Климатичните промени свиват и ще променят зимния туризъм

За няколко поколения в западния свят практикуването на зимен спорт в планината се превърна не само в забавление, а и в начин на живот. Този сезон зелено-кафявите поляни около върховете и набързо сглобените писти, често с камъни и кал, накараха много скиори да се замислят дали днес този спорт и удоволствие не навлизат в своя терминален стадий.

Човешката дейност в планинския туризъм има и все по-силен отпечатък върху климата в планините и води до неговото затопляне. Добре познатата стара идилия с дървени шалета и по-малки алпийски хотели днес е заменена от СПА центрове, басейни, площи с EV зарядни станции, лифтове със затоплящи се седалки и зарядни за телефони.

По́ на север, по-нависоко

Алпите, подобно на Арктика и Антарктика, се затоплят много по-бързо от останалите части на Земята. Температурите в европейската планинска верига са се повишили средно с 2 градуса през последното столетие, което е двойно над глобалното. Тези промени са видими в топенето на ледници и сняг, който все по-малко се задържа на земята, а снежната линия се измества по-нависоко.

Няколко зими като настоящата наред с високите енергийни разходи може да накарат много от инвеститорите в Европа да преосмислят начина на правене на зимен туризъм. Властите пък виждат шанс да се активират политики и проекти, щадящи природата.

Експертните оценки за посоките и трендовете, в които може да се развива зимният туризъм, са в няколко посоки. Южните и ниски курорти в Европа може да изчезнат; големите може да се реорганизират и да станат по-малки заради скъпата поддръжка на съоръжения.

"В следващите десетилетия карането на ски в Алпите, каквото го познаваме, просто ще изчезне", казва професорът по климатология в университета в Брюксел Вим Тиери. Според него планинските райони с по-ниска надморска височина вече усещат въздействието, а в бъдеще снегът ще продължи да се топи, докато климатът се затопля. Според някои оценки до края на века снегът може да намалее между 30 и 70% в Алпите, засягайки дори курорти на "безопасна" височина.

Високите цени на тока тази година оказаха допълнителен натиск върху сектора, който е силно енергийно зависим. Това може да означава, че карането на ски ще става все по-скъпо в комбинация с по-тежки условия.

Друга посока е диверсификация на зимните курорти с други активности и то по-скоро към привличане на повече туристи през лятото. В това има повече смисъл, тъй като горещите вълни през топлите месеци, на каквито стана свидетел Западна Европа тази година, може да принудят повече хора да търсят места в по-хладните планини.

През студените месеци осигуряването на трасета за каране на колело и разходки в планината засега не дават голям резултат - все пак хората приемат зимата в планината и курортите за каране на ски.

Ски бъдещето на България

В момента представители на най-големите зимни курорти в България нямат притеснения и по-особена визия за бъдещето. Те по-скоро са се фокусирали краткосрочно - спасение на този сезон, от който вече загубиха месец, както и справянето с високите цени на тока и други стоки и услуги.

Експерт по зимни спортове, с който "Капитал" разговаря, дава няколко примера какво може да се направи в България: "Вместо да се развиват няколко големи курорта, може да се наблегне на множество по-малки, които да помогнат за равномерно развитие на сектора. В случая с Пирин това можеше да бъде равномерно развитие на Бъндершика поляна, Добринище (Безбог), Кулиното и Семково. В Рила възможност е възстановяването на пистата от Говедарци към Мечит, развитие на Мальовица. Там имаш унищожени клекови насаждения от пожари през 1999, които позволяват развитие", казва той. Преди около две години тази зона беше овладяна от фирми, близки на енергийния бос Христо Ковачки, като не са крити намерения за развитие на ски зоната.

"За Витоша трябва да има ясен мандат от Столичната община, че инфраструктурата за достъп до планината - Княжево, Драгалевци и Симеоново, трябва да бъде интегрирана с градския транспорт", казва още експертът. "Освен това да има и консенсус как да се възстанови и развие съществуващата мрежа от съоръжения, корекция на трасета, замяна, развитие, възстановяване на съоръженията около старите хижи и почивни станции, които изцяло покриват нуждите на детски групи. Това ще доведе до избягване струпване на хора на едно място."

На места в Европа се тръгва и към по-краен подход - правителства с по-зелени политики директно използват затоплянето като аргумент да не се подновяват концесии.

Bloomberg разказва историята на испанския курорт Навасерада, който е един от най-старите не само в Испания, но и в Европа. Само на 50 км от Мадрид, в планината Сиера де Гуадарама, той е радвал скиорите от 40-те години на миналия век. През 2019 г. срокът на последната му 25-годишна концесия изтича и правителството решава да не я подновява, а за сметка на това да превърнат района в национален парк след рекултивиране за милиони. Това води до сблъсък между местните хора, бизнеса и концесионера, от една страна, и правителството, от друга.

Казусът в момента е в съда, като аргументите на властите са, че повишаващите се температури и недостигът на сняг означават, че пистите на курорта могат да работят само ако се прави изкуствен сняг с вода от близка река - решение, което според правителството е неустойчиво в дългосрочен план. Като южна държава Испания е една от най-засегнатите от затоплянето. През 2022 г. валежите в района на Сиера де Гуадарама са били с около 15% по-ниски от историческите средни, а затоплянето е станало с по-голям темп от други части на света.

Технологиите са безсилни пред проблема

Меката и суха зима ударя и алпийските спортове, които също са ключов фактор за привличането на туристи в европейските курорти. Поради липса на сняг и високи температури първите 4 старта от Световната купа по ски Алпийски дисциплини този сезон, който започна в края на октомври 2022 г., изобщо не се състояха. Зимните олимпийски игри в Китай през миналата година бяха първите, които почти изцяло се проведоха на изкуствен сняг.

Технологиите обаче не са решение на проблема с липсата на сняг. Производството му става при ниска температура - поне при минус 2-3 градуса, но изразходва и много ток, който в момента е скъп. Освен това повече оръдия означава да се прихващат все повече дъждовни води през лятото във водоеми, което създава проблем с напояването в регионите и води до проблеми в микроклимата. Което дава още повече аргументи на еколозите срещу развитие на ски туризма.