Заложници в една объркана система

За Нидал, както и за хилядите други бежанци ангажиментът на българските власти свършва в момента, в който получат документите си. По принцип те могат да кандидатстват за участие в интеграционна програма (обучение по български език и занаят), да си търсят работа чрез бюрата по труда или социални помощи. Реалността обаче е много по-груба – интеграционна програма не съществува, регистрацията като безработен е невъзможна, а оттам и получаването на помощи (включително и за отглеждане на малки деца).

Така бежанците, излезли от лагерите, се оказват в патова ситуация – без доходи и в непозната държава, която не могат да напуснат. "Скоро очаквам големи проблеми. Парите на хората са на привършване и те са отчаяни. Не знам какво може да направят", притеснено казва живеещият от дълги години в България Исмаил Муазен, който е посветил цялото си време да помага на сънародниците си.

Крепостта Европа

Бежанците в България получават два вида закрила, които на теория приравняват правата им с тези на българските граждани (с изключение на това да избират и да бъдат избирани, да са държавни служители и да са част от въоръжените сили.) За разлика от бежанския хуманитарният статут не дава право за пътуване в рамките на ЕС без виза. На какво основание се решава дали даденият човек има право на единия или другия вид закрила не е ясно. Историите на бежанците, с които "Капитал" разговаря, разкриват една объркана картина.

"В началото ни викаха на интервю за по 3-4 часа. Питаха всичко много подробно", казва Ареф, който е пристигнал в България в началото на бежанската вълна. Други хора, дошли по-късно, обаче са обработвани по-бързо. "Питаха ни само "Сирия? "Джабхат ан Нусра" (терористична организация, биеща се в гражданската война – бел.ред.)? Нещо друго да кажете" и интервюто приключваше за пет минути", добавя сириецът Али.

През 2013 г. масово се дават хуманитарни статути (2279 срещу 183 бежански според статистиката на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към 28 февруари 2014 г.). След това обаче нещо се променя – само за първите два месеца на 2014 г. вече са дадени 816 бежански статута и 1010 хуманитарни. Забързването може да бъде обяснено с увеличения брой служители в ДАБ, както и с вътрешния и външния натиск за по-бързо справяне с молбите.

Тази бързина в обработката на молби довежда и до куриози. В някои от семействата част от роднините получават бежански статути, а другата хуманитарни. "Аз и мъжът ми имаме хуманитарни статути, а бебето ни (родено вече в България – бел.ред.) получи бежански. Какво сега, да го пратя само в Германия ли", казва с иронична усмивка Асма. "Или всички да ни оставят тук, или да ни дадат възможност да пътуваме. Трябва справедливост", добавя тя. Пред "Капитал" сирийци разказват, че преди едва няколко седмици е било възможно и с двата вида закрила да се пътува към Западна Европа. Днес обаче вратата за тези, получили хуманитарен статут, е затворена. "Румънските граничари ни казаха, че ни трябва виза. Удариха ни черните печати и ни върнаха обратно", казва възрастният Ахмед, който е опитал да премине Дунав мост при Русе в края на март.

Западна Европа е привлекателна за бежанците, защото там системата работи. Нахар, който е успял да напусне България с хуманитарен статут малко преди затварянето на границата, е много доволен от пристигането си в Хамбург. "Дадоха ни веднага 3-месечни документи и ваучери с пари за дрехи. До няколко дни ще ни осигурят и апартамент, а децата вече тръгнаха на училище. След това ще уча немски и ще работя", разказва сириецът пред "Капитал". Той обаче вероятно е от последните бежанци, пристигнали в България, които са успели да се възползват от тази вратичка в ЕС.

Официалната позиция на Брюксел беше изразена от комисаря по вътрешни работи Сесилия Малмстрьом, която беше на посещение в България на 24 март. Според правилата на т.нар. Дъблинска система бежанците трябва да останат в първата страна, в която са влезли на територията на съюза (най-често това е периферията – България, Гърция, Италия, Испания). Ако успеят да влязат навътре, те могат да бъдат върнати.

"Много от хората ще останат в България поне за няколко години. Те трябва да имат възможност да изучават български език, за да могат да потърсят работа, а децата им трябва да ходят на училище", заяви Малмстрьом в предаването "Панорама" по БНТ. Нищо от препоръките на еврокомисаря засега обаче не се случва.

