Спортното преселение на народите

"Миналата година прекарах цялото си лято на морето, живеейки в каравана. Тичах всяка сутрин преди работа", разказва Мария. След края на лятото решават да се насочат към планината и през октомври отиват в Боровец. Там наемат малка дървена къщичка тип алпийско бунгало на няколко крачки от лифта. "Оказа се, че тук освен лифтове и писти има и доста история, красива стара част на курорта. Намерихме Ситняковския дворец, отделихме време за разходки в планината. След като натрупа сняг пък, имахме възможност да се радваме на зимните спортове", разказва Мария, която е запален сноубордист. Животът в Боровец дава възможност почти всеки ден да се спуска на любими и нови места. Може да си го позволи, защото работодателят ѝ е отворен в разбиранията си и я подкрепя да живее по този начин. С настъпването на зимата в курорта се появяват още много хора, главно от IT сектора, които се заселват там и работят дистанционно подобно на Мария.

"Имаме сезонни карти за лифта, често караме заедно през седмицата, когато има по-малко хора. Уикендите оставяме планината на тези, които идват набързо. Повечето сме изместили малко работния си ден. Караме сутрин, след което работим до малко по-късно, за да имаме повече време за планината." Заедно с новопридошлите в Боровец се появяват и споделени работни пространства, т.нар. co-working-и, но заради ограниченията не са отворени през целия сезон.

Въпреки високопланинските включвания тя не смята, че работата й през последната година страда по някакъв начин, дори напротив. "Редовното каране на сноуборд ме кара не само да се чувствам добре физически, но се отразява положително и на психиката ми, включително на работата. Сега, когато работя дистанционно и карам почти всеки ден, мога да кажа, че това ми е повлияло много добре, разликата е огромна спрямо годините, които съм прекарала в офис. Активна съм физически, спя по-добре, храня се по-добре."

Ако има нещо, което ѝ липсва, това са живият контакт с колегите, ергономичният стол и хубавото бюро от офиса. Засега тези липси не са направили някого носталгичен към типичните работни пространства. "Много мои приятели и познати покрай пандемията се преместиха, и то не само в курорти заради спортовете, но и на други места извън градовете. Започват да водят по-прост живот, по-близо до природата." Разбираемо, избират по-малки населени места и заради финансовия фактор - животът в големия град често е излишно скъп. "Освен това сега в града липсват повечето неща, от които един млад човек се нуждае, като социален и културен живот. В същото време виждам, че хора като мен с подобна миграция си взимат глътка въздух и намаляват оборотите", разказва Мария, която не знае колко още ще останат с приятеля ѝ в Боровец, нито пък кое ще е следващото място, на което ще отидат да живеят и работят. Знаят само, че засега не им се връща в големия град и че искат да са по-близо до природата.

Да "преодиш" Банско

Друг пандемичен "мигрант" е Чавдар, който е на ръководна позиция в софтуерна компания. Той много бързо усеща накъде отиват нещата с коронавируса и още след края на първия lockdown се сдобива с кемпер, и започва да пътува. Така стига до места като Норвегия, Доломитите, Гърция, Албания, Косово. Важно условие му е навсякъде да има вариант за бърз интернет и обособява две работни места. Казва, че винаги си носи и по поне една "играчка" за любим спорт, за да е по-пълноценно и интересно пътуването. Освен от кемпера работи и откъдето другаде се наложи. Така му се случва да се включи в служебна среща (поредния кол), докато се катери по Виа Ферата на скали в Доломитите в почивните дни.

С началото на зимата и след поредното пътуване стига до извода, че нищо повече не го задържа в големия град. Отива с кемпера в Банско и след "цели шест дни" търсене намира апартамент, който решава да купи. Там живее от началото на зимата и засега не мисли да се мести. Разказва, че местните си имат дума за такива като него - "преоданец", защото е "преодил" в Банско от някъде другаде. Запознава се и с други "преоданци" и бързо разбира, че в Банско вече е пълно с хора като него. Откакто е в Банско, още 15 - 20 души негови познати и приятели също се преместват в града. Някои са там само за зимата, други за постоянно, но миграцията е налице.

