По е-пътя

Съвременните номади са пътешественици, които работят на свободна практика от където и да е по света, стига да имат интернет връзка с клиенти, колеги, други номади. Дигиталните технологии позволяват голяма част от професиите да бъдат практикувани дистанционно, само част от тях са журналистите, специалистите social network, фотографи, преводачи, програмисти, дори преподаватели и психолози. Най-модерната консултация с психолог е онлайн консултацията – нищо чудно терапевтът ви да е на трекинг в Хималаите, докато ви дава съвети.

Армандо Константино (38) и Мелъни Кандеа (40) са дигитални номади от година и половина. Тя е американка от щата Монтана, която известно време преподава английски език в Прага и пише статии за онлайн издания. Той е италианец, родом от Милано. Като режисьор работи по различни проекти за телевизии и италиански филмови продукции в България в продължение на 10 години.

Двамата се запознават преди 4 години в квартална кръчма в Прага. Армандо попада там, докато пътува из Европа, а Мелани пие бира с приятели. Оттогава поддържат връзка и споделят мечтата си да пътуват. Един ден, преди малко повече от година, той звъни по телефона – взел е ван, в Бърно е и след 3 часа да е готова, защото потеглят. "Нямахме време за съмнения – докато се усетя, вече вечеряхме в Будапеща на брега на Дунава", спомня си Мелъни.

Първоначално тя си мисли, че ще прекарат няколко дни в Чехия, но, уви, не. На Армандо му се обаждат за снимки в България и той има 2 дни да стигне до киноцентъра в Бояна. Така първото им пътуване като дигитални номади се случва от Прага към София. Сега те са отново в България, а София им се струва много по-приветлива. Силно впечатлени са от красотата на българската природа и откриват нови интересни неща, за които не са предполагали – алтернативни арт пространства в столицата, минералната вода на Рупите и впечатляващите според тях камбани от "Асемблея на мира".

Аз пък откривам Армандо и Мелъни на тяхна лекция в платформата creative talk в "Сохо" – coworking пространството, в което са поканени да говорят за дигиталното номадство. Срещата започва интерактивно, хората в препълнената зала веднага са разпределени на малки групи за дискусии. Мелъни и Армандо не пестят и не пазят информация само за себе си и споделят практични детайли в помощ на потенциалните номади, полезни интернет страници за фрийлансъри (www.peopleperhour.com, www.odesk.com, www.elance.com, www.craigslist.org,

http://create.demandstudios.com, www.guru.com и др.), от които имат добър опит и не са били излъгани. Армандо разказва за опита си със stock фотографията и от кои сайтове е възможно да се печели от фотографии (http://www.istockphoto.com, www.shutterstock.com, www.morguefile.com,

www.thinkstockphotos.com, www.123rf.com и др.). 

Преглед на оригинала

"Когато става въпрос за печелене, понякога е по-добре да не слагате конкретна цена на труда си, а да го предлагате като размяна. Научихме се да се свързваме с хостели, хотели и заведения, които са ни по път и да им предлагаме например уебсайт срещу нощувки, ревю за тях срещу душ и храна - и така всички са доволни", обяснява той. "Важно е в имейла, който изпращате, да сложите в заглавието "trade" и винаги ще следва отговор."

Мелъни пък споделя как, работейки от едно кафене, собственикът сам я заговаря и й предлага да напише статия за заведението му срещу безплатна консумация. "По-късно разбрах, че в същия момент и Армандо снима ястия за различни ресторанти, и така решихме да обединим работата си в един проект – Food and Mood."

Но всяка монета има две страни. Двойката се оплаква от трудностите по европейските пътища – разказват как са ги ограбили в Чехия и са им откраднали фотоапарата, на сръбската граница не искали да ги пуснат да преминат с чешката регистрация на вана им или за странните дни, които са прекарали с италиански цирк, а околните са ги третирали като крадци и бездомници.

След като дискусията в "Сохо" приключва и въпреки че са видимо уморени, с Мелъни и Армандо се оттегляме в съседен офис, където продължаваме да си говорим.

Те самите, разбира се, нямат офис, но все някъде се намират физически, докато се шляят в интернет пространството – любопитствам къде е любимото им място за работа и къде е бил най-красивият им офис. "Аз съм по-скоро интроверт и работя затворена във вана Морк, рядко изкарвам лаптопа навън. Предпочитам да съм на вътрешно тихо място, където да свърша повече работа концентрирано. Не ми липсва веселата глъчка на офиса, срещите с колеги и твърде много социализиране. Даже след 13-те години преподаване на английски исках да си почина от това да съм център на внимание и да работя с хора", обяснява Мелъни. "И все пак, докато бяхме в Южна Франция, нощувахме в една органик ферма и прекарвахме доста време навън. Собствениците имаха нужда не от нашия интелектуален, а от физическия ни труд и ние им помагахме. Когато трябваше да върша другата си работа и пиша статии за блога на мой клиент, работех на слънце в градината, а фермерът ми носеше чаши с младо вино за дегустация", припомня си американката и посочва с усмивка Армандо - "но той е мистър Social, сигурно вече има 40 нови приятели от тази вечер".

