Производството на храна в ерата на големите бедствия

Статистически модел на Масачузетски технологичен институт (MIT) предвижда социална и икономическа катастрофа през 2040 г.

Без нови технологии и други мерки земеделието ще бъде изправено пред истински предизвикателства в следващите десетилетия

Антон Чепилски

Без нови технологии и други мерки земеделието ще бъде изправено пред истински предизвикателства в следващите десетилетия © Цветелина Белутова

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Годината е 1972-ра, екип от учени на Масачузетски технологичен институт (MIT), нает от Римския клуб, моделира потреблението и поведението на човечеството, за да се разберат ограниченията и опасностите за икономическото развитие на планетата. Резултатът от това проучване е три статистически модела. Общото между тях е, че всичките предсказват социален или икономически колапс през 2040 година, но в различни размери. Този модел е отново тестван през 2021 от Гая Херингтън, директор "Услуги за устойчивост" за KPMG. И според нейните преизчисления катастрофалният резултат ще дойде даже по-скоро.

Трите главни модела, които са най-близо до реалността, са следните:

SW - Stabilized World - моделът, където всички стъпки са взети навреме и заедно с технологията човечеството е предприело и морални и културни промени, за да предотврати катастрофата. В този модел катастрофата е напълно избегната и човечеството живее в един по-зелен свят.

CT - Comprehensive Technology - технологиите са изобретени навреме, за да продължи производството на храна в сегашните размери, но като се намали замърсяването. В този модел все пак се стига до ресурсна криза, но не довежда до упадък на човечеството.

BAU - Business as Usual - икономиката и човечеството продължават да работят с обикновените си темпове на разрастване, където промените са бавни. В този сценарий човечеството е в абсолютна криза и без изход. Резултатът е катастрофа на икономиката и обществото като цяло - наподобяващо Колапса на Бронзовата епоха.

И докато SW моделът изглежда почти невъзможен на този етап или идиличен, то CT и BAU са най-близки до реалността, в която се намираме до този момент.

Глобални кризи

Освен COVID-19 през миналата година имаше и редица други глобални екологични кризи. Пожарите в Гърция, Австралия, Калифорния и много други места бяха може би най-видимите. Те унищожиха големи горски площи, погубиха човешки животи и нанесоха неминуеми щети. Само в Австралия, пораженията се изчисляват на приблизително 736 млн. долара. Бедствията в Напа, Калифорния, бяха оценени на 2.9 млрд. долара в директни щети, които нарастват на 3.7 млрд. долара според доклад на "Гомберг, Фредриксон и сътрудници". Допълнителен негативен ефект за винарите в региона се явява и нежеланието на застрахователите да подновяват полиците, оставяйки производителите уязвими на бъдещи стихии.

Освен това в миналите години имаше и рояци от скакалци, които се разпространиха в Етиопия, Еритрея, Сомалия, Кения, Йемен, Египет, Иран, Индия, Пакистан и Саудитска Арабия, а преди това и в Парагвай и Аржентина. Очаква се тази криза да продължи и през 2022 година. Предишната такава криза, от 2003 - 2005 г., нанесе щети за 3 млрд. долара заради унищожена реколта.

Наводненията в Азия пък предизвикаха огромни щети на реколтите, а през декември близо 40 хил. души бяха принудени да се преместят.

Глобалните проблеми с веригите на доставки също изиграха важна роля за създалия се недостиг на ресурси през изминалата година.

Какви са ефектите

Нестабилният и екстремен климат се посочва като един от основните проблеми в Доклада за състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света за 2021 г. Несигурните реколти и влошеното качество на продуктите са само първите измерители. Показателно е, че процесът за елиминиране на глада е тръгнал в обратна посока с промяна от 8.4% през 2019 към 9.9% за 2020 г.

Според доклада са нужни иновативни механизми, за да се намалят климатичните рискове. Ще трябват и допълнителни политики и регулации, които да стимулират промени в обработката и доставката на храна. Има нужда от нови технологии и техники за обработване и запазване на почвения ресурс.

Ето пет примера за това как аграрната индустрия стреми да се модернизира и еволюира в новото време:

Blockchain технологията. Макар известна предимно с Bitcoin и дигиталните валути, тази технология би позволила следенето на продуктите от тяхното производство до доставката им в локалните магазини. Позволявайки на купувачите да държат производителите и превозвачите отговорни за забавени или некачествени доставки.
Възстановяващо земеделие. Метод за съхранение и поддръжка на обработваемата почва. Основният принцип е да се регенерира горният почвен слой, да се разрасне биодиверсификацията, да се обнови и подобри водният цикъл, екосистемата да се заздрави и като цяло да се изгради една по-устойчива на климатичните промени среда. Този тип земеделие е застъпено и в Зелената сделка на ЕС с инициативата Farm to Fork. Допълнителни мерки са намаляването на използването и зависимостта от пестициди и антимикробни средства, намаляване на наторяването и засилване на органичното фермерство.
Електрически превозни средства. Един от основните начини за подобряване въздействието върху климата от аграрната индустрия ще бъдат електрическите превозни средства. Това е и в крачка с очакването на европейския транспортен комисар Адина Ваелен до 2030 да има 60 000 водородни камиона. Целта е до края на това десетилетие водородните превозни средства да достигнат 17% от новозакупените такива.
Растителни алтернативи. Това са заместители на популярни млечни или животински изделия като месо, мляко, сирене и др. През последните няколко години се наблюдава прираст в търсенето им. Между 2018 и 2020 година тази индустрия се разрасна с 49%, като е оценена на 3.6 млрд. евро в Европа.
Роботика. До този момент глобалният пазар за агророботи е оценен да се разрасне от 4.9 млрд. долара през 2021 г. до 11.9 млрд. долара през 2026 според MarketsAndMarkets.

Това може да спомогне за намаляване използването на пестициди, наторяване и хербициди, като по този начин се осигури едно по-стабилно и възобновяемо производството на храна.

Макар моделите на MIT от 1972 да са индикативни за едно неизбежно бъдеще, пълно с икономически и ресурсни кризи, то е само модел. В него не се взима предвид един много ключов аспект от човечеството - изобретателност в лицето на абсолютната криза. Пандемията от коронавирус доказа това.

Със заложените в Зелената сделка практики и инициативи за технологични иновации Европа има голям шанс да намали или да смекчи предвидената от модела криза.