"Един приятел дойде само за Коледа, но още е тук", разказва Чавдар. Казва, че работата му помага за сноуборда и сноубордът помага за работата. "Усещам се по-продуктивен тук. Разпределям си времето по-добре и често карам сутрин до 10, след което сядам да работя. Денят ми започва много по-заредено. Факт е обаче, че съм малко по-изморен, но пък се спи по-спокойно и дълбоко."

Никога досега не е карал толкова много. За тази зима е преброил 70 дни на сноуборд, като при топло време кара и колело в ниското. И понеже работните дни са си работни дни, дори когато си в планината, се налагат съчетания.

"За хората, които сме се преселили тук, това с работните срещи в планината си стана ежедневие. Често караме група приятели и чат-пат някой спира да говори по работа и после пак продължава. Започнахме да паркираме долу някоя кола, за да ни пази завет и да я ползваме за срещите", разказва Чавдар. Въпреки финия баланс между планина и работа той не вижда особени трудности: "Ако имам проблем, той е, че започват да ми трябват нови дрехи, защото старите вече са широки, както и нова спортна екипировка - старата за нула време стана на нищо, износи се и се изпочупи. Всичко е за смяна. Друг минус не виждам."

Наскоро той направил още една крачка, с която се отдалечил от града - пуснал апартамента си под наем. "Вече нямам дом в града. Този в Банско обаче е мястото, за което най-много съм се старал и където се чувствам най-много вкъщи", разказва Чавдар.

С края на зимата плановете му са да продължи да бъде "преоданец", да спортува при всяка възможност, но да замени сноуборда с колело, мотори и катерене, а през лятото да "мигрира" по-често на места, където може да се учи да кара кайт и да използва и работното си място в кемпера за своите служебни колове.

Селски ренесанс за имотния пазар

Една от индикациите, че се случва преселение, е търсенето на жилища извън градовете. Агентите за недвижими имоти наричат периода "селски ренесанс". Тенденцията се забелязва на много места по света. В САЩ например тя е най-силно изразена в районите около по-скъпите за живеене градове като Сан Франциско (77% ръст в търсенето на крайградски имоти през есента на 2020 спрямо същия период на 2019) и Лос Анджелис (62% ръст).

В същото време на места като Манхатън по данни, цитирани от "Блумбърг", търсенето на имоти през миналата година е спаднало стремглаво - с 56%. Фирмите, които предлагат т.нар. хамалски услуги, също потвърждават тенденцията. Според доклад за онлайн пазара на хамалски услуги в САЩ през изминалата година в районите на Ню Йорк и Сан Франциско се отчитат 80% повече хора, които са напуснали градовете, спрямо тези, които са се заселили в тях. В някои предградия на Ню Йорк търсенето да се купи дом е толкова силно, че се образували задръствания около горещи имоти и избухнали спорове между агенти, пише CNN. По данни на Пощенската служба на САЩ пък само между месеците февруари и юли 2020 г. са се преместили внушителните 15.6 млн. души. Те са попълнили декларации за временна или постоянна промяна на адресната си регистрация. Най-голям ръст за 2020 спрямо предходната година бележат временните премествания - те са били с 27% повече. От другата страна на океана ситуацията е подобна. Уебсайтът за имоти във Великобритания RightMove отчита 131% ръст в търсенето на домове на отдалечени шотландски острови.

Иронията е, че докато интернет преливаше от снимки и постове с хаштаг #stayhome, всъщност много хора са опаковали багажи си и са се премествали.

Преглед на оригинала

Q&A

Димитрина Сивкова, физиотерапевт, част от екипа на Chair Up

Кои са основните разлики за един физиотерапевт между работата от вкъщи и от офис?

