Инвестиции

Активите на взаимните фондове минаха 5 млрд. лв. за първи път в историята

Ръстът на индустрията е в резултат на повишено търсене от страна на пенсионни фондове и застрахователни дружества

Тодор Тодоров

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Алтернативните форми на спестявания трудно си пробиват път до консервативната душа на българина. Извън банковия депозит и имотите - взаимни фондове, доверителните сметки и полици живот и други подобни, за болшинството от хората си остават табу. Да не говорим за споделените p2p инвестиции и нови модели.

Видимо е, че водещият фактор при взимане на инвестиционно решение е стабилността - депозитите до 100 хил евро са гарантирани, а в несигурни времена като днешните отрицателната реална доходност видимо не е проблем. Същото е и с имота - в най-чист вид отразява материалната собственост, можеш да го видиш и да го пипнеш. На другите инвестиции, които са свързани с пазарите, все още се гледа с