Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените мнения и становища обаче са само на автора (авторите) и не отразяват непременно мнението и становището на Европейския съюз. Нито Европейският съюз, нито предоставящият орган носят отговорност за тях.

Земеделие

Какво е Общата селскостопанска политика на ЕС и как тя работи за хората

Днес най-старата политика на ЕС разпределя 58 млрд. евро годишно, които гарантират стабилен доход за фермерите и безопасна и достъпна храна за европейците

Капитал

Shutterstock © Shutterstock

Агробизнес и финансиране от ЕС

Най-важното от сектора на агробизнеса и еврофинансирането за земеделието всеки месец във вашата поща

Широкият достъп до изобилна и безопасна храна на цена, която всеки да може да си позволи, е нещо, което днес всички до голяма степен имаме за даденост. Това е толкова фундаментално за развитието на обществата, че трудно можем да си представим какво би било иначе: без хората да са принудени да работят дълги часове, за да отгледат и произведат сами собствената си храна, те са свободни да работят и да бъдат професионалисти в други сфери, да творят и изобретяват, да предават и множат знанието си и в крайна сметка - да създават прогрес. Но това не е даденост - то е следствие на систематична работа и много вложени усилия в миналото.

Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е тази, която днес прави възможно европейците да се радват на целогодишно изобилна, разнообразна, все по-качествена и достъпна храна. Този набор от закони, който осигурява единна политика за селското стопанство в страните от ЕС, е създаден в далечната 1962 г. от шестте страни, основателки на тогавашната Европейска общност. На практика това е най-старата политика на ЕС, която все още е в сила. Тя осигурява продоволствена сигурност и безопасност на храните за близо 450 милиона души в общността и устойчиви доходи за около 10 млн. земеделски стопанства и 22 млн. души, основно заети в сектор "Земеделие".

Прости, но сложни цели

От самото начало ОСП има две базови цели:

да подпомогне поминъка на фермерите и да подобри селскостопанската производителност;
да гарантира стабилно снабдяване с безопасна храна на достъпни цени за европейците.

Но климатичните промени и климатичната криза от последните години променят ОСП и тя развива и трета основна мисия:

3. екологично и устойчиво селско стопанство.

Правилата на ОСП за всички държави - членки на ЕС, се определят в Брюксел, което я прави една от малкото политики, върху които комисията има пълен контрол. Бюджетите и големите цели на финансирането се определят наднационално, но се управляват на местно ниво от всяка държава от ЕС.

Колко е финансирането и откъде идва?

С над 58 млрд. евро годишно ОСП е най-голямата схема за субсидиране в ЕС (доскоро това бе "Регионално развитие", или т.нар. Кохезионни фондове). Днес ОСП съставлява 39% от последния бюджет на съюза - това например е три пъти повече от това, което ЕС плаща за създаване на работни места през Европейския социален фонд (ЕСФ).

За периода 2021 - 2027 г. за ОСП ще бъдат отпуснати общо 387 милиарда евро. Те идват през два фонда в рамките на бюджета на ЕС:

Европейският фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) осигурява пряка помощ и финансиране на пазарни мерки. За настоящия период той ще осигури 291. 1 милиарда евро
Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) осигурява финансиране за развитие на селските райони. Бюджетът до 2027 г е 95.5 милиарда евро.

Как работи Общата селскостопанска политика?

Исторически политиката по ОСП има два т.нар. стълба: от една страна, субсидирането на фермерите, за да поддържат доходите си; от друга, финансиране на проекти в селските райони, за да ги направи по-привлекателни за живеене. Днес все по-голямо значение има и зеления елемент.

Първи стълб: Директни плащания и пазарни мерки

Земеделските стопани получават основна субсидия - определена сума за единица използвана за земеделски цели площ. Колкото повече земя използва фермерът, която отговаря на условията, толкова повече субсидия получава. Тези средства би трябвало да гарантират на земеделците "предпазна мрежа" - те трябва да са достатъчно, за да управляват бизнеса си. В замяна от тях се изисква да се грижат устойчиво за земеделската си земя и производството им да отговаря на стандартите за безопасност на храните, околната среда и хуманното отношение към животните.

Разпределението на тези суми по държави варира. Франция получава много повече субсидии от всяка друга страна членка, близо 7 млрд. евро годишно. Следват Испания и Германия (около 5 млрд. евро), Италия и Полша (повече от 3 млрд. евро). В предишния програмен период (2014 - 2020 г.) България получаваше около 700 млн. евро годишно.

Секторът на хранително-вкусовата промишленост е изправен и пред много предизвикателства: глобална конкуренция, икономически и финансови кризи, изменение на климата, геополитически трусове (като войната в Украйна), които водят до нестабилност на разходите за суровини като горива, торове, фуражи. Затова в рамките на ОСП е създаден и набор от правила за противодействие, или т.нар. пазарни мерки. Това са специфични политически инструменти, които позволяват намеса в селскостопанските пазари и предоставят специфична за сектора подкрепа. Сред тях са например т.нар. интервенции, които позволяват временно фиксиране на цени или тавани на цени, както и схемите за подпомагане на специфични продукти като мед, вино или плодове и зеленчуци.

