Къде няма да ходите тази пролет

Пътуванията забранени

Кризата с коронавируса в Китай безспорно нанесе тежък удар върху световния туризъм, доколкото от азиатската държава през последните години има устойчив ръст на пътуванията до различни дестинации. Според комисаря по индустрията Тиери Бретон загубите за европейския сектор са над 1 млрд. евро на месец от началото на годината. Ефектът от това, че китайците буквално спряха да пътуват, в България не се усети съвсем силно: неосъществени потенциални резервации има основно покрай фестивалите на розата в Казанлък и Карлово през май, сочат данните от туроператорски компании. При пътуванията на българи в чужбина са отменени програмите за самия Китай, сумите по които са напълно възстановени. Известен спад на интереса в първите месеци на годината е имало и към най-предпочитаната азиатска дестинация през зимата - Тайланд.

Навлизането на коронавируса в Европа обаче разтърси сектора из основи. По данни на туроператори в първите дни, в които Италия обяви случаи на заболяването, е имало спрени пътувания само за там. Последвалата психоза с разпространението на короновируса обаче е довело до отказ от почивки и екскурзии буквално за целия свят. "Истерията е страхотна, ежедневно пътуванията си отменят по 80 души при не повече от 5-6 при нормална ситуация", разказва Александър Балтов, управител на "Руал травел".

"Ситуацията е много сериозна. В хората има притеснение да пътуват навсякъде. След Италия в момента има страх за дестинации, в които не е регистриран коронавирус", разказва управителят на "Луксутур" Петър Стоянов.

Сред причините за откази от пътувания не е само страхът от самото заболяване. Според представител на туристическа компания дори в повечето случаи мотивите на хората са по-скоро свързани с действията на властите, които ежедневно се отразяват от медиите: от това, че във всеки един момент могат да затворят важна туристическа забележителност или да се отмени събитие, което да е включено в почивката, както стана например с Лувъра или карнавалите в Гърция, до това, че могат да блокирани под карантина туристи в хотел или на круизен кораб, каквито случаи имаше в Испания и Япония.

Притеснения са създали и съобщенията от българския кризисен щаб за нуждата от доброволна карантина след пътуване в рискова дестинация и последвалият смут дали в крайна сметка тя ще се третира като болничен, или ще е за сметка на пътувалия.

В сезона на изчакването

Освен текущия отказ от резервации ефектът от короновируса е, че на практика липсват и нови записвания за почивки и екскурзии. Или както казва Петър Стоянов: "В последните дни телефоните в туристическите агенции не звънят, или ако звънят, това е свързано с отмяна на пътуване". Желанието на хората да изчакат как ще се развие ситуацията със заболяването по света всъщност изправя туристическия сектор пред невъзможност да планира бъдещата си дейност, и то за неопределен период от време в зависимост от това какво ще се случи. На този етап се смята, че основният риск е за предстоящите пролетни пътувания, най-често свързани с културен туризъм. Възможно е обаче ситуацията с коронавируса да намали темпа на ранни записвания за летния сезон, които традиционно продължават до края на март. Засега индикации, че това се случва, има при германските туристи.

На този етап не може да се прогнозира какви ще са загубите за туристическия сектор от коронавируса. Но е твърде вероятно той да се окаже сред най-засегнатите от него. "Ако се опитаме да измерим въздействието на епидемията върху туризма, то най-вероятно ще е по-голямо от всяка друга индустрия по света. Основните причини за това са, че един на всеки 10 души е нает в сектора и че секторът е обвързан с много други - търговия на дребно, ресторантьорство и т.н.", коментира наскоро пред CNN анализаторът от Tourism Economics Адам Сакс.