В обществените поръчки за храна задължително ще има и биопродукти
Държавата въвежда т.нар. зелени обществени поръчки и за други категории продукти като хартия, препарати, компютри
Агробизнес и финансиране от ЕС
Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща
- Промени в наредба предвиждат 2% от храните, доставяни по обществени поръчки, да са биологични от тази година, а към 2031 г. - 10%.
- Корекции в друг регламент завишават броя и разнообразието от биопродукти в училищата.
- В момента България е сред последните по биоземеделие в ЕС с дял от едва 2%.
Държавата ще опита да стимулира българското производството на биологични продукти със законови промени, като увеличи задължителния дял на биопродуктите сред храните, доставяни по обществени поръчки - например в болници и учреждения, както и в училищата и детските градини. Става дума за промени в Наредбата за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки, с които се въвеждат т.нар. зелени търгове. Промени има и в правилата по т.нар. схеми "Училищен плод" и "Училищно мляко". Двете мерки са част и от Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 г.
Те би трябвало да имат положителен ефект за биопроизводството в страната, но все пак надали той ще е толкова значителен. България е сред страните в ЕС с особено нисък дял на биологичното фермерство - по този начин се обработват под 2% от земите, при положение че средното ниво в ЕС е около 15%, а целите на Брюксел по Зелената сделка са този дял да достигне най-малко 25% до 2030 г. И докато в западноевропейските супермаркети биопродуктите вече са почти норма, в българските мрежи предлагането остава ограничено, а в някои ниши български продукти дори няма - само внос.
Зелени обществени поръчки
Към 2031 г. 10% от храните, които се доставят по обществени поръчки, трябва да бъдат биологично произведени, предвижда новата Наредба за екологичните изисквания към определени продукти, предмет на обществени поръчки. Тя е в процес на обществено обсъждане до 18 април т.г. Наредбата ще влезе в сила тази година със задължение за 2% от всички храни и напитки да бъдат биологично произведени, а с всяка година до 2031 г. делът им ще се увеличава с 1 пр. пункт, за да достигне 10%. В списъка са включени мляко и млечни продукти, месо и риба, масла, зърнено-житни храни, варива, зеленчуци, плодове, захарни изделия и мед, ядки и маслодайни семена.
С промените в наредбата реално се въвеждат т.нар. зелени обществени поръчки при няколко продуктови групи. Освен за храните минимални задължителни екологични изисквания има и за търгове на копирна и графична хартия, почистващи препарати и принадлежности, компютри и монитори и вендинг машини за храни и напитки. Нуждата от промяната е обоснована с подготовката за членство на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Повече биохрани в училище
Редом с това промени в Наредбата за условията и реда за прилагане на схеми за предоставяне на плодове и зеленчуци и на мляко и млечни продукти в учебните заведения (т.нар. схема "Училищен плод" и схема "Училищно мляко") също предвиждат да се увеличи броят на биологично произведените плодове, зеленчуци и млечни продукти - от 4 на 9. В доставките ще бъдат включени и малини и боровинки. С промените се въвежда изискване и общо 26 от конвенционалните продукти, както и всички биологични плодове и зеленчуци да бъдат произведени от български земеделски стопани.
Промените в наредбата за училищните схеми се обсъждат до 8 май, а в периода от 1 май до 30 юни се очаква да започне и протече на документи по двете схеми за новата учебна 2024/2025 г.
България е сред последните в ЕС по биопроизводство
Макар представители на сектора да определят промените като стъпка напред, България още е много далеч от други европейски страни. Въпреки факта, че за биоземделие са заделени над 400 млн. евро до 2027 г., а за тези продукти вече има широк пазар в ЕС, в страната това производство представлява едва 1.7% от общото (по последни данни от 2021 г ) при почти 15% средно в ЕС. При това тенденцията не е на ръст, а на спад.
Към 2021 г. в страната има регистрирани около 4900 сертифицирани производители и преработватели, докато през 2016 г те са били над 7100. Почти двойно спрямо 2016 г са намалели и биологично сертифицираните площи, както и тези в преход към биоземеделие - от 160 до 86 хил ха. Най-голям дял сред тях имат трайните насаждения, техническите култури, пасищата и ливадите. Делът на пресните зеленчуци, пъпеши, ягоди, култивирани гъби и др. е минимален.
Редом с това според данните в Националния план за биопроизводство добивите от биоземеделие в страната са по-ниски средни сравнение с подобни в ЕС. Недостатъчно развити са и преработвателния сектор, късите вериги на доставки и биофермерските пазари, а износът на биологични продукти е предимно под форма на суровина.
В Националния план за развитие на биологичното производство до 2030 г. България си е поставила за цел 10% от обработваемите площи да бъдат биологично сертифицирани до 2030 г. - цел, която е колкото нереалистична на фона на реалните нива сега, толкова и неамбициозна. Регламентите по Зелената сделка на ЕС залагат една четвърт от земеделието в ЕС да е биологично до 2030 г.
2 коментара
Няма лошо. По-добре би било, обаче, навсякъде да въведат мин по 1 вегетарианско меню. Миналата година в реномирана държавна Пловдивдивска болница нямаше такова.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.