Еврозоната отново губи доверието на инвеститорите
Пазарният натиск над Италия расте въпреки спасителния план за дълговата криза
Капитал Daily
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Успокоение, че планът за овладяване на дълговата криза в еврозоната, който лидерите на ЕС одобриха, се оказа кратко. Още в края на миналата седмица част от страховете се завърнаха на пазарите. Италия отново попадна под натиска на инвеститорите, което даде първия сигнал, че инвеститорите не вярват в способността на страната да преодолее икономическите си проблеми. Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише пък заяви, че договорката не слага край на кризата.
Антикризисното споразумение, постигнато в средата на миналата седмица, има за цел да избегне повторение на гръцкия сценарий в по-големите членки на съюза. Вместо да доведе до трайно успокоение - доходността по държавните облигации на Италия продължи да расте. Страната пласира емисия 10-годишни облигации в петък, плащайки лихва от 6.06% при 5.89 на подобен аукцион преди месец.
Анализатори коментират, че ако цената, при която Рим се финансира от пазарите, продължи да се увеличава, скоро тя няма да е в състояние да обслужва задълженията си. Притеснително е, че италианските лихви вървят нагоре въпреки продължаващите пазарни интервенции на ЕЦБ.
При това положение, ако планът на еврозоната не успее да спечели доверието на пазарите, кризата в страната може да излезе извън контрол. "Италия остава голям проблем", каза Алесио де Лонгис, портфолио мениджър от OppenheimerFunds, цитиран от "Уолстрийт джърнъл". Той обяснява липсата на доверие с неспособността на правителството й да предприеме мерки за стимулиране на растежа.
Лидерите на еврозоната поставиха италианския премиер Силвио Берлускони под натиск за прилагане на структурни реформи, целящи да подобрят конкурентността на икономиката. Ключови сред тях са промените на трудовия пазар и пенсионната система.
Берлускони обаче, изглежда, не е в състояние да ги прокара. Той среща съпротива не само в парламента, в който притежава минимално мнозинство, но и в собствения си кабинет. Усилията му се усложняват допълнително и от непрестанните протести срещу антикризисните ограничения на правителството.
"Истината е, че проблемите не са напълно решени", коментира Стивън Уолш, главен инвестиционен директор в Western Asset Management. Той допълни, че усилията на политиците са в правилната посока, но инвеститорите остават скептично настроени.
Това си пролича и на фондовите пазари в търговията в петък. Много от основните индекси в Европа загубиха част от печалбите в четвъртък, а тези на Италия и Испания се понижиха съответно с 2% и 0.5 на сто. Това се дължи на прекалено многото неизвестни, които останаха след срещата на върха.
Оттеглящият се президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише коментира вчера, че дълговата криза в еврозоната все още не е приключила. Все пак той изрази надежда, че правителствата ще успеят да възстановят финансовата стабилност във валутния съюз.
"Решенията от срещата на върха трябва да бъдат приложени бързо и решително. Правителствата от еврозоната вече имат програма и сега предстои тежка работа за тях и Европейската комисия", каза централният банкер в интервю за германския в. "Билд". Той отново защити решението на ЕЦБ да купува облигации на задлъжнелите членки на съюза, което среща остра съпротива от Берлин.
Оптимизмът на Трише обаче не се споделя от много анализатори и икономисти.
Това се дължи основно на липсата на детайли за това как ще се увеличи Европейският фонд за финансова стабилност - ключов елемент, имащ за цел да предотврати разрастването на проблема. Под въпрос беше поставена идеята това да се случи с помощта на големите азиатски икономики като Китай и Япония (виж стр. 11). Според "Икономист" в най-добрия случай планът няма да проработи, а в най-лошия ще влоши ситуацията.
4 коментара
Мислех, че с плана от сряда Европа си купи още една година, но май ще се окажат само няколко седмици.
Спасението на давещите се е дело на самите давещи се. Средиземноморската гангрена трябваше да бъде отрязана още преди година и половина. Но евробюрокрацията никога няма да признае, че мерките и са неадекватни и вместо това ни предлага пореден епизод от политико-икономическия сериал за героичната двойка Меркози.
Еврозоната никога няма да стъпят на здрава основа защото няма да доведат финансите си там където трябва. Нито Гърция, Италия и останалите, да ре4ем Франция , Белгия, няма да свалят дефицитите си дори и на 5%. Винаги ще се оправдават 4е ще испаднат в рецесия, а покраи тях и останалите, затова предпо4итат да си имат рецесиика, и вместо да се оправят за 2-3 год. ще се вла4ат 10-15год. Според графиките за производителноста на труда в страните от Еврозоната и на ръста на заплатите там , през последните десетилетия, се о4ертава една много тлъста и со4на баница която Азия и Америка с удоволствие ще изядат в близките години.
Еврозоната предпочитат разпад и хиперинфлация на хартията наречена евро но не и корекция на Малоумният курс на Хартията с която смятат да режат в подкрепа на всички наред като почнеш от гърция та до последната им колония
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.