Кино: "Туве"

Туве Янсон (1914 - 2001), родена в Хелзинки, учила в Стокхолм и Париж, мечтала за кариера на сериозен художник, но запомнена като автор на мумините. Рисувани герои от поредица детски книжки от средата на миналия век, стигнали до неделен комикс в най-тиражния световен вестник The Evening News. Муминтрол е тайното детско "аз" на Туве, синът в семейство северни тролове с добри и смели сърца и хипопотамски силует, спасяващи се с оптимизъм във всяка катастрофа. Tove (в арт кината) беше финландското предложение за чуждестранен "Оскар", лиричен разказ за годините на формиране на Янсон като жена и артист.

В централната роля грее с виталност Алма Пойсти, с кариера предимно в театъра. Нейната Туве танцува, когато е сама, през 1944 г. в бомбоубежищата на Хелзинки рисува карикатури със смешни животни за уплашените деца наоколо. Сянката на строгия баща, известен скулптор, е над нея в целия й живот. "Това не е изкуство", сочи обвинителният му пръст върху рисунките на животни, които тя си драска в свободното време. Но децата заобичват първата й книжка с героите от Муминската долина, чакат продължение. По тях се пишат песни, театри искат да играят историите им.

Туве "разговаря" с живота на свой измислен език, подобно на тролските си герои. Като тях рискува с решителност и вяра в добрия изход. Открита е в любовта, първо с мъж (Шанти Роней), после с жена (Криста Косонен). Той е спокойното й пристанище, депутат и журналист с леви убеждения. В муминските книги героят му двойник е постоянно страхуващият се от усложнения Снъфкин, винаги с лула. Любовта с жената, момиче от висшето общество, развличащо се с театрална режисура, Туве сравнява с това "да бъдеш похитен от красив дракон". Във филма болката прелива в танц, цветовете са есенни, звучи топъл джаз (Бени Гудман, Глен Милър) и Едит Пиаф. С еднакъв кураж Туве свиква с успеха на мумините и новооткритата си женска същност. Приключението в изкуството става приключение в живота.