Неидентифициран архитектурен обект
Специалистите, ангажирани с опазването на паметника на Бузлуджа, обясняват защо за него трябва да се говори в бъдеще време
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
През последните десет години международното любопитство към паметника на Бузлуджа нараства уверено. Той се превърна в задължителна спирка за пътешествениците блогъри, стана и снимачна площадка на множество музикални клипове, най-често на чуждестранни групи и изпълнители. Документални филми за това пространство са правени от The Economist, Arte, CNN. Имаше и "роля" в киното като част от филма "Белгийският крал". В операта "Франкенщайн" на американския композитор Марк Грей популярният персонаж се укрива на географски координати, които съвпадат с тези на паметника. Номинираният за "Оскар" Теодор Ушев нарисува паметника на корицата на романа "Пумпал", а сега превръща книгата на Владислав Тодоров в игрален филм с работното заглавие "φ1.618", като част от снимките протичат около монумента.
В момента в "Летящата чиния" на връх Бузлуджа (от турски - "ледено място") работят архитекти и реставратори с извънземен ентусиазъм. Защо?
Въпреки разрушителните процеси времето по странен начин работи за мястото. Построеният през 1981 г. и изоставен след 1989 г. Дом-паметник на Българската комунистическия партия е често цитиран като архитектурно постижение на модернизма (според други на брутализма), а трудният достъп, полъхът на отминала ера и степента на (само)разрушение създават все по-силна митология около него.
Докато мненията доколко паметникът може да се отърси от историческата си натовареност разбираемо варират, той живее собствен живот и предизвиква все по-голямо международно любопитство. В статия за в. "Култура" арх. Анета Василева синтезира постепенната слава около мястото така: "В момента "Бузлуджа" е най-успешният експорт на българска архитектура."
В доклад от 2018 г. организацията за опазване на културно наследство "Европа ностра" определя паметника като уникално инженерно постижение, шедьовър на архитектурата и изкуството от явно европейско значение, който се нуждае от неотложни ремонтни дейности и помощ от българското правителство: "Основните комунистически символи (например петолъчките, текстът на основната фасада, медальонът на тавана в централната зала и мозайките) трябва да бъдат запазени заради тяхната архитектурна стойност и художествено майсторство, но не трябва да се възстановяват. Представянето, историята и тълкуването на паметника трябва да изяснят, че те не са запазени, за да популяризират отминалия социалистически период, а за да го поставят в по-широкия контекст на българската история през последните два века. Освен това може да се добави стъклен асансьор. Така от терасата на върха на пилона посетителите ще могат да се насладят на грандиозна планинска гледка." Докладът оценява стойността за провеждане на тези мерки на приблизително 500 000 евро без ДДС. Всички спасителни интервенции биха стигнали до 7.5 милиона евро (сумата е ориентировъчна) с реалистичен срок на изпълнение между 4 и 5 години.
Подобен поглед и оценки нямаше да бъдат възможни без работата на Дора Иванова, родена през 1990 - година след изоставянето на паметника.
Спасителна операция "Бузлуджа"
Арх. Дора Иванова започва своята инициатива за опазване на паметника като дипломна работа в Техническия университет в Берлин през 2014 г. Не след дълго проучванията й се развиват в инициирането на дискусии и изложби, както и в създаването на фондацията за спасение на паметника "Проект Бузлуджа".
На 11 август фондация "Гети" отпусна на ИКОМОС Германия (Международен съвет за паметниците на културата и забележителните места) 60 000 долара за стабилизирането на стенните мозайки, а координатор на проекта е "Проект Бузлуджа". Година по-рано "Гети" предостави 185 000 долара за изготвяне на план за опазване и управление, който позволи извършването на необходими технически, конструктивни, архитектурни, реставрационни проучвания.
Екипът иска да извади дебата за архитектурното наследство от миналото отвъд емоцията и идеологията и да го пренесе в настоящето. Възможно ли е да погледнем към паметника като на една от най-емблематичните сгради на Източния блок, без да смятаме опазването му за валидиране на някогашния тоталитарен режим? Според Дора Иванова разговорите стават по-лесни, когатo изнесе темата навън и разговаря с чуждестранни специалисти. "Извън рамките на България, поради липса на травматичност свързана със сградата, се гледа на нея като на част от историята и се оценява спрямо нейните архитектурни и художествени достойнства. А те са явни, също както потенциала му на място за диалог, образование и туризъм."
