Кино | "Паднали листа" на Аки Каурисмаки с Алма Пьойсти
Романтично и с хумор за две самотни сърца в един безсърдечен свят
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Fallen Leaves
Оценка: 5 от 5Режисьор и сценарист: Аки Каурисмаки
С: Алма Пьойсти, Юси Ватанен, Нупу Койву, Яне Хитиайнен, Шерван Хаджи
Времетраене: 81 мин.
Fallen Leaves (Kuolleet lehdet) беше киноманският бисер в програмата на "София филм фест", остава с прожекции и през април като претендент за наградата LUX на Европейския парламент, определяна от публиката. Идва с палмата на журито от Кан и след пауза от шест години след "От другата страна на надеждата", за който Каурисмаки бе казал, че ще е последният му филм. Щастливи сме, че е размислил. Оригиналното заглавие "Мъртви листа" е по стихотворението на Жак Превер (и песента на Ив Монтан Les feuilles mortes). Изпято на финландски, увенчава филма с просълзяващ Чаплинов финал на надеждата.
Гледаме еманация на най-доброто от Каурисмаки като стил и идеи. Отново сме на пролетарското дъно (самият режисьор е работил в младостта си като пощальон). Анса (Пьойсти) зарежда рафтове в супермаркет, Холапа (Ватанен) чисти ръжда в склад за скрап на кея в Хелзинки. Времето е сега, с комюникета за жертвите на руските атаки в Украйна по старото радио. Финландия е само на граница от злото, подсказва Каурисмаки.
Случаят среща Анса и Холапа на петъчна караоке вечер с рокендрол, градски романси и малко Шуберт.
Сближаването е несръчно, не казват дори имената си, но той я кани на кино. Гледат последната зомби комедия на Джим Джармуш. После старите афиши на филмови класики пред киното - Бресон, Карол Рийд, Годар, Джон Хюстън - казват повече за чувствата им, отколкото думите. Разделят се, той, пиян, губи номера ѝ. Продължават в затворените си светове, търсещи нежност сред хаоса, губят се и се намират. Тя не иска пиещ мъж, той не търпи да му нареждат.
Каурисмаки работи с пределната простота на гения. Със статична камера (същият оператор Тимо Салминен), в кадър са само нещата, които "говорят" за героите. Картината е "плоска" за сметка на вътрешната дълбочина. Хуморът е в абсурдите на човешката природа и на самото съществуване. Лицата са безстрастни и в смешните, и в драматичните моменти. Зрителят е поканен да "дописва" чувствата им със своите собствени. Да "попива" от достойнството на тези оптимистични неудачници, от решимостта им да не се предават и на дъното.
Още от същото: "Кратка среща".
3 коментара
Много добро представяне от Янко на един чудесен филм! Който го гледа, ще има едно приятно, човешко съприживяване, което е голяма рядкост в днешно време!
Да работиш физически труд не е "дъното"(по Горки)...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.