Пат в туризма

Каква е общата сума на тези нереализирани пътувания и депозитите на клиентите за тях е невъзможно да се изчисли: освен индивидуални почивки сред резервациите има и групови, включително ученически екскурзии, бизнес събития като конференции, лични празници като сватби и др. В писмо от над 100 туроператора до туристическия министър, с което "Капитал" разполага, от бранша казват, че, при положение че секторът генерира над 4 млрд. лв. оборот годишно, "не е чудно, че предплатените суми от туроператори към авиокомпании, хотели и чуждестранни агенти към момента надхвърлят милиони евро".

И тук идва сложният казус: законът в момента задължава туроператорите да възстановяват парите на своите клиенти в двуседмичен срок при отмяна на пътуването, но няма задължение за техните партньори - хотели, транспортни фирми и др. също да им върнат предплатените суми. В същото писмо агенциите казват, че "във връзка с безпрецедентна ситуация в международен мащаб всички наши контрагенти в чужбина взеха жизненоважното за оцеляването си решение да прехвърлят получените суми за ползване в бъдещ период", вместо да рискуват да ги изгубят, възстановявайки депозити назад по веригата. Или както казва управителят на туроператора "Луксутур" Петър Стоянов: "От нас в момента се изисква да възстановим пари, с които не разполагаме и които на нас също не са ни върнати".

Това според туроператорите ги изправя пред колапс. А че такъв сценарий е възможен, изглежда, допуска и туристическият министър Николина Ангелкова, която наскоро съобщи в интервю, че ако настоящата ситуация продължи повече от 2-3 месеца, "ще има фалити на туроператори". Евентуалните фалити означават, че застрахователите трябва да поемат възстановяването на сумите на клиентите на фирмите чрез застраховките "Отговорност на туроператора", но само до тавана им, без да е ясно дали той ще стигне за удовлетворяването на всички претенции при настоящата масова отмяна на пътувания. Проверка на "Капитал" в туристическия регистър показа, че преобладаващата част от туроператорите са със сключени застраховки на минималния праг - 25 хил. лв. Застраховки на максимума - между 1 и 1.4 млн. лв., имат под 10 компании - лидерите в бранша.

Псевдомерките

В тази сложна ситуация институциите решиха да предложат мерки, които обаче изглеждат доста объркани. Накратко: преди седмица туристическото министерство и Комисията за защита на потребителите издадоха насоки, според които туроператорите могат да предлагат на туристите освен възстановяване на предплатените пари още два варианта: пътуването да се осъществи след време или туристически ваучер на стойността на депозитите, който да се ползва за друга почивка на по-късен етап. За всяка от опциите фирмите трябва да получат изричното съгласие на туриста.

В този си вид насоките са напълно безполезни. Туроператорите могат да предложат всеки от тези или каквито и да е други варианти на своите клиенти и ако се договорят с тях, да ги реализират и без да съществуват правителствени препоръки за това.

Единствената по-съществена мярка във въпросните насоки е, че се посочва, че връщането на сумите за пътувания трябва да се случи в 14-дневен срок, който започва да тече един месец след отмяната на извънредното положение. Юридически спорно обаче е дали е възможно с "указания и препоръки", какъвто е издаденият документ, да се спре действието не само на текстове в Закона за туризма, но и на европейската директива, регулираща организираните пътувания.

Туристическото министерство и комисията за потребителите се позовават на член от приетия в края на март закон за извънредното положение, според който се удължават с месец след отмяна на извънредното положението сроковете, "определени в закон, които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняването на права или изпълнение на задължения на частноправни субекти". Според адвокат Десислава Фесенко "основен принцип е, че при противоречие между европейските норми и национални, които ги транспонират или опитват да ограничават, превес имат европейските над националните". "Директивата за пакетните туристически пътувания ясно изисква възстановяване на предплатени суми в 14-дневен срок от прекратяване на договора за пътуване и не предвижда изключения от това задължение за туроператорите", казва още Фесенко, която е дългогодишен специалист по европейско право и бизнес регулации. Спорно въобще е как се тълкува законовият текст, защото НАП например не се съобразява с него и изисква плащане на данък от физическите лица до април.

Но дори и да се приеме, че едномесечното удължаване на срока за връщане на аванси за почивки е юридически издържано, то реално не решава основния въпрос - как това да се случи при нулеви приходи от нови резервации и невъзстановени пари от контрагенти. "Аз например имам партньори в Италия, които ми казват, че въобще не може да се говори за възстановяване на каквито и да е предплатени суми от тяхна страна преди Коледа. Те казват - ние сега се борим да оцелеем от епидемията, след това въобще ще говорим за пари", дава пример Павлина Иванова.

Какво да се направи

Когато държавните "указания" бяха публикувани, много от фирмите в бранша коментираха, че те не решават проблема. Тогава туристическият министър обяви, че туроператорите искат да съществува само една опция за потребителите, платили аванси за почивки - издаването на ваучери на стойността на сумите. "Но ЕК ни е дала указания, че не можем да задължим потребителя да приеме ваучер", каза Ангелкова пред Би Ти Ви. Задължението да се дава императивно ваучер вместо връщане на парите е неприемливо не само защото Брюксел е дал подобни препоръки, а и защото на практика задължава туриста да реализира почивка независимо дали иска.

Всъщност обаче браншът предлага модел за отложено възстановяване на сумите, който вече въведоха Белгия, Франция и Италия, което не лишава потребителя от право на избор. Идеята е вместо възстановяване на депозитите за почивки в 14-дневен срок потребителят да получи ваучер, чрез който в известен период - например 18 месеца във Франция, да направи друго пътуване. В случай че не желае да се възползва от тази възможност, след изтичането на този срок ще може да получи изцяло парите си обратно.

Тази концепция, разбира се, не е безупречна. Например потребителски организации в Белгия настояват тя да се прилага само за случаите, когато туроператорът може да докаже, че не може да възстанови сега предплатените суми от клиента. Стои и въпросът дали подобен тип правителствени постановления могат да отменят срок, заложен в европейска директива. Както и как точно да се гарантира, че депозираните пари, заменени с ваучер, са с покрит риск от несъстоятелност на туроператора. По неофициална информация на "Капитал" от няколко източника е вероятно ЕК скоро да даде указания, че държавите членки трябва да решат на национално ниво казуса с ликвидността на туроператорите и връщането на парите.

Българските туроператори са внесли и второ предложение до институциите: да бъде създаден фонд с държавно финансиране, който да изплаща компенсациите на туристите в сегашния 14-дневен срок, а фирмите да имат задължение да му ги възстановят след известен период - например след година или повече. Според представители на бизнеса тази идея е заимствана от някои скандинавски държави, които я обмислят в момента. Разликата в случая е, че в част от тях има гаранционни фондове в полза на туристите - те са алтернатива на застраховката, която се прилага в България.