Места

Белоградчик за напреднали

Полети с балони, бягане, колоездене, драконови лодки, винени турове и пещери са само част от начините да се опознае района

Венелина Величкова

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.

Не е нужно да бъдеш най-богатият човек на планетата, като Илън Мъск, за да оцениш красотата в района на Белоградчик. За да се опознае тази част от България по нестандартен начин, различен от клишираните обиколки на крепостта и скалите, са нужни малко повече въображение, информация и подготовка. Добрата новина за всички, имащи желание да се впуснат в белоградчишко приключение, е, че в района се организират все повече събития като състезания и фестивали, разработват се пешеходни и колоездачни маршрути и дори винени турове. А за да бъде изживяването триизмерно, има възможност да се гледа от високо, ако се качите на някой от пъстроцветните балони, които редовно се издигат над епичните скали.

Една от организациите с най-усърдно участие в разработването на района като интересна дестинация, е създаденият през 2020 г. Приключенски център Белоградчик. Стартирала в един от най-потискащите периоди на ковид пандемията, тази инициатива противно на повечето очаквания разгръща потенциала си бързо и с лекота. Според създателя на центъра Евтим Стефанов периодите на карантина не само не се оказват пречка за дейността им, но и я подпомагат: "Просто всички дейности, които предлагаме, са на открито и хората бяха зажаднели да бъдат свободни и да правят забавни неща сред природата."

Думите на Евтим се потвърждават и от статистките, които показват, че интересът към опознаването на района на Белоградчик нараства бързо и за последните 2-3 години има ежегодно удвояване на броя туристи, които търсят услуги като наем на колела, планински и веловодачи, полети с балони и други активни занимания.

По въздух

Издигащите се над природната забележителност цветни балони с горещ въздух се превърнаха в емблематично изображение за района на Белоградчишките скали през последните години. Освен че изглеждат впечатляващо на фона на скалите и крепостта, се оказва, че балоните са добре приютени в района, тъй като условията за тях са подходящи. През повечето време вятърът е слаб или напълно липсва, а местата за излитане са защитени от скалните образувания.

Според Евтим Стефанов от приключенския център, който в момента предлага основно три вида полети с балон, условията край Белоградчик позволяват да се лети повече, отколкото на много други места не само в България, а и по света. "Опитваме се да развиваме района на Белоградчик като популярна дестинация за туризъм, свързан с полети с балон, по примера на Кападокия", разказва Стефанов. Възможност да надникнат от коша на балон и да се насладят на гледката над Белоградчик досега са имали хора в широк възрастов диапазон - от деца (като се препоръчва да са поне 6-годишни) до най-възрастните до момента пасажери на близо 80 години.

За тези, които все още не са готови да скачат в дълбокото или по-точно да се реят във високото, вариант са кратките 10-минутни панорамни издигания над Белоградчишките скали, при които балонът е завързан с въжета и достига до около 77 метра. Другият вариант за въздушни приключения е свободен полет без въже, който може да бъде дълъг около 30 или 60 минути. За хората, които разполагат с повече време и смелост, при подходящи условия може да се изпълни и свободен полет с продължителност 3-4 часа. Характерно за балонените приключения е, че обикновено започват сравнително рано сутринта, когато условията са по-подходящи, а като добавка позицията на слънцето позволява по-силни кадри от високо.

При свободния полет се лети както ниско над скалите, така и по-високо. "Усещането човек да има свободата да се носи във въздуха като птица и да се разминава със скалите е наистина запомнящо се", споделя от емоцията Евтим Стефанов. Макар и да не звучи като най-зимното занимание, според създателя на приключенския център, летенето с балон може да бъде изключително приятно и безопасно дори и в студената част от годината, особено в ясни, слънчеви дни. "Повечето хора се притесняват, че в балона ще бъде по-студено, но реално условията не са много по-различни от тези на улицата. Дори може усещането от студения вятър да се притъпи, тъй като се движим по посоката му", пояснява Стефанов.

