Заради стари дългове Българският туристически съюз е без държавно финансиране вече над 10 години

Лошо управление и неправилно усвоени средства (над 1.5 млн. лв., натрупани в годините между 2003-2010 г.) водят до загуба на възможността за държавно финансиране. От близо 13 години БТС разчита само на собствените си пари (за 2021 г. приходите на сдружението са 664 хил. лв., които очевидно са крайно недостатъчни за каквито и да е по-сериозни проекти).

Новият председател на съюза Венцислав Венев (избран с пълно мнозинство през април 2022 г.) прави опит статутът на БТС да бъде върнат и финансирането от държавата да бъде отключено. Лошото управление на съюза в миналото обаче все така се оказва пречка.

Стари дългове и тежка администрация

Историята започва през 2003, г., когато по данни от Министерството на младежта и спорта (ММС) БТС получава статут на Национална организация за спортно-туристическа дейност и започва да получава целеви финансови средства. По думите на настоящия председател в този период съюзът е получавал "нелоши суми, в размер на около 1 млн. лв. годишно". Това продължава 7 години, като последният договор за предоставяне на средства от страна на ММС е от септември 2010 г.

От ведомството обясниха, че до загубването на този статут се стига заради неправилно усвоени или разходени средства, същото потвърди и сегашният председател. "Факт е, че във времето, когато БТС е бил финансиран от държавата, има неправилно разходвани средства - средства, които са отпуснати за един обект, но не са могли да се усвоят и са пренасочени към друг обект, което е нарушение на закона", коментира Венев.

Във връзка с тези нарушения има издаден ревизионен акт за малко над 1.5 млн. лв. (които трябва да се възстановят на държавата), заради което е и спряна субсидията. Близо 13 години обаче парите не са потърсени от БТС, обясни Венев. Затова малко след като става председател, през юни 2022 г. той подава заявлението за възстановяване на статута на БТС, като по думите му "няма причина да ни откажат, защото задълженията са погасени по давност".

От министерството обаче отказват да впишат БТС, като твърдят, че са правени опити парите да бъдат събрани. Оттам обясниха, че като резултат от тези неуспешни действия през 2020 г. МС е приел решение, по силата на което е трябвало да сключат договор за покупка на 77% идеални части от туристическа хижа "Хотел Трилистник", собственост на БТС, с което да се погаси задължението на съюза. Същото обаче не е изпълнено, потвърдиха от ММС, като коментираха още, че "изпълнението на това решение изначално е свързано с предприемане на правни действия от страна на сдружението, а именно изготвянето и предоставянето на необходимите документи за собственост, данъчна оценка и др. необходими за финализиране на сделката, което по редица независещи от ММС причини не е осъществено и поради което решението на МС не е изпълнено".

Един статут, много възможности

По думите на председателя Венев значението на този статут е основно в две направления. Първото от тях е регионално, тъй като национално представена организация може да бъде само такава, която има членове и представители в цялата страна, а БТС е точно такова - има туристическо дружество във всяка по-голямо село в България.

"Ако БТС има такъв статут, тези дружества ще могат да кандидатстват по регионални проекти. Когато нямаме този статус, общините нямат основание да подпомагат нашите дружества", обяснява той, като допълва, че става въпрос за всякакъв вид походи, екскурзии, фестивали, събори и други подобни, в които те искат да въвлекат широката общественост от дадения регион.

От друга страна, на национално ниво наличието на статут би помогнало да се изпълняват основните роли на съюза, а именно маркировката и поддържането на хижната база.

"Всяка година амортизацията на тези обекти става все по-голяма и те изискват все по-голямо внимание за тяхното реставриране и поддържане. Ако няма национално политика, много скоро ще бъдем свидетели на крах на този туризъм, защото няма да има обекти, които да посещават туристите или обектите ще бъдат в изключително нелицеприятно състояние", обяснява председателят.

Въпреки всичко по думите на Венцислав Венев "ние се държим като националното призната организация, въпреки че не сме признати. На местно ниво много от общините ни подкрепят, както и ние тях в техните инициативи чрез нашите структури в цялата страна", обяснява той.

Самоиздръжка на 2 хил. метра: мисия невъзможна

Доколкото съюзът не получава средства от държавата, приходите им от собствени дейности остават единственият източник на финансиране. Основен такъв е от инициативата им "Стоте национални обекта", в рамките на които годишно участват 25 хил. души годишно, а всяка година се продават по 10-12 хил. книжки.

За хижите приходите са само средствата, които се изкарват от посещенията на туристи - от нощувка и храна. Те обаче, оказва се, не са достатъчни - не само за големи ремонти, а понякога и за издръжка. "Представете си един обект, който се намира на 2500 метра височина и има 3 месеца и половина сезон (пр. х. "Грънчар", която отваря на 25 юни) - каквато и да е приходността (ако приемем, че цената на нощувка е 20 лв., общият доход за сезона е малко над 3 хил. лв. на легло - бел. авт.), ние не можем да си помислим да направим канализационна или пречиствателна станция, водохващане или да сложим фотоволтаици или отоплителна инсталация - това са изключително сериозни инвестиции", категоричен е председателят.

Въпреки това добри примери има - предимно сред по-ниските хижи, които работят целогодишно и са по-лесно достъпни, но и сред най-високите обекти, където въпреки затруднения достъп и доставките само с коне хижарите им не само успяват да поддържат базата, но и реализират печалба. "Такива са двата ни заслона, които са със затруднен достъп и доставките с коне - Ботев и Тевно езеро", обяснява Венев, като добавя, че добре в развитието си (откъм брой туристи и приходи) са също обектът на Черни връх, х. "Студенец", х. "Момина скала", х. "Триградски скали".

По думите му същото не може да се каже за витошките хижи, където се реализират много малко нощувки - логично заради близостта до София. За сметка на това добре там са успешни ресторантите и "в последно време работим в тази насока да организираме там събития - чествания, team building-и - това е добра ниша", обяснява Венев, според когото туризмът изключително много се е променил и в момента акцентът е върху хижите, които са достъпни с кола, тъй хората се ориентират предимно към тях и оттам правят преходи (т.нар. лъчев туризъм).

Да си "осиновиш" маршрут

Липсата на държавно финансиране тласка съюза към това да търси други начини, по които да изпълнява основните си функции. "Много трудно намираме стопани за тези хижи", категоричен е Венев, като се търсят хора, които са склонни да инвестират в обекта срещу възможността да го стопанисват за по-дълго време. "Когато даден обект не е атрактивен, той бавно си отива - например х. "Кладова" и х. "Руен", които са почти невъзстановяеми", обяснява Венев.

Част от маркировката се поддържа от компании, които имат отношение към планинския туризъм. "Търсим даже варианти за "осиновяване" от определени фирми на маршрути, за да можем да поддържаме маркировката", разказва председателят. С подкрепа се справят и при подмяна на обзавеждането. От съюза говорят с курорти и хотели, както и с асоциацията на хотелиерите, които, когато правят подмяна на своето обзавеждане, ги предоставят на БТС на преференциални цени.

В общата инициатива за опазване на високопланинския туризъм се включват и редица доброволци, на които в много случаи остава и част от поддръжката на маркировки и пътеки.