Сделките на 2021: Банков рекорд, имоти и местни купувачи

В друг сюжет от изминалите месеци продължава сагата с най-големия български тв доставчик "Булсатком". След няколко години търсене на нов собственик през лятото акционерите на оператора харесаха офертата на Спас Русев, която оцени компанията на над 120 млн. евро. Заради обжалвания на основателя Пламен Генчев, който също наддаваше за доставчика, а после поиска и фалит на оператора, до финална продажба така и не се стигна, но развръзката вероятно ще настъпи през 2022 г.

Сходна е и оценката на друг телекомуникационен оператор, който е напът да смени притежателя си - албанският телеком ONE Telecommunications. Българската връзка в случая е по линия на продавачите - собственици са местният сериен предприемач от албански произход Елвин Гури и доскорошният изпълнителен директор на БТК Атанас Добрев. През декември беше обявено, че те са се договорили да продадат оператора на унгарската IT компания 4iG, която се свързва в международните медии с Виктор Орбан. Цената не беше съобщена, но предвид че сделки за телекоми обичайно се сключват при оценка около 6-7 пъти печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA), а показателят на ONE за 2020 г. е 20.8 млн. евро, вероятно става въпрос за сума над 120 млн. евро.

На традиционно горещата технологична сцена също се родиха рекорди, като две компании с български корени са все по-близо до превръщането си в т.нар. еднорози - стартъп с оценка над 1 млрд. долара, а любопитен детайл е, че и двете са създадени от бивши служители на "Телерик". В самото начало на годината софтуерната Gtmhub набра 30 млн. долара, а през декември успя да привлече още по-внушителен рунд финансиране - този път за 120 млн. долара. От българо-американското дружество не коментират при каква оценка е инвестицията, но според неофициална информация на "Капитал" компанията вече се оценява на между 500 и 600 млн. долара. Другият претендент за най-скъп стартъп, създаден от българи, е финтех компанията Payhawk, която също набра значителни инвестиции през годината - през април тя привлече 32 млн. лв., а през ноември значително подобри постижението си, като обяви рунд на финансиране на стойност 113 млн. долара, който я оцени на 570 млн. долара.

В групата на големите сделки за годината е придобиването на мажоритарния дял в куриерската "Спиди" от френската Geopost, която влезе като акционер с 24.8% дял през 2014 г. с опция да изкупи още 45%. През март тази опция беше упражнена, като Geopost плати 142 млн. лв. за пакета акции, а след отправянето на задължителното търгово предложение към миноритарните акционери не успя да увеличи много дела си, тъй като само един от тях с малко над 230 акции го прие.

"Еврохолд" и Пеевски продават, United и БТК пазаруват

Доста по-голям успех при търговото си предложение имаше публичният холдинг "Еврохолд България", който през 2021 г., над две години след обявяването й, успя да осигури финансиране и да завърши с покупката на българския бизнес на CEZ за 335 млн. евро. Офертата към миноритарните акционери на "ЧЕЗ разпределение" беше приета от 104 физически и 39 юридически лица, което позволи на холдинга да изкупи още 21% от разпределителното дружество за 119 млн. лв. Аналогичното търгово предложение за другата публична компания - "ЧЕЗ електро", привлече доста по-слаб интерес, като беше прието от едва 19 акционера с 2.3% от капитала, а платената сума бе 3.2 млн. лв.

Сделката за активите на CEZ беше подкрепена и със заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която освен това през изминалата година финансира и застрахователния бизнес на "Еврохолд" с участие до 30 млн. евро в увеличение на подхолдинга "Евроинс иншурънс груп", срещу които ще придобие миноритарен дял (вероятно под 6.5%) от акциите.

След сделката с CEZ "Еврохолд" се фокусира основно върху застраховането и енергетиката, което се видя и от другите му транзакции през годината - в изминалите месеци холдингът се раздели с част от автомобилния си бизнес. През лятото стана ясно, че дъщерното му дружество "Авто юнион" ще продаде дилъра на Nissan в България - "Н ауто София", и дъщерното "Еспас ауто", което пък е най-големият дилър на Renault и Dacia, на компания на основателя на холдинга от болници "Булфарма" д-р Михаил Тиков. През ноември пък "Авто юнион" сключи предварителен договор за продажбата на дилъра на Маzdа за България и Северна Македония "Cтap мoтopc", който ще стане собственост на официалния вносител на камионите MAN у нас - "M тракс България", което е свързано с групата "Химимпорт".

