Странници в рая

Днес Дебас живее в Стрьовелсторп – село с няколкостотин души, забутани сред шведската провинция, където той споделя къща с ирански бежанец и още един сириец. Приютени са в бивша ферма, превърната в жилищен комплекс за бежанци, Дебас явно се бори да се адаптира към новия си живот. Контрастът между висококачествения му начин на живот в Сирия и нищетата, в която живее тук, няма как да е по-ярък. "Ако умра тук сега, никой няма да разбере", казва той обезсърчено. "Усещам как пропилявам поредната година от живота си."

Фотогалерия: Странници в рая

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14

Цялата галерия

Подобно на Дебас много от сирийците, които пристигат в Швеция, идват от средната или високата класа. Те са единствените, които могат да си позволят към 10 000 евро за нелегалното пътуване през Европа. Повечето от тях са мъже между 20 и 30 години, млади и достатъчно силни, че да издържат опасно пътуване с дни, скрити в камиони или в малки порутени лодки по Средиземно море. Главната им цел е да си намерят бързо работа, за да издържат роднините си в Сирия.

Щом пристигнат в Швеция обаче, въпреки интеграционните програми за въвеждането им в местното общество те се адаптират трудно към различната реалност. Швеция и Сирия са два различни свята, разделени от езика, културата, начина на живот. "Швеция е една голяма лъжа. Ако можех да върна времето назад, щях да се установя в Турция вместо тук", разкрива Гивара, кюрд от сирийския град Алепо. "Но може би не ми харесва, защото имах удобен живот в Сирия." Въпреки че е само на 28 години, Гивара вече е имал успешен бизнес преди революцията. Бил е собственик и управител на фабрика за бои за дрехи с 90 служители. Но войната променя ситуацията напълно: Гивара закрива бизнеса си два месеца преди Свободната сирийска армия (FSA) да влезе в Алепо през лятото на 2012 г.

FSA разграби всички фабрики и продаде машините и компонентите на Турция, казва той, явно огорчен. След авантюристично пътуване през Гърция и Италия, което продължава повече от месец и струва около 16 000 евро, Гивара най-сетне пристига в Швеция през септември 2012 г. Успява да си намери жилище чак година по-късно, дълъг период, който довежда до мрачната представа, която той има в момента за държавата, която го е приютила. От успешен бизнесмен Гивара сега оцелява, като споделя нещо като хостел в град Хелзингборг с десетима други имигранти. "Всички сме ергени и споделяме една кухня и една баня. Някои от тези хора са прекарали в този хостел 15 години", казва той, явно притеснен да не го сполети същата участ.

Когато новодошлият сириец кандидатства за убежище, молбата му се поема от Шведския миграционен борд, правителствената агенция, отговорна за настаняването и прехраната на кандидата, докато се вземе окончателно решение за бъдещето му. Средното изчакване за всяка молба сега е около 90 дни, но имайки предвид скорошния прилив от хиляди сирийци, отговорите могат да отнемат шест месеца, а в някои случаи дори повече от година. 

Ако молбата бъде одобрена, както става в повечето случаи, бежанецът получава право на постоянно пребиваване за пет години. За първите две от тях той преминава през въвеждаща програма, където ходи на курсове по шведски език и е насърчаван да си намери почасова работа. През този двегодишен период шведското правителство му дава субсидия от около 700 евро на месец, като поема и други улеснения, като част от наема например.

Швеция има дълга традиция в посрещането на бежанци и други хора в търсене на убежище. В миналото десетки сомалийци, палестинци и иракчани са намерили подслон от войни и лишения тук. Малкото градче Сьодертале в покрайнините на столицата Стокхолм стана известно с това, че е приело повече иракски бежанци от САЩ.

Въпреки всички тези улеснения обаче за много сирийци търсенето на убежище се оказва горчив опит. "Когато пристигнах в приемния пункт, за да потърся убежище, останах без думи. Просто стоях там безмълвен, а животът ми минаваше за секунди пред очите ми. После една дама ме попита "Какво искате"? "Сириец съм", беше всичко, което отвърнах." За разлика от повечето си сънародници в Швеция в момента Башар, 34-годишен сириец от Латакия, не е имал пряк досег с войната. Инженер-механик, нает от шведска компания, той е прекарал последните седем години в Дубай, разполагайки с дом и добре платена работа. През последната година обаче визата му не е подновена и той трябва да избира между това да се върне обратно в Сирия и да се присъедини към армията или да потърси убежище. След повече от година престой в Швеция впечатленията му от страната определено са добри. "В Дубай имах пари и добра работа, но нямах сигурност. Тук все още нямам нищо, но съм на сигурно място", обобщава той.

След като се установява в приятния квартал "Мьолевенген" в Малмо, Башар вече е готов да опонира на имиджа, който повечето сирийци имат в Швеция – на затворено, недружелюбно и затворено общество. "Тук дори ми плащат, за да уча шведски", разказва той разпалено. "Сирийците сме свикнали да не полагаме особени усилия, когато търсим работа. А няма да намериш, ако не кандидатстваш на 100 места." След като минава двегодишен курс по шведски само за 4-месеца, Башар записва магистратура по устойчиво управление в местен университет. За Башар, чието семейство е още в Сирия, да се върне вече не е алтернатива. Въпреки че Латакия досега остава пощадена от войната, неговият брат е отвлечен и пуснат наскоро само след като семейството му е платило откуп. Освен това радикализацията в обществото, предизвикана от войната, го разочарова: либералната му позиция на човек, който не подкрепя нито режима, нито въоръжената опозиция, води до неговото отлъчване от семейството. "Искам една Сирия, която е светска, свободна и мирна", казва той. "Преди началото на революцията всички се страхуваха да говорят.

