Театър: "Унизените. Беларус" на Явор Гърдев

В извънредните условия на пандемията свикнахме с онлайн появата на нови театрални заглавия. Дигитална е и последната премиера на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" - Плевен, за която е поканен режисьорът Явор Гърдев, поставящ там за пръв път. Тя е репетирана и заснета при пълна индивидуална изолация на актьорите, без нито една пряка присъствена среща и без нито едно пряко взаимодействие между тях в репетиционна зала, на сцена или пред камера. Но не това са главните причини, които превръщат видеоспектакъла с тревожното заглавие "Унизените. Беларус" (който от 10 февруари ще бъде достъпен онлайн срещу заплащане в платформата https://7arts.bg ) в събитие, а раздираният от конфликти социо-политически контекст, в който той се появява.

Самата история за създаването на едноименната пиеса, по която е направен, е необичайна и в някакъв смисъл извънредна. Беларуският драматург и сценарист Андрей Курейчик, известен в страната си най-вече заради своите комедии, написва тази съвсем несмешна, а доста напрегната и брутална драма за отрицателно време. Тя е директно провокирана от широко коментираните в световните медии и считани за фалшиви последни президентски избори в Беларус от 9 август тази година, в които след 26 години на власт Александър Лукашенко бе преизбран за пореден път, а неговият главен опонент Светлана Тихановская избяга в Литва.

Последвалите мощни вълни на гражданско недоволство и протести продължават и днес да разтърсват страната и да изпращат стряскащи сигнали за масови арести (повече от 30 000 души са задържани от началото на вълненията!), репресии, побоища и дори убийства. Курейчик, който е член на опозиционния Координационен съвет на беларуските интелектуалци, в който членува и Нобеловият лауреат, писателката Светлана Алексиевич, също е принуден да напусне Беларус и намира убежище в България. Той завършва пиесата си в началото на септември и веднага я изпраща до театралния критик и преводач Джон Фридман с молбата да я преведе на английски и евентуално да организира нейни четения. Целта му е по този начин повече хора да научат за ставащото в Беларус. Фридман реагира светкавично - само за десет минути той успява да привлече цели шест театъра в Ню Йорк, сред които и известният "Ню Йорк тиътър уъркшоп", които се ангажират дори преди да са чели текста. Пиесата бързо се превръща в световен феномен и по данни от нейната официална страница във фейсбук до 3 декември вече е преведена на 19 езика и представена под различни форми (онлайн четения и спектакли, видеофилми, публикации) в 22 страни.

Макар да е предизвикана от непосредствените сътресения, "Унизените. Беларус" не е чиста проба документална пиеса. Нейният принос към огласяването и осветляването на тъмната политическа и социална обстановка в бившата съветска република идва тъкмо от фикционалния ѝ характер. Това не е репортаж от мястото на събитието, а драматическо произведение, което се опитва в сгъстен и динамичен вид да улови и даде израз на напрегнат исторически момент, в който различни поколения и визии за света се удрят в неизбежен сблъсък. Надеждите на Жизнерадостната (Надя Керанова) ще бъдат попарени от свирепия и тъп прагматизъм на Назидателната (Красимира Кузманова-Кокран); Клюна от специалните военни части (Адриан Филипов) ще премаже революционния ентусиазъм на Мъртвия (Александър Кънев). Дори образите с най-директните прототипи на Лукашенко и Тихановская са превърнати в Стария (Иван Бърнев) и Новата (Бориса Сарафова). Конкретните избори в Беларус са показани като неумолим цикъл, който заплашва да се повтаря и на други места, отново и отново.