Сред най-активните продавачи през годината беше и депутатът от ДПС Делян Пеевски. Още преди през лятото да бъде санкциониран от САЩ по закона "Магнитски" заради корупция, олигархът прочисти голяма част от имуществото си. В края на 2020 г. той договори продажбата на медиите си на новия собственик на БТК United Group, а през пролетта много от имотите му, в т.ч. и емблематичният хотел "Берлин" в столичния квартал "Бояна", бяха прехвърлени на фирма, притежавана от Деян Калинов - доскорошен служител на "Инса ойл" на Георги Самуилов. Сред знаковите сгради, свързани с Пеевски, които се сдобиха (поне формално) с нов собственик се оказа и централата на "Булгартабак холдинг" на ъгъла на столичната улица "Граф Игнатиев" и булевардите "Васил Левски" и "Патриарх Евтимий". Тя беше придобита от дъщерно дружество на пловдивската фабрика за цигарени филтри "Юрий Гагарин", която както и "Булгартабак", се счита за част от владенията на депутата, макар към момента той официално да не е акционер в никое от двете публични дружества. В края на годината пък стана ясно, че фирмата на политика от ДПС "Интръст" е прехвърлила имоти за десетки милиони в София, околностите и из цялата страна на компанията "Стройко 2011", в която в началото на декември 2021 г. като собственик влиза ММА треньорът Севастиян Костов. Пакетът имоти вероятно надхвърля 30 млн. лв., показва справка на цените на по-големите недвижимости. Други двама политици - Ахмед Доган и Владислав Горанов, пък се отчетоха с покупки на имоти - първият къща-ресторант в Стария Пловдив, вторият - офиси за бизнеса си.

Самата United Group и дъщерната БТК пък бяха сред най-активно пазаруващите в страната през последните месеци. В началото на годината създадената от сръбския бизнесмен Драган Шолак медийна и телекомуникационна група финализира сключените в края на 2020 г. сделки за "Нова тв" и за вестниците на Пеевски, а през ноември стана ясно, че има интерес и към придобиването на мажоритарен дял в технологичната "Телелинк бизнес сървисиз" (ТБС). От съобщение до Българската фондова борса, където се търгуват акциите на ТБС, се разбра, че подадената оферта за най-малко 51% от акциите е необвързваща, но искане за разрешение на сделката беше подадено в КЗК в края на миналата година. Цената не беше обявена, но борсовите котировки на технологичната компания оценяват подобен дял на над 100 млн. лв. В серия сделки през лятото БТК пък договори няколко местни доставчици на интернет и телевизия - софийските "Нет1" и "КомНет София", русенския "Нетуоркс-България", пловдивския N3 и търновския "Телнет". Междувременно United Group продължава да инвестира и в други страни на Балканите, като последното й голямо придобиване през годината е гръцкият оператор Wind Hellas, а през лятото купи и 54.3% от хърватския доставчик на интернет и телевизия Optima Telekom. Сред по-любопитните покупки на Шолак от последните дни пък е контролният пакет акции в английския футболен клуб "Саутхемптън", като според източници на Sky става дума за 80% от акциите, за които ще бъдат платени 100 млн. паунда.

Имоти, ВЕИ и още технологии

Голяма част от сделките и тази година са с имоти - около една четвърт от всички в таблицата на "Капитал". Част от тях са на един и същ купувач - чешко-нидерландската CTP, която е най-големият оператор на логистично-индустриални паркове в ЦИЕ. Дружеството купи няколко терена и логистични площи в близост до София и обяви, че подготвя строителството на три логистични парка в рамките на столицата.

Сред активните купувачи е и водещата търговска верига в страната - "Кауфланд България". След известно забавяне компанията придоби терен от над 15 дка до 4-и км в София. Веригата има договор и за придобиването на Централните хали в София, където също планира да открие свой магазин - преди финализирането на сделката обаче е необходимо проектът за преустройството им да бъде одобрен от Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата, тъй като сградата е паметник.

В групата на емблематичните сгради с нови притежатели е бившата резиденция на американските посланици в София на ул. "Велико Търново" 18. Тя беше купена от Фондация "Америка за България", които я ползват като офис и като пространство за събития и изложби. Неофициално цената е от порядъка на 5.5-6.5 млн. евро.

На офисния пазар съживяването беше основно по линия на наемни договори, но през 2021 г. беше сключена и най-голямата сделка с прехвърляне на собственост за последните три години. В нея германският софтуерен гигант SAP придоби новопостроения Park Lane Office Center в столичния кв. "Хладилника", който беше започнат преди три години от Таня Косева-Бошова и Христо Илиев. Официалната цена за сградата, която беше продадена заедно със сключените наемни договори за около 40% от площите, не беше обявена, но според източници от пазара е от порядъка на 50 млн. евро.

На интерес продължават да се радват и ВЕИ проектите - швейцарската МЕТ купи 60-мегаватов вятърен парк край Суворово, а компания на адвокат Стефан Гугушев се договори да придобие 50-мегаватов китайски соларен парк в Плевенско. Сделката явно е на финала, тъй като в края на декември дружеството-купувач "Хелиос енерджи инвест" е било заложено по кредит от 52 млн. евро от Уникредит Булбанк.