Втори стълб: Развитие на селските райони

В ОПС има редица мерки за развитие на селските райони през национални и регионални програми, които са насочени към модернизация на стопанствата, инвестиции в свързаност, опазване на околната среда и смекчаване на изменението на климата, подобряване на жизнеността на селските общности и др. Те се финансират основно по линия на ЕЗФРСР, чийто бюджет за периода 2021 - 2027 г. възлиза на 95.5 млрд. евро. Сумата включва инжекция от 8.1 млрд. евро от инструмента на ЕС за възстановяване next generation EU (общия заем на ЕС).

В България Програмата за развитие на селските райони е добре позната от години, но също е била и обект на много критики заради порочни практики - например скандалите с финансиране за "къщи за тъщи".

Новата ОСП до 2027 г: много по-зелена

В новия програмен период до 2027 година фокусът на ОСП е много повече върху опазването на околната среда и биоразнообразието: планът включва мерки като "действия срещу изменението на климата", "грижи за околната среда", "запазване на ландшафта и биоразнообразието". ОСП вече е свързана и трябва да има принос към целите на Зеления пакт (за това по-долу).

Така плащанията вече са обвързани с по-строг набор от задължителни изисквания. Например във всяко стопанство най-малко 3% от обработваемата земя е предназначена за елементи, свързани с биологичното разнообразие и непроизводствени дейности. Най-малко 25% от бюджета по директни плащания са разпределени за екосхеми, по-силни стимули има за биоземеделие, агроекология, улавяне на въглероден диоксид и др. Една трета от средствата за развитие на селските райони също са за "зелени" мерки. Като цяло около 40% от бюджета на ОСП е за свързани с климата дейности

В съответствие със своите изисквания за прозрачност и мониторинг комисията създаде онлайн табло, в което са представени десет цели, определени на национално равнище от всички държави от ЕС в техните одобрени Стратегически планове по ОСП. Това включва и българския план, който е един от последните одобрени в ЕС за новия програмен период. В момента страната ни иска предоговарянето му.

Новият Стратегически план на България до 2027 г.

Българският стратегически план по ОСП съчетава финансиране за подпомагане на доходите, развитие на селските райони и пазарни мерки. Той е в размер на 5.6 млрд. евро. Новата ОСП трябваше да започне да се прилага от 1 януари 2023 г., но за първи път има толкова огромно забавяне.

В рамките на реформираната политика идеята е финансирането да бъде разпределено по-справедливо между стопанствата с акцент върху малките и средните стопанства, както и върху младите земеделски стопани. Освен това земеделските стопани ще бъдат подпомогнати да възприемат иновации - от прецизно земеделие до агроекологични методи за производство.

ОСП и Зелената сделка

Целите за нулеви въглеродни емисии не подминават и ОСП. Основното законодателство в тази посока е стратегията "От фермата до трапезата за справедлива, здравословна и екологично чиста хранителна система", която вече е в пряка зависимост с плащанията.

Накратко, предвижда се:

намаляване с 50% на употребата на химически пестициди и използването на по-опасни пестициди
съкращаване наполовина в срок до 2030 г. на продажбите на антимикробни средства (най-вече антибиотици), предназначени за селскостопанските животни и за използване в аквакултурите
намаляване на употребата на торове с поне 20%
най-малко 25% от земеделската земя да се обработва по метода на биологичното земеделие и да се увеличи значително прилагането на агроекологични практики
поне 10% от земеделската земя да е с непроизводствени характеристики.

През ноември 2021 г. ЕК предложи и ново законодателство за спиране на обезлесяването и разрушаването на горите. Комисията ограничи вноса на говеждо месо, соя, палмово масло, кафе, какао и дървен материал и техните производни от региони с риск от обезлесяване и задължи компаниите, предлагащи продуктите на европейския пазар, да извършват надлежна предварителна проверка.

В земеделието се раждат и нови идеи - за развитие на нисковъглеродно земеделие или за комбиниране на селско стопанство и фотоволтаични инсталации, които скоро вероятно също ще станат обект на разработване на по-ясни правила и ще бъдат интегрирани в зелените политики на ЕС.

Последните няколко законодателни досиета - за възстановяване на природата и за намаляване на индустриалните емисии (включително и от по-големите ферми в ЕС), обаче разделиха европейските политици заради прекия им ефект върху стопанствата в съюза. Предстои формирането на крайния им вариант до края на годината.

Войната в Украйна и ОСП

COVID-19 пандемията като цяло повлия на амбициите в реформите в новата Обща селскостопанска политика на ЕС, а след руската инвазия в Украйна болежките на земеделските производители също вече са съвсем други.

От пролетта на 2023 г. - след силен натиск на земеделските производители от петте най-засегнати страни от безмитния внос на украинско зърно (България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия) - ЕК наложи временни ограничения за вноса пшеница, царевица, слънчогледово семе и рапица в тези страни, които ще важат до 15 септември. Позволено е транзитното им преминаване. Предстои да се реши дали забраната да бъде удължена, като засегнатите страни твърдят, че този масивен внос изкривява пазарите им. ЕК предостави и два пакета допълнителна финансова помощ за земеделските производители в изброените държави.

Компенсациите на българските производители бяха на стойност от 26 млн. евро, отпуснати от ЕС за земеделците, които са ощетени от извънредния внос на украинско зърно. В България пряк ефект има основно производителите на слънчоглед, защото там вносът беше интензивен. Правителството сега иска удължаване на срока и увеличаване на компенсациите за бранша, което поставя други свързани сектори, като производството на олио например, в неконкурентна позиция.