След пет години работа за каузата, от началото на август 2020 Дора Иванова и колегите й са на терен. Тя е впечатлена от отдадеността на хората, с които работят. "Мотивирани са за каузата не 100, а 200%", казва тя в единствения й свободен ден през седмицата, малко след като се е видяла с Георги Стоилов, главния архитект на паметника. "Всеки ден идват хора и ме питат дали могат да погледнат, дори предлагат пари. Но им казвам, че няма как, работим, за да могат все пак те да влязат безопасно някой ден, когато мястото не е в аварийно състояние." Собствеността е държавна, под управлението на областна управа Стара Загора, с която Дора Иванова казва, че имат добро партньорство.
През декември тази година в София екипът на фондацията ще представи цялостна концепция за опазването на монумента и визията си за това какво трябва да се направи в близко бъдеще, за да бъде спасен паметникът. Те имат 3D модел на всички помещения, точна до милиметри, което позволява да се разбере точното планиране и проектиране в бъдеще, включително подаването на ток и вода, вентилацията в сградата. "Това е много важно, тъй като нямаше оцелял цялостен чертеж. Примерно не знаехме как изглежда подземието. И, не, няма тунели и бункери, както си мислят хората..."
Готов е и конструктивният анализ. Добра новина е, че носещите елементи са все още в добро състояние - бетонът, който е използван, е от изключително качество, особено за времето си. Стоманената конструкция на покрива също може да бъде използвана. "Състоянието позволява паметникът да бъде спасен - нещо, което всъщност не се знаеше досега."
В момента цялото внимание на Дора Иванова и колегите й, които работят на терен, е насочено към стабилизирането на мозайките, които се простират на над 900 кв.м. Това е най-важната задача, тъй като е един от най-ценните елементи в сградата - дори и да не си даваме сметка, главната зала на паметника представлява една от най-големите мозаечни творби на ХХ век. Става въпрос за над два милиона камъчета, редени ръчно.
"Ние виждаме как те падат в реално време заради навлизането на вода от покрива. Големи парчета биха могли да се върнат, но има по-малки, които са безвъзвратно повредени. Опитваме се да изпреварим зимата, тъй като според реставраторите скоро може да паднат 40% от все още крепящите се мозайки, а до 2-3 години те напълно да изчезнат." Иванова казва, че стабилизирането им ще изисква месеци работа от страна на реставраторите.
Ако разрухата продължи, след мозайките постепенно до десет години ще се срутят и вътрешните стени. Те ще бъдат изключително уязвими и при потенциално земетресение. Пукнатини, които в момента не са опасни, скоро ще станат заплашителни. Опасност е и водата, която се събира в "чинията" и която образува пукнатини в "черупката".
Проучванията на проект "Бузлуджа" включват и срещи с хора, които са участвали в строежа, както и генерали, ръководили строителните войски. "Културното наследство рядко е правено от хора, които са все още сред нас и можеш да срещнеш на живо. Беше интересно да науча, че всичко е било изградено от младежи на около 20 години, работили в студ и сняг. Също така те казват, че мотивацията им не е имала нищо общо с партията или държавата - още тогава са усещали, че са част от нещо голямо и значимо, което го няма другаде."
А какво мотивира Дора Иванова въпреки трудните и бавни процеси? "Трябва да се действа. Не може да оставим едно подобно творение на произвола. Вярваме в потенциала на сградата. Не я мисля като ценна заради миналото й, а заради възможното й бъдеще."
Поглед отстрани
"Надявам се да успея да допринеса към спасяването на този специален монумент", скромно казва реставраторът и историк с над 20-годишен опит проф. Томас Данцл. Той завежда катедра "Реставрация, технология на изкуството и консервационни науки" към Техническия университет в Мюнхен и е ръководител на проекта по стабилизирането на паметника "Бузлуджа" и цялостния реставрационен процес, подкрепен с първия грант от "Гети". Практиката го е срещнала с постройки от някогашна Източна Германия и към момента той е експерт по опазване на монументалното изкуство от времето на държавния социализъм.
