Кино: "Зеровил"

Zeroville (от програмата на "Синелибри") е за киното като религия. Понякога опасна и засмукваща, до пълно сливане с медиума. В която величието и лудостта вървят заедно. Пълното "изгаряне" се случва на бивш семинарист (Франко), станал архитект, за да може да строи църкви. Докато не гледал първия си филм - "Място под слънцето" (1951, реж. Джордж Стивънс). По "Американска трагедия" на Драйзър, с най-красивото любовно признание по време на танц между Елизабет Тейлър и Монтгомъри Клифт. Татуира двамата на бръснатата си глава, сменя името си на Викар. Пристига в Холивуд през август 1969. Филмът на Франко започва там, където Тарантино спря своя.

Хората на Менсън са свършили своето. Арестуват го и го питат той ли е убил Шарън Тейт. Викар им отговаря с пълната филмография на Полански. Започва далече от магията, работник по декора. На площадката на Love Story (1970) е свидетел как Али Макгроу не успява да каже най-прочутата реплика от филма. Възрастна монтажистка го взема под крилото си, лекцията ѝ за тайните на монтажа е учебна. Харесва го влиятелен сценарист (Сет Роугън по Джон Милиъс), вкарва го в компанията на хора с малки имена Франсис, Джордж, Стивън, Мартин, Марлон. Те ще владеят Холивуд в следващите 10 години.

Франко работи по едноименния роман (2007) на бившия филмов критик Стив Ериксон. Филмът му е неравен, слепен от разнородни жанрови парчета, но с искрено киноманско увлечение. Сатирата е омекотена с мелодрама, носталгията е доведена до абсурд. Eraserhead на Линч е до немия "Жана д'Арк" на Драйер. Викар е повикан сред джунглата на Филипините и взривове от напалм да спасява монтажа на военен филм, в който Марлон не иска да казва написаните му реплики. Намира една тъжна любов с жена на име Соледад (Меган Фокс), пънк рок ритъм отмерва дните му. Среща в малки роли Вим Вендерс и Гюс Ван Сант. Накрая вгражда фатално себе си в любимите филми, за да се окаже до Хопър и Фонда в трагичния финал на "Волният ездач".