Сега всички говорят, но никой не слуша.

Не са обаче много сирийците като Башар, които толкова лесно се адаптират към новата реалност. Като се има предвид, че повечето от тях са млади и успешни професионалисти – архитекти, преподаватели и бизнесмени, те трябва първо да инвестират дълго време да научат шведски, за да практикуват професиите си в страната. Мнозинството от сирийците, които пристигат в страната, не говорят дори английски, което допълнително затруднява интеграцията им. Повечето са изправени пред неприятната дилема между това да изгубят две ценни години от професионалния си стаж, за да научат местния език, или да се задоволят със слугински труд като Рашид Нох Абуалхиджа, 33-годишен палестино-сириец, чието семейство е от Голанските възвишения. Абуалхиджа прекарва целия си живот в Дамаск, където е собственик и управител на две месарници и два хранителни магазина. Животът му е хубав и той лесно изкарва прехраната на 7-годишната си дъщеря. Когато избухва войната обаче, Абуалхиджа е принуден да закрие магазините си и да емигрира в Швеция, откъдето планира да изпрати покана на дъщеря си. Но убежище така и не намира.

Сега, повече от година след като е подал заявление за получаване на статут, той все още очаква отговора на шведското миграционно бюро. Тъй като е без документи, е принуден да работи като чирак в местен хранителен магазин, за да се изхранва и да спести от мизерната си заплата парите, необходими, за да помогне на дъщеря си Афнан в Дамаск. "Вече не ме интересува дали ще получа регистрация, искам само дъщеря ми да е добре", отчаян е Абуалхиджа. "Дори помолих миграционните власти да ме изпратят обратно в Сирия. Ако дъщеря ми умре от глад или убита при сблъсъците, не знам какво ще правя." В момента момичето живее при съседи с майката на Абуалхиджа, тъй като тяхното жилище е било разрушено при бомбардировки. Преди две седмици Абуалхиджа е направил опит за самоубийство. След като похарчва повече от 9 хиляди евро за тримесечно пътуване до Швеция, сега той е готов да се върне в Сирия на всяка цена, ако властите не му изпратят отговор до седмици.

За повечето сирийци тук връщането у дома обаче не е вариант. "Първо научи езика и получи добро образование. После помогни на хората си." Това е съветът към новодошлите на Камал Рифай, един от покровителите на сирийските бежанци в Швеция. "Бях арестуван за политически активизъм от сирийското разузнаване на 23 юни 2001 г. и задържан в подземна килия за сто дни", спомня си Рифай, 44-годишен мъж от град Дараа, пристигнал в Швеция преди 11 години. Тогава младият мъж, току-що завършил университета, работи в бизнеса с внос и износ и приема твърде сериозно уж откритото отношение към демокрацията, което Башар ал Асад показва веднага след идването си на власт през 2000 г. Рифай е един от членовете на "Форумите на Дамаск", нещо като публични, демократични срещи, организирани по площадите на сирийската столица през 2001 г. След пет такива събирания органите на сигурността започват да се намесват, като арестуват организаторите един по един. "В затвора беше тежко, но по онова време силите на сигурността се отнасяха с уважение. И все пак отне ми шест години да преодолея шока от тези сто дни", спомня си той. "Представяте ли си колко време ще им трябва на хората, идващи от Сирия сега, след години война?"

След освобождаването му Рифай успява да изпрати жена си и четирите си дъщери в Швеция, като им осигурява фалшиви визи и дава спалната си мебелировка на служител на летището, който на свой ред помага на жените да се качат на самолет за Стокхолм. Отнема му още четири месеца да се присъедини към тях.

Щом пристига в Швеция, Рифай се сблъсква с нов проблем. За разлика от днес тогава не е лесно да убедиш шведските власти, че Сирия е под диктатура. "Башар превръща Сирия в демокрация, ми казваха хората в Миграционния борд", спомня си той. "Бях много неспокоен по онова време. Бях уплашен, че може да ме репатрират."

Днес той е успешен архитект, живеещ в Малмьо със семейството си, но не е забравил за сънародниците си. Въпреки че се е оттеглил от политиката, сега ръководи хуманитарния клон на местната Сирийска мрежа, която събира и изпраща средства в Сирия, за да помогне на семействата в беда. След като преминава през всички етапи на интеграция в шведското общество, Рифай е сигурен, че новодошлите бежанци ще се справят. Днес той е щастлив и удовлетворен в Швеция. "Живял съм в Малайзия, Дубай и Германия и съм бил в над 50 страни. Няма място като Швеция, повярвайте ми", убеден е сириецът. "Тук научих какво значи демокрация", заключва той с уверен блясък в очите.

Обратно в Стрьовелсторп Дебас е решен да преодолее трудната ситуация и да преобърне живота си. След завършването на обучението си по шведски език той смята да стане саунд инженер. Въпреки че нравствените му принципи са му стрували привилегированото място в сирийското общество, той не съжалява за решението си. "В Сирия младите талантливи лекари не можеха да си намерят работа без връзки. Ако не знаех английски, и аз нямаше да си намеря", казва той с нотка тъга в гласа. "Да, имах всичко, но взех правилното решение. Повечето хора нямаха моите привилегии."

* Важно уточнение: фамилиите на някои от участниците в статията са пропуснати, за да се защити безопасността на роднините им в Сирия. По същите причини някои от тях бяха фотографирани с покрити лица.

Превод от английски език: Теодора Мусева