и устойчивост предвижда към 806 млн. лв. за "широкомащабно разгръщане на цифрова инфраструктура". Предвид че България инвестира от години в широколентов интернет (включително прословутия "селски интернет"), както и фактът, че телекомите са частни дружества с доста приходи, тази фраза повдига въпроси. Страната наистина има относително добро покритие на свръхвисокоскоростните мрежи (тъй наречените Very High Capacity Networks (VHCN)) в гъсто населените места, но в селските райони едва 1% от домакинствата ползват подобна свързаност при 21% средно в ЕС. Големият въпрос, разбира се, е има ли основание за частна инвестиция в тези места, където населението е застаряващо и бързо намаляващо.

Планът очевидно мисли, че да. Средствата трябва да бъдат инвестирани между 2021 и 2025 г., а в основната част парите ще бъдат използвани за разширяване на широлентовия интернет в цялата страна, както и увеличаване на 5G мрежата извън големите градове.

Източници от телеком средите заявиха пред "Капитал", че и трите големи оператора са участвали в обсъждането на плана, който има за цел да ги привлече към проекти, които не са рентабилни. Според информацията на "Капитал" едно от възможните сътрудничества е чрез публично-частни партньорства в отделните региони, за да може да се постигне broadband свързаност, близка до средната в общността. Тоест даден оператор да инвестира в оборудване и поддръжка в малко населено място, а пък програмата да бъде финансирана от държавата.

Другата цел на плана е да накара операторите да разширят инвестициите си в 5G извън големите градове. Очевидно е, че там ще са първите вложения в мрежата от следващо поколение, която трябва да бъде основата на икономиката на бъдещето. Но инвестициите в подобни мрежи са значителни и за всеки оператор няма особен смисъл да покрива "всяко село и паланка". Очакванията са с помощта на държавно финансиране телекомите да вкарат 5G и в малките регионални градове, като основна част от идеята е да си разделят отделните локации и във всяка от тях да споделят. Например един от тях ще инвестира в 5G в град като Смолян, друг - в Костенец, а трети - в Рудозем. По този начин ще се постигне и по-бързо покритие.

За ЕС важното в плана според хора от бранша е отделеното специално внимание върху осигуряването на "цифровизирани транспортни коридори", тоест въвеждането на 5G по основните магистрали и пътища, за да може след време по тях да работят и да се движат нови технологии като автономни автомобили. В плана са заложени и значителни инвестиции в киберсигурност, макар все още да не е ясно къде и как точно ще бъдат разпределени тези средства.

Това също така не са и единствените средства, които частните телекоми чакат от държавата на тема "5G". Тепърва ще се разсъждава как да се финансира преминаването от оборудване на китайския Huawei към други производители.