Освен да организират полети по заявка, през последните години провеждат и фестивал "Балонена фиеста". По време на последното му издание в небето над Белоградчик се издигат 15-ина балона, докарани от различни места в Европа. За следващата година събитието е планирано да се случи от 20 до 22 септември, когато се очаква в небето да се реят още повече цветни балони.

Пеша или на колела

През последните години Белоградчик започва да се развива не само като българската Кападокия, но и в друга интересна посока. Околността, която предлага разнообразен релеф с леки спускания и изкачвания, гладък на повечето места асфалт със слаб автомобилен трафик, множество черни пътища и неминуемите епични гледки, се оказва добра предпоставка за развитие на колоездачен туризъм. Затвърждавайки потенциала на района, вече край Белоградчик се организират няколко състезания и турове за колоездачи.

Най-масовото от тях е Велообиколката на Северозапада, която до момента има три поредни издания, привличащи стотици шосейни колоездачи. Калкулациите на организаторите от клубовете "Бегач" и "Колоездач" и Община Чипровци, където е стартът, показват, че само за едно от изданията участниците са успели да навъртят общо 32 хил. километра по асфалтовото трасе, стигащо до Белоградчик. Събитието е една от инициативите в района, подпомогнати от програма на фондация "Америка за България" за развитие на туризма в Северна България. Според Еленко Еленков от "Бегач", по чиято идея е създадена велообиколката, основната ѝ цел е не само да се организира забавно масово събитие в слабонаселен район, но и той да стане по-популярен сред колоездачите в страната и близките Сърбия, Македония и Румъния, както и да се подпомогне икономическото развитие на най-бедния регион в цяла Европа.

С над 500 участници годишно Велообиколката на Северозапада още от първото си издание се превърна в най-голямото аматьорско колоездачно шосейно събитие в България. "Единственият проблем на този ръст досега е, че запълваме всички хотели в региона от Белоградчик до Берковица и за настаняване на участниците планираме импровизирани къмпинги. Стараем се да запознаем участниците и с местните забележителности, затова състезателният номер е като безплатен билет за повечето атракции в региона - крепостта Калето в Белоградчик, художествената галерия, историческия музей в Чипровци и други", разказва Еленко Еленков за събитието, което вече започна да приема участници за четвъртото си издание с дата 25 май 2024.

Друго събитие, което се провежда през последните години и бързо набира популярност, е "Боровица Ултра" - известно като единственото състезание в България, стартиращо и финиширащо от винарна. Трасетата са с дължина до 45 км и бележат началото си от изба "Боровица" в едноименното село, където има и мандра. Събитието се провежда през есента и е в два дни - първият е посветен на колоездене, а вторият е за планинско бягане. Организатори са BG events and guiding, които имат опит и с други спортни мероприятия близо до Белоградчик.

С чувство за вина

От 2020 г. насам се организира и фестивалът "Вино и колело", участниците карат до десетте най-красивите места в района на Белоградчик, където могат да пробват напитки от най-добрите местни винарни. Може да се участва с лично колело или пък с нает от приключенския център електрически велосипед, което значително улеснява достигането до дегустациите. Теренът е сравнително лек, без драматични спускания и изкачвания, за да могат колоездачите да се отдадат не само на удоволствието от карането, но и на виното.

Регламентът наподобява игрите с търсене на съкровища, като в случая те са течни и всеки сам избира по какъв маршрут да достигне до виното и забележителностите. За тези, които предпочитат да избегнат лутане между пунктовете, има възможност да се използват услугите на водач. Събитието няма състезателен характер, но при посещението на всяко от местата за дегустация участниците получават печат върху своите карти на маршрута и така на финала могат да потвърдят, че са преминали успешно през всички "подкрепителни пунктове", което им гарантира участието в томбола с награди.