Данцл прави паралел с друг значим обект от същия период - мозайките в Двореца на културата в Дрезден, по чието опазване той и студентите му са работили, но казва, че тези в "Бузлуджа" заемат двойно по-голямо пространство и се нуждаят от много по-спешни интервенции. "Опазваме останалите мозайки и връщаме някои от падналите, като инжектираме фугираща смес. В момента най-важната спасителна мярка е превантивната - да успеем да спрем навлизането на вода от покрива. Надявам се, че цялото ноу-хау, което ние като хора от пет университета и академии сме натрупали, ще успее да спре разрухата." С мисията е ангажиран и проф. Уве Брюкнер, архитект и сценограф, основател и ръководител на "Ателие Брюкнер". Той, заедно с българските си колеги от eHouse Architects, отговаря по изготвянето на стратегия за ревитализацията на пространството. Част от работата на фондацията е и завършването на ценностен анализ и бизнес план - какви са бъдещите възможности на функционалност.
Проф. Марио Аймерих е инженер и икономист, бивш зам.-директор на отдел "Проекти" към Европейската инвестиционна банка и член на Института към Европейската инвестиционна банка. Той ръководи финансовия анализ към плана за опазване и управление на паметника. Според него между бъдещите заинтересовани от използването му страни трябва да има дълги дискусии и в момента не може да се даде ориентировъчно число колко би струвало пълното привеждане на пространството в безопасен и функциониращ вид. "За да има адекватна финансова оценка, трябва да се вземе предвид не само вътрешността на паметника, но и какво той представлява като цялостен комплекс и как може да взаимодейства с местното население и чуждестранния туризъм, казва Аймерих. Може да се предположи, че най-много средства ще бъдат нужни за укрепването на носещите елементи и поправката на покрива."
Какво би могло да е бъдещето на паметника?
"Чула съм всички възможни сценарии и във времето всякакви идеи са изниквали, от абсурдни до реалистични. Моят поглед също се променя - сега не гледам на паметника така, както съм гледала на него, когато ми беше само дипломен проект", казва Дора Иванова. Според нея е добре публично да се обменят идеи как може да се използва пространството на паметника, но е твърде рано този въпрос да бъде зададен и обсъден детайлно.
"Би било хубаво, ако има музейна част с критичен поглед към миналото и проектът се развие така, че да извади потенциала на Централна България като силен кандидат за културна дестинация, която може да предложи артефакти от Античността до ХХ век." Допълнителна трудност е, че паметникът е създаден като символ на тогавашната власт, носи следи от мегаломанията й и не е изграден с мисълта за функционалност.
В изложбата са проследени някои малко известни събития и динамики: решението за монумент с ритуална зала, която да увековечи "тежката борба против османското иго и против капитализма и фашизма" е взето още през 1973 г. Строежът започва през 1974 г., след което проектът, наричан в документите "високопатриотично дело", многократно се видоизменя, до степен, в която концепцията за авторство става под въпрос. По 6000 работници на три смени се трудят за изграждането на паметника, открит през 1981 г. след няколко отлагания: първоначалният план е той да бъде готов още през 1977 г. за годишнината от октомврийската революция. Дори и в годините, когато той се поддържа, достъпът до него не е свободен.
Изложбата обръща внимание и на използването на паметника като място за митингите на БСП, както и присъствието му в българския хумор и карикатури.
И все пак да помечтаем
Актьорът, режисьор и телевизионен водещ Стефан А. Щерев използва паметника за пърформанс-спектакъла "Нонумент", създаден заедно с германския арт колектив LIGNA и копродуциран от Музея на хумората и сатирата в Габрово. Подобно на други техни проекти той е насочен към темите за обществените травми и политическите режими. По време на проучванията около обекта и историята му те успяват да влязат за няколко часа.
"Дадохме си време да осмислим защо този паметник е там, да разгледаме мозайките и посланията, които носят. Моето усещане беше, че все едно се намираме в изоставен храм на утопията, който се намира в "Зоната" на братя Стругацки. За мен това място няма символна, но има много важна историческа стойност", казва Щерев, който последно постави номинирания за "Икар" пърформанс през септември. "Бих искал да го видя като място, където всеки може да влезе и да разгледа, без гид, без билет, в тишина. Тогава архитектурата ще разкрие много повече за смисъла и безсмислието, за истината и постистината, за утопията и водещата наникъде идеология. Не музей на комунизма. А на тленните му останки."
Юлиан Манев, архитект, завършил в Белфаст и сега част от студиото Hall McKnight Architects в Лондон, също многократно е мислил върху темата. "Според мен "Бузлуджа" има бъдеще след внимателна консервация, не реставрация - сегашното й състояние е част от историята", казва Манев, който през 2017 г. представи проект, който да интерпретира и впише в различен контекст паметника "1300 години България" в София. Въпреки различните идеи през годините впоследствие той беше разрушен.