- Офисите са създадени да бъдат работна среда. В тях обикновено са умело подбрани неща като осветление, височина на бюрото, вид на стола и т.н. Вкъщи обаче много хора не са пренесли тези удобства и работят от дивана, в леглото, на кухненския стол, седейки на пода, нямат подходяща светлина, използват лаптопи. Преди година за всички домашният офис изглеждаше като краткосрочно решение и не се отделяше много внимание на устройването му. Явно обаче ще се наложи.

Какви са най-честите проблеми при работещите в домашен офис?

- Оплакванията определено се промениха след началото на пандемията. Зачестиха мускулните проблеми и намаляха тези с остра симптоматика и с гръбначния стълб. Все по-рядко се налага да насочвам някого към лекар, но все по-често има бавно прогресиращи мускулни проблеми, които също могат да се окажат сериозни. Всеки трети човек, с когото ме среща практиката ми в моето студио и с програмите на Chair Up, е с такива оплаквания. Най-често страдат мускулите на седалището и тези на бедрото отзад и отстрани. Тези мускулни проблеми ограничават обема на движения на хората и им създават дискомфорт в ежедневието. Причината за тази тенденция според мен се дължи на промяната в начина на живот, която доведе до по-малко ходене пеша и стоене прави. Ако преди някой е вървял по километър пеша всеки ден до офиса, сега дори това минимално движение е изчезнало.

Друга причина е неподходящото работно място. Често оплаквания имат хора, които седят на твърде мек стол или на диван. При тях може да се получи притискане на мускули на задната част на бедрата, което да доведе до натягания и сраствания. Не липсват и оплакванията от болки във врата, които пък се дължат на продължителната работа с лаптоп. Други проблеми идват от неподходящо или недостатъчно осветление, което може да доведе до хронично главоболие и схващания.

Как се отразяват редовният спорт и близостта до природата на качеството на работа и на живот на хората?

- Безспорен факт е, че редовната физическа активност и прекарването на време навън подобряват работата на хората, особено когато става въпрос за т.нар. седящи професии. Една от основните причини е, че получават повече кислород благодарение на движението. Намалява се стресът и се подобрява концентрацията, защото се сменя акцентът на мозъка. Когато спортуваме и се движим, особено сред природата, ние насочваме вниманието на мозъка към тялото си, към себе си и така сменяме фокуса му. Един от методите за подобряване на концентрацията, които използваме, са интензивни физически упражнения между задачите. Концентрираме се ударно върху физическата дейност, тренираме мозъка и след това е по-лесно да се концентрираме и върху работата си. По този начин се борим с монотонността, която пречи на фокусирането, може да ни потиска, да пречи на креативността, на бързината при взимане на решения, на тонуса и т.н.

Хората, които спортуват и се движат редовно, променят биохимичния си баланс, по-малко вероятно е да изпаднат в депресия. Не всичко е насочване към позитивни мисли, важно е и какво се случва в тялото ни. Освен укрепване на психиката има благотворен ефект и върху самоувереността. Когато чрез тялото си докажеш, че можеш да направиш нещо, което ти е изглеждало трудно, е много вероятно мозъкът да възприеме тази увереност и да я пренесе и в работата ти. Така хората се чувстват по-силни не само физически, но и ментално.

Друг аспект е прекарването на време навън, особено през по-студената част от годината. Има клон от физиотерапията, който се нарича климатотерапия. Той потвърждава, че за хората е изключително важно да прекарват редовно време на открито. Често в практиката си наблюдавам хора с липса на тонус. Една от причините е монотонността, но тази, в която поставяме тялото си при продължително седене вкъщи при непроменящи се условия. За тялото ни е важно да го поставяме в среда, в която да се адаптира. Ако не го правим, започваме да страдаме от липса на енергия. Потвърждения не липсват в практиката ми. Хората, които решиха да пренесат домашния си офис по-близо до природата, които съчетават работата с редовен спорт, нямат стандартните оплаквания. Ако се обръщат към мен, то е заради спортни травми.