Те могат да работят откъдето си пожелаят – трябва им само интернет, но това лесно се решава с мобилния модем. Двамата с Армандо леко се присмиват на наложената от рекламите представа за работещия фрийленсър с лаптопа на плажа. "Не бих занесла лаптопа на плажа да се напълни с пясък", шегува се Мелъни.

Разказва как правят всичко с ентусиазъм и всеки нов проект, който започват, изпипват до последния детайл – сега са решили да се занимават с онлайн стрийминг от интересни места и да създадат книга, наречена Coffee table book. Когато работят сами за себе си и градят репутация, не могат да си позволят грешки и недоизпипани детайли, а и не искат – та те се занимават с нещата, които обичат. "Работим много повече часове, отколкото преди, не можем да си позволим да откажем поръчка, но и мотивацията ни е много по-силна. Пътуваме из красиви места, живеем както си искаме. Сами си разпределяме времето между работата и разходките. Заслужава си, защото знаем защо го правим."

"Нямате работно време и шефове, но имате крайни срокове и клиенти", злорадствам аз. "Да, и това е едно от най-големите предизвикателства – да се сдържаш, искайки да обикаляш из Алпите например и да продължиш да работиш. Да останеш фокусиран и да спазиш крайния срок", твърди номадката.

Армандо е щастлив, че, работейки повече, е натрупал много опит и е придобил нови умения. "Вече мога да правя уебсайтове, занимавам се с онлайн стрийминг." "Аз пък изведнъж открих страстта си към фотографията и станах фотограф на свободна практика и се оказа, че съм social network manager, без въобще да съм знаела, че съм добра в това", допълва Мелъни. И двамата публикуват находчиви съвети за пътешественици и дигитални номади, снимки и видеоблог от цяла Европа, съвети за пътуване с "много икономичен бюджет", как се търсят клиенти онлайн и впечатления от пътуванията си и т.н. в блога си – westfaliadigitalnomads.com.

Изборът на Мелъни и Армандо да осъществят мечтата си да пътуват и по този начин, независими да си изкарват прехраната, ги сблъсква и с редица стереотипи и предразсъдъци. "Много се забавлявахме от реакцията на едни хора, с които се запознахме в Истанбул. Когато им казахме, че живеем във ван, те съвсем спонтанно отговориха – "ама не сте мръсни и не приличате на бездомици", смее се Мелъни. Армандо допълва: "Новите хора, с които се срещаме са крайни в преценките си и или ни смятат за бездомници и мързеливци, или за тях сме "суперкуул" хората на новото поколение на бъдещето."

Интересно ми е какви са техните собствени предразсъдъци, които са надскочили. "Отношението ми към виетнамците много се промени след живота ми в Чехия, обяснява Мелъни – там има голяма емигрантска вълна от виетнамци, така че и имах възможност да опозная много от тях. Човек трябва да пътува, за да разширява хоризонтите си и да се така се освобождава от предразсъдъците си".

Виждам, че са много уморени и не искам да удължавам разговора. "Много ни се насъбра напоследък – сватбата преди 2 дни, семинара, срещи, а и продължаваме да работим по 12 часа на ден." Армандо и Мелъни току-що са се оженили. Сред всички красиви места, които са посетили по света, са избрали да се оженят тук, в София. Естественият въпрос, който следва, е "а, като имате деца, ще продължите ли да номадствате". Единодушни са – да, децата им ще бъдат "нейтив дигитални номади".

Ще останат в България само още няколко дни, докато привършат с уреждането на всички документи и после продължават пътя си, твърдо решени, докато пътуват, да предоставят същото качествено съдържание за интернет – снимки, видео, текст. Планират да издадат книгата си – Coffee table book. "Опитвам се постепенно да се отделя от работата си като фрийлансър и да се концентрирам изцяло върху собствени филми и проекти", казва Армандо. Мелъни не е толкова крайна: "Аз искам да напиша собствените си книги, но бих искала да продължа да отделям 30% от времето си за чужди проекти, защото ми харесва интеракцията с чуждите идеи и виждания."

westfaliadigitalnomads.com