Система, която не работи

След като получат статут, сирийските бежанци трябва да напуснат лагерите си и да се регистрират на външен адрес. Това автоматично ги лишава от подслон и 65-те лева на месец, които им се полагат (и всъщност рядко наистина се изплащат). Нещо повече, пътят за намиране на жилище под наем и след това регистрацията им в общината е пълен с клопки, които създават възможности за корупция. Поради липса на информация, че процедурата е безплатна, стотици бежанци са ужилени с немалки суми от "добродетели", които предлагат да им помогнат в регистрацията. Често сирийците попадат и на недобросъвестни наемодатели, които изкуствено завишават наемите на имотите им.

На теория бежанците също така имат право и да се регистрират за социални помощи, полагащи се на българските граждани в неравностойно положение. В същото време обаче има предварително изискване за регистрация в бюрата по труда, за която се изисква ЕГН и... акт за раждане, който често сирийците не могат да представят (забравен, изгубен или несъществуващ). Кюрдите в Сирия например са целенасочено маргинализирани и нерегистрирани през последните 30 години като част от държавната политика за намаляване на участието им в обществения живот.

С тези проблеми би трябвало да се справи националната интеграционна програма, която има за цел да екипира бежанците с умения за започване на нов живот в България (обучение по език, занаяти, информация за държавните институции и т.н.). Това обаче отново е само на теория. Действащата до края на 2013 г. програма приключи, а нова още не е подготвена. От края на януари насам текат срещи, на които чиновници от различни ведомства съгласуват действията си. На тях се решават най-различни проблеми - например, за да бъдат записани в българско учебно заведение, чужденците трябва да са преминали курс и изпит по български език по стандартите на Министерството на образованието. На практика това се оказва невъзможно заради липсата на гъвкавост в предлаганите курсове и липсата на финансови средства за заплащането им у бежанците. Поради това е необходима промяна на законовата рамка.

"Капитал" се опита да получи повече информация от кабинета на вицепремиера Даниела Бобева, в чийто ресор попада интеграционната програма. Оттам обаче отговориха, че в този момент не е подходящо да се дават интервюта на тази тема, но увериха, че работата по подготовка на стратегически документи и изменение на законодателството тече усилено. След това ще има решение на Министерския съвет, но така и не успяхме да разберем дали има краен срок, в който интеграционната програма трябва да е готова.

Интегрирайте се, както намерите за добре

Така бежанците са оставени изцяло сами на себе си, след като преминат през неясната институционална машина на ДАБ. След като получат заветния документ, държавата повече не ги търси. "Никой, никъде не е идвал по никаква причина да ни пита какво правим и как се оправяме след това", разказва Нидал с петте деца. Спомня си само един случай, когато служители на Агенцията по труда дошли в лагерите и предложили работа за шивачки с чужди езици със заплата около 400 лева (но без осигурени квартира или други разходи). Никой от присъстващите обаче не бил подходящ за това предложение и служителите си отишли.

Така Нидал, подобно на стотици други, се надява на чудо. Днес той живее под наем в софийския квартал "Банишора", където благодарение на българина собственик на жилището успява да оправи документите си в общината, без да плаща допълнително. Има средства да оцелее още два месеца. "След това не знам. Нека ни пуснат да пътуваме – добре, ще продам нещо, ще помоля да ми пратят пари, ще намеря начин да си тръгна. Позволете ми да си намеря работа тук, да плащам наема и да храня децата – пак добре. Но така... Страхувам се от утрешния ден", казва мъжът, който е имал магазин за мобилни телефони в стария си живот в Сирия.

Други са в още по-лоша ситуация. Докато разговаряме със семейство с малко бебе, родено в България, Исмаил Муазен изведнъж превключва от арабски на български. "Не искам да казвам това пред тях, но тези хора нямат абсолютно никакви пари. Живеят в апартамент, който собственика е обявил за продажба, и може да бъдат поканени да напуснат още утре. Не знам как се оправят, как хранят това дете", казва Исмаил с усмивка, надявайки се същността на думите му да остане скрита.

Обратно в Харманли, където беше на посещение еврокомисар Сесилия Малмстрьом, се случват инциденти, които остават незабелязани. Бежанците неколкократно блокираха международния път Е-80 към Турция, настоявайки някой да им обясни защо се бавят толкова много документите им и защо след това не могат да пътуват. Обхваната от отчаяние жена опита да се самозапали пред Малмстрьом, но бе спряна от полицаите и успокоена от сънародниците си.

Тези случки издават огромното напрежение, което изпитват бежанците. Към случилото се в Сирия се добавя хаотичното българско отношение към тях и непонятните европейски правила за придвижване. Това е рецепта за нещо лошо. "Не знам какво може да направят от отчаяние. Някои от тях вече си говорят сами, други заплашват да се самозапалят", разказва Исмаил Муазен. Случаите с престъпност, в които участват бежанци, вероятно ще се увеличат. Дали обаче вината ще е само тяхна?