Традиционно атрактивни за инвеститорите са и компаниите от технологичния сектор. Те са и сред малкото изключения, които през последните години успяват да привличат нови международни стратегически инвеститори в страната. Една от най-големите от тях - софтуерната "Булпрос консултинг" (сега "Диджитал нейчър България"), първо се сля с германския си партньор ec4u, а след това мажоритарният дял в обединената компания, наречена DIGITСALL Nature, беше придобит от европейския фонд Silverfleet Capital. По неофициална информация оценката на "Булпрос", при която са направени сливането и придобиването, е между 90 и 100 млн. лв.

Сред по-едрите технологични прехвърляния е и това на "Транзакт Юръп" от американската финтех компания GreenBox POS за 30 млн. евро. Българското дружество е наследник на "Ти Би Ай кредит" и след смяната на собствеността през 2015 г. обслужва картови разплащания на търговци, предплатени карти, защитата им и риск мениджмънт.

С нови акционери са и няколко по-малки технологични компании като Flipps Media, която стои зад стрийминг услугата за спортни събития FITE, разработчикът на софтуер за анализ на потреблението в онлайн магазини Metrilo, облачната компания "Еволинк", софтуерният бизнес PHPJabbers и др.

Същият сектор вероятно ще е сред звездите и на тази година. Надеждите са, че и останалите сектори ще се отърват от апатията на чуждестранните инвеститори. Като основните двигатели ще са новите местни и международни фондове, а политическото спокойствие може да изкуши и други стратегически инвеститори.

Юлиан Гиков, изпълнителен директор, M&A за Югоизточна Европа, Raiffeisen Bank International

През 2021-та година, подобно на други страни от региона, видяхме рязък обратен завой във възходяща посока в М&A активността и приближаване към здравословните (преди COVID-19) нива на пазарен обем от около 1.7 млрд. евро със средна стойност около 50 млн. евро. Поради свързаната с пандемията обща несигурност редица инвестиционни решения бяха отложени и много процеси по продажба бяха удължени като в крайна сметка тяхната реализация се измести в по-предвидимата 2021-ва година. С изясняването на Ковид ситуацията и подобрена икономическа активност регионалните и международни инвеститори възвръщат фокуса си от грижа за устойчивостта на съществуващия си бизнес към експанзия чрез придобиване на нов. Повсеместно, позитивните пазарни фундаменти, движещи пазара, не са се изменили съществено и апетитът за сделки в по-слабо регулираните сектори остава висок - както от външни, така и от местни купувачи в зависимост от спецификите на съответните активи. Съответно, епидемичната криза не се отрази съществено върху оценките на предприятията, с изключение на активите от най-пряко засегнатите отрасли, при които сделките бяха по-скоро прекратявани, отколкото сключвани на по-ниски стойности.

През последните 12 месеца, енергийният и телеком секторите бяха основните традиционни двигатели на сделки, като други допринесли отрасли бяха транспортна инфраструктура, все повече - софтуерни технологии, електронна търговия, земеделие и бързооборотни стоки.

Някои от по-крупните сделки в енергийния сектор включват приключването на продажбата на ЧЕЗ, както продължаващата серия от навлизащи външни инвеститори в субсидирани активи от ВЕИ сектора като например покупката на 60 МВт вятърен парк на испанския Grupo Enhol от енергийния фонд MET - тренд, отключил се последните три години предвид относителната предвидимост на сектора преди настъпването на настоящата енергийна криза, както и засиления инвеститорски сантимент по отношение на зелената енергия. Софтуерният и тех сектор привлича все по-голям външен интерес - привличането на глобални инвеститори в "Булпрос" и в SMSBump е само част от редица други по-малки сделки през годината - тенденция, водена от ръста на компаниите от сектора, които въпреки потенциала си доскоро не попадаха в инвеститорския радар поради липсата на мащаб. В телеком сектора дългоочакваният консолидационен тренд по вертикалата и хоризонталата се засили с редица придобивания от страна на Vivacom и CETIN, продиктувани от преформулиране на конкурентните им стратегии. Очаква се и приключване на продажбата на най-големия телевизионен кабелен оператор "Булсатком".

Извън енергетиката видяхме относително скромно участие на инвестиционни фондове, но очаквам промяна през 2022 година, предвид сделки, които са в процес.

Доскорошната политическа несигурност около липсата на редовно правителство не изглеждаше да има негативно отражение в нагласите на външните инвеститори в общата рамка на имиджа на България като инвестиционна дестинация, но в по-дългосрочен план евентуалното преформулиране на политики и осъществяване на реални реформи с резултати би способствало за общата привлекателност на страната. Като консултанти, в ролята ни инвестиционен посланик на България, всяка стъпка в тази посока ще облекчава усилията ни по привличане на смислени външни инвеститори.