Местата за дегустация са избрани така, че да преминат през някои от основните забележителности в района - скалния феномен Боров камък, Червената църква, пещера Лепеница, светилищата Маркашница и Чачин камък, екопътека "Збегове", местност Панаирището, скалната група Еркюприя, древната обсерватория "Лепенишка звездна карта" и, разбира се, паметникът до Белоградчишката крепост. "Интересно е, че, изминавайки определени разстояния с колело, било то и електрическо, човешкият организъм увеличава своя капацитет да се справя с количествата алкохол, съдържащ се във виното за дегустации. Така на следващия пункт, дори след по-обилно опитване на вина, може да си напълно готов за следващата порция и успешно да преминеш през всички пунктове", разказва Евтим Стефанов. Фестивалът се провежда веднъж годишно в началото на юни, но при интерес от Приключенски център Белоградчик организират колоездачни винени турове и за групи.

По вода

Едно от интересните занимания за топлата част от годината, което се предлага в района на Белоградчик, са т.нар. драконови лодки. Традицията им започва не от Северозападна България, а от Древен Китай преди около 2 хил. години, както според най-популярната теория първоначално били създадени за ритуал, насочен към боговете на дъжда, които да осигурят валежи и по-голяма реколта. В съвремието дългите и тесни цветни лодки с глави на дракони се използват за друг тип ритуали като състезания, тиймбилдинги, като част от фестивали. В тази посока е и употребата им край Белоградчик.

От приключенския център предлагат драконови лодки с капацитет 20-21 души във всяка, като един от начините да осигурят забавни занимания на открито за туристите. Лодките се оказват много подходящи за фирмени събития и други мероприятия с повече хора. "За да успяват да се движат, и то в дадена посока, хората в лодката трябва да постигнат ниво на синхрон, каквото се изисква и на много други места, включително в съвместната работа. Ритъмът на гребане се задава с барабан. Като добавка е и много забавно и затова драконовите лодки определено се харесват от повечето групи, които се свързват с нас", разказва Евтим Стефанов, който предоставя лодките за гребане най-често по разположеното близо до пещера Магура Рабишко езеро.

Под земята

Ако времето не е подходящо за полет с балон, нито пък за бягане, колоездене и драконови лодки, дори за тривиалната разходка край крепостта, близо до Белоградчик има места, които могат да бъдат посетени без съобразяване с метеорологичните условия. Едно от тях е пещера Магура. Освен че името ѝ се свързва отново с вино (още едно място с винарска изба), Магурата е популярна със своите древни скални рисунки, създадени още през палеолита - някъде между 3000 и 1200 година пр.н.е.

За жалост в момента изображенията могат да се видят само на снимки, тъй като, за да не бъдат увредени, достъпът до тях е ограничен. Въпреки това със своите 2.5 км дължина, пещерата е една от най-големите в България и е важна природна забележителност, облагородена е за туристи и в нея могат да се видят красиви образувания и да се навлезе в зали с внушителни размери. Независимо от времето навън, в Магурата температурата е постоянна - 12 °C, което я прави още по-подходяща за посещение както в най-мразовитите, така и в най-горещите дни от годината. Освен за бягащи от капризите на времето туристи, Магурата се оказва благодатна среда и за виното - в едно от разклоненията ѝ отлежава пенливо вино, което благодарение на постоянната температура и подходящите условия успява естествено да постигне шампанизиране.

Макар и да няма вино в нея, друга интересна пещера в района е Венеца. Тя е разположена близо до село Орешец. Освен че е много богата на образувания, тя впечатлява и с факта, че в нея се намира най-големият сталактон в България с обиколка от 25 метра, както и че е находище на камъка оникс. Облагородената за туристи пещера е осветена, като характерно за нея е, че са използвани неестествени ярки цветове, което може да обърка възприятията за подобно място. Друг интересен факт за Венеца е, че е открита случайно - при взривни работи на кариера през 1970 г. Температурата в пещерата целогодишно е 9.6 градуса.