Кино: "Фарът"

Филмът The Lighthouse, естетска игра с жанрове и митологии, трябваше да видим на "София филм фест". Междувременно е достъпен в Amazon Prime. Вторият филм на Робърт Егърс ("Вещицата", 2016), визионер с дар за атмосфера и хипнотично въвличане на зрителя. Съавтор на сценария заедно с брат си Макс, той твърди, че изходният импулс били последните редове, написани от Едгар Алън По, незавършен дневник на фаропазач. В надписите е благодарено на Херман Мелвил и готическите гравюри с морски чудовища, но самата история е извън времето, с ясни съвременни алегории.

Стар пазач на фар (Уилям Дефо) и новият му млад помощник (Робърт Патинсън) пристигат на работното си място за следващия месец, скала сред океана. След месец трябва да ги сменят. Годината е около 1890, лампите са газени. Задълженията са разпределени, физическият труд е за младия - количката с въглища, сизифовски нагоре по стръмното в кал и дъжд. Старият е горд, отговаря само за светлината, нарича я своя съпруга и е в мистична връзка с нея. Разказва страшни моряшки истории. Сирената за мъгла на фара и крясъкът на чайките са монотонният звуков фон. Заради буря смяната не идва, времето спира да важи, скуката и рутината отключват лудостта. Островът става по Бергман.

Екзистенциалният капан е като в пиеса Бекет, чувството за заплаха расте по Стивън Кинг. Водата е негодна за пиене, алкохолът отключва сюрреалистични видения (украинският модел Виктория Караман като морска сирена). Избиват инстинктите, нагоните, скритите сексуалности и двойствени битиета. Задвижват се митологии - от Нептун, Тритон и Протей до "Птиците" на Хичкок. Отношенията на доминация и подчинение мутират в баща - син. Мъжествеността е на карта, побоят прелива в танц, безизходността чука на прозореца с клюна на чайката (и с едно наум за "Гарванът" на По). Кадърът е квадратен, с ленти от мрак преди и след. Мракът прониква в героите. Светлината е издигната до религиозен символ, но финалът е езически и натуралистичен - с изкълвания дроб на Прометей.