"Бих предложил нещо като Архив на монументалното изкуство в Източна Европа. Не само в България, но из целия регион има примери на монументално изкуство от втората половина на ХХ век, която си заслужава да се изучава и архивира, най-малкото защото голяма част се руши. Голямата зала би била невероятно изложбено пространство, ако има и VR, би могло да стане невероятно."
Изглед към паметника стои на корицата на известния фотоалбум Abandoned Places на белгийския пътешественик Хенк ван Ренсберген, който снима различни изоставени обекти по света. В много западни книжарници неговата снимка към хълма е може би единствената референция към България, която ще намерите при липсата на широко превеждани автори.
"Бих отворил паметника за всички 365 дни в годината. Представям си го като място, на което хората могат да си починат след разходка из хълмовете, където биха могли да пренощуват на палатка или да влязат вътре, ако вали", казва фотографът. Хенк дава за пример инициативата paalkamperen в Белгия, която позволява контролирано и легално нощуване на палатка в различни природни местности - с достъп до санитарен възел, с паркинг, който е на дистанция, която да не пречи на природата, но и да улеснява туристите. "Ще бъде чудесно, ако може да се даде на хората, да се впише с природата, да бъде възможност да се гледат звездите, да се усети хладният вятър на утринта. Ако наоколо се пази чисто, може да бъде добър урок за хората да не оставят боклука си и да пазят природата."
"Паметникът има потенциал за много повече от една функция. Затова работим по изготвянето на многопластова стратегия за използване, която да гарантира, че той няма да е в тежест, а ще носи приходи и позитиви на региона, казва Дора Иванова. Но на дневен ред е да опазим това, което имаме. Защото ако не се действа веднага, то съвсем скоро може да няма какво да се опазва."
8 коментара
Позор!
Абсурдно е да се пише,че сградата е постижение, когато очевидно е преписана от чужд проект -и то не на кой да е ,а на Франк Лойд Райт Гръцката църква „Благовещение“ в град Уауатоса, окръг Милуоки в щата Уисконсин. Тук има казус за плагиатство не за принос..
Точно обратното. Това означава, че и по Тошово време е имало грамотни хора, знаели са от кого да преписват. Поливината от времето на един творец отива, за да "плагиатства" постигнатото от другите. Ама затова трябва широка обща култура и любопитство, все неща които липсват днес в гилдията.
Вие сте привърженик на културната талибанщина. Да заклеймим, което е политически некоректно! Нищо ново, сега това е на мода.
Да дава Бог на всеки български архитект, да го сравняват с Франк Лойд Райт. Ама надали.
До коментар [#2] от "andreyvrabchev":
Позор ли ? Кое е позор ? Че американци даваТ пари за реставрация на мозайките на Бузлуджа ? Големи комуняги излязоха тези американци, няма що.
Позора остава по-скоро за вас: не правите разлика между политика, култура, история ... Демокрацията е за грамотни хора.
До коментар [#1] от "olga_kokoshkina":
Аз съм родена през 1989 г. и казвам - БРАВО! Гледала съм няколко чуждестранни игрални и документални филма (вкл. Кралят на белгийците, който е много добър), снимкови материали, блог постове и т.н. и винаги чувствам едно и също - тази сграда наистина има международна стойност, най-малко заради мащабите си и заради контекста, в който е построена и е жалко, че е в този вид.
Бих искала един ден да заведа детето си там, да мога да му покажа какво е било, да му разкажа за времената, в които неговите баба и дядо са живели и да му кажа, че това слава Богу е минало, че България трезво гледа на наследството си и го цени, гледайки в бъдещето.
Апатията и забравата са истинският позор! Така, че още едно браво на целия екип и евала на арх. Дора Иванова за ентусиазма и труда.
До коментар [#4] от "Lubomir Gavrilov":
Абсолютно съм съгласна с Вас
До коментар [#2] от "andreyvrabchev":
Значи затова в „Опасен чар“ Тошко Колев натъртваше: „Франк Лойд Райт“!
Браво на Дора Иванова, и на другите, които опитват да запазят нещо, правено с толкова много усилия.
Много е хубава и идеята да се обезопаси, но да не се реставрира - за да се покаже в истинската светлина.
Жалко е, че за последните 30 години разрушихме каквото можем и след това "ортаците на Фандъкова" не могат едни павета да наредят като хората. А цената да се трансформира Бузлуджа от развалина във уникален музей, е съизмерима с бюджета на ремонта за Западен Парк...
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.