Уилям Мидълтън: Лагерфелд вярваше, че културата променя хората към по-добро

Интервю с американския журналист и автор на биографията "Раят тук и сега: Необикновеният живот на Карл Лагерфелд"

Журналистът и писател Уилям Мидълтън
Журналистът и писател Уилям Мидълтън
Журналистът и писател Уилям Мидълтън    ©  Sølve Sundsbø
Журналистът и писател Уилям Мидълтън    ©  Sølve Sundsbø

Американският моден журналист Уилям Мидълтън е автор на биографичната книга "Раят тук и сега: Необикновеният живот на Карл Лагерфелд", която преди дни излезе на българския пазар (изд."Книгомания"). Дългогодишен главен редактор на сп. W, Мидълтън има възможност да следи случващото се в света на модата от първия ред. Избира да се посвети на прочуване на кариерата и живота на родения в Хамбург Карл Лагерфелд (1933 - 2019), защото открива, че за разлика от повечето дизайнери, Лагерфелд мисли модата в широкия контекст на културата.

След близо петгодишно прочуване на документи, писма, интервюта и срещи с хора от близкото обкръжение на Лагерфелд Мидълтън е впечатлен не само от таланта му, но и от ерудицията и нестихващото му любопитство.

Своенравен, артистичен и изключително интелигентен, 20-годишен Карл Лагерфелд печели награда от престижния моден конкурс Woolmark и година по-късно е назначен като артистичен директор на модна къща "Пиер Балмен", откъдето тръгва и кариерата му в света на модата. През 1983 е поканен да оглави Chanel, въпреки че основните клиенти на марката не приемат идеята чужденец да ръководи компания, която е символ на френската елегантност и аристократизъм. Справя се блестящо и за няколко години успява да вдигне на крака почти фалиралата компания.

След това, в продължение на 54 години, до смъртта му, Лагерфелд е артистичен директор на Fendi.

Освен създаването на колекции за собствената си марка, Chanel и Fendi Лагерфелд успява да задвижи издателската си дейност, да управлява книжарницата си в Париж, да се развие като фотограф и да пътува из целия свят, следвайки творческите си ангажименти.

Защо избрахте точно това заглавие?

Това заглавие дойде от самия Карл Лагерфелд, когото познавах лично още от януари 1995 г. През 2014 той беше интервюиран от известен френски журналист, който го попита защо не напише автобиографична книга. Карл обясни, че е твърде зает с живота си, за да пише за него. Тогава интервюиращият отбеляза, че мемоарите се пишат за тези, които остават. Карл отвърна: "Днешният ден е най-важен, това е раят, тук и сега." Когато чух тази фраза, разбрах, че това трябва да е заглавието на биографията, защото тя е перфектно обобщение на това, което Карл представляваше - внимание върху този момент, точно сега.

Защо, след като сте работил дълги години в областта на модата и сте били заобиколен от толкова интересни личности, се фокусирахте именно върху Лагерфелд, а не например върху Ив Сен Лоран или Жан Пол Готие?

Това е интересен въпрос, защото, без да предполагате, засегнахте генезиса на идеята. През 1998 г. подготвих дълга тема за списание W, посветена на 40-годишната кариера на Ив Сен Лоран. Беше красива история със снимки, направени от може би най-поетичния фотограф в модата, Паоло Роверси. След това ми хрумна да напиша биография на Сен Лоран, но отхвърлих идеята - някои хора може да са шокирани от това, но до края на 90-те години Ив Сен Лоран не е бил истинска, всепризната сила в модата. Докато Карл Лагерфелд винаги е бил невероятно жизнен и глобално интересен. Заниманията на Лагерфелд винаги са били вълнуващи, не само като принос в модата, говоря за цялата му отдаденост на културата на неговото време. Той знаеше всичко за случващото се в киното, изкуството, музиката, архитектурата, дизайна.

В книгата проследявате всички посоки, в които се развива и надгражда постоянно той - модата, издателска дейност, музика, фотография, изкуство. Къде според вас обаче се чувства у дома?

Към края на живота си Лагерфелд често казваше: "Имам три професии: фотограф, издател на книги, моден дизайнер." И ги подреди точно в този ред. В продължение на четири десетилетия той беше завършен фотограф - мода, портрети, интериори, архитектура и художествена фотография. В продължение на три десетилетия той беше заедно с прочутото издателство Steidl в Германия взискателен и амбициозен издател на книги.

Беше основал и управляваше успешно своя собствена книжарница в Париж - Librairie 7L, която сега е собственост на Chanel.

Модата е силов спорт, не е за страхливи хора. Мисля, че Карл беше един забележителен играч, който беше на върха в продължение на близо седем десетилетия. И това, което разказвам сега, много помага да се обясни и външният му вид: ветрилата, тъмните очила, напудрената коса, строгите костюми. Карл се обличаше за битка.

С какво си обяснявате популярността на Лагерфелд сред по-младите поколения?

Той беше изцяло фокусиран върху новото, върху промяната. Младите усетиха това и то им хареса. Има една история, която разказвам в книгата и която според мен е много показателна. През 2015 г. основателят на Instagram - Кевин Систром, дойде в Париж и за него беше организирано нещо специално - футболен мач на "Пари Сен Жермен", обяд с всички големи готвачи на Франция в Hôtel Plaza Athenée, вечеря в студиото на Жан Пол Готие с Катрин Деньов, топмоделите Карли Клос и Джиджи Хадид. Но, изненада! - Систром каза, че това, което най-много иска, е да се запознае с Лагерфелд. И така беше организирано гостуването му в студиото на Карл, на улица "Дьо Лил" в Париж, което Систром напусна в полунощ, а няколко минути по-късно публикува в профила си снимка с Лагерфелд и текст - "Постигнах един от върховете си!".

Няма друг моден дизайнер в света, който да е бил толкова интригуващ за детето чудо на Силициевата долина.

Интересна история, а и самият вие разказвате в книгата колко важни са били моделите на поведение в живота на самия Лагерфелд. От майка му Елизабет до Хари Кеслер, който е бил негов идол. Той ли е оказал най-сериозно влияние върху работата и живота му?

Да, майка му и граф Хари Кеслер, военен, дипломат и интелектуалец, който е владеел до съвършенство изкуството да се живее, да се обича и да се създава култура, която е смятал за най-достойното наследство на човека. Мисля си, че това много вдъхновяваше Карл Лагерфелд и го движеше напред. Той вярваше в мисията и силата на културата да променя хората към по-добро.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
Нов коментар