Финансирането на европейската зелена сделка и ролята на ESG

Какви средства са предвидени за климатичните политики и как ангажиментите на бизнеса в тази посока ще са решаващи за достъпът му до банкови и застрахователни услуги

Капитал

Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

За реализиране на климатичните политики във всички сектори европейските лидери одобриха исторически пакет за подкрепа на икономиките. Седемгодишната финансова рамка (2020 - 2027) е на стойност 2.1 трилиона евро, като 30% от всички инвестиции трябва да са насочени към борбата с климатичните промени. Към тези средства влизат и допълнителни 750 млрд. евро до 2026 г. за гарантиране на икономическото възстановяване след ковид, но и за постигане на зелените и цифрови цели. Бюджетът на Фонда за справедлив преход ще бъде 17.5 млрд. евро, от които 10 млрд. евро ще дойдат от "Следващо поколение ЕС". Целта е мобилизиране на поне 100 млрд. евро публични и частни инвестиции в подкрепа на хората и регионите, най-силно засегнати от прехода към нулеви въглеродни емисии. България ще разчита на 12 млрд. лв. по тази линия, които ще харчи чрез своя План за възстановяване и устойчивост.

Тук може да всичките всички документи, свързани с Плана.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще се превърне в банка за климата, като отделя над 30% от инвестициите си за подобряване на климатичните условия. В допълнение, ЕИБ реши постепенно да прекрати финансирането на проекти за енергия от изкопаеми горива и да приведе всички свои финансови дейности в съответствие с целите на Парижкото споразумение, което пряко засяга и България.

Въпреки добрите намерения рекордната инфлация през 2021 г. (която се очаква да се нормализира едва 2023 г.), високите цени на енергийните ресурси и забавянето на отпуснатото финансиране за някои държави членки по Инвестиционния план за устойчива Европа (включително заради критики с върховенството на закона) засилват несигурността и притеснението сред европейските лидери за възможността на икономиките им да се адаптират към климатичните амбиции. В тази връзка "царят на климата", както го наричат в Брюксел - вицепредседателят на Европейската комисия Франс Тимерманс, заявява:

"Зелената сделка е стратегия за растеж и остава нашият компас през цялото това възстановяване. Тя и дигитализацията са от ключово значение за повишаването на нашата устойчивост и конкурентоспособност. По-голям дял в използването и производството на чист водород в Европа е също е важна част от пъзела."

Франс Тимерманс

Извън фиксираните бюджети за всяка държава в многогодишната финансова рамка до 2027 г. съществуват и други инструменти за финансиране постигането на климатичните цели. Фондът за иновации (и неговият предшественик NER 300) с бюджет 10 млрд. евро и Фондът за модернизация (10 млрд. евро) са създадени за финансиране на проекти, свързани с климата. Първият се фокусира върху проекти, демонстриращи обещаващи нисковъглеродни технологии, докато вторият финансира модернизация на енергийните системи, подобряване на енергийната ефективност и справедлив преход в десет държави членки с по-ниски доходи в Централна и Източна Европа. Средствата за тях идват от част от приходите от търговията с въглеродни квоти.

Програмата за действие за климата LIFE на стойност 5.4 млрд. евро позволява чрез грантове и финансови инструменти да се разработват и прилагат иновативни начини за справяне с климатичните предизвикателства. Част от бюджета на програмата "Хоризонт Европа" за наука и иновации (в размер на 95.5 млрд. евро) също ще бъде предназначена за постигане на целите на Зелената сделка.

Освен това ЕС стартира и схема с издаването на т.нар. Зелени облигации, която също може да осигури финансирани за държавите.

Предстоящите обяви за кандидатстване може да намерите тук.

💚 We are paving the way to a cleaner future and a healthier planet with the #EUGreenDeal

🟩 Stay tuned today as we unveil our plans to meet our 2030 climate targets. pic.twitter.com/pXrEbR929s
— EU Climate Action (@EUClimateAction) July 14, 2021

Навярно вече сте чували и за съкращението ESG. Зад него се крие "Екологично, социално и корпоративно управление", или поне така би могла да се преведе английската абревиатура. Всъщност обаче смисълът, който се влага в ESG, е доста по-широк и включва критерии за това колко е устойчива една сделка, една цяла компания или дори една индустрия. Концепцията дори се развива под формата на рейтинг, който да навлезе в различни сфери на обществото и да стане основен фактор за бизнеса - ако дадена фирма има висок ESG рейтинг, с ясна стратегия за декарбонизация на дейностите и климатично неутрално развитие, то тя ще получи по-изгодно финансиране, ще плаща по-малко такси, ще бъде по-привлекателна за служителите и т.н.

След конференцията в Глазгоу, на която повечето водещи държави изложиха формулите си за зелено бъдеще, стана ясно, че въпреки различията по редица въпроси всички се обединяват около идеята, че има нужда от промяна в начина на работа и мислене. Част от тази промяна ще стане възможна именно чрез включването на отделните ESG критерии, според които освен рентабилността на един бизнес или сектор негова цел трябва да бъде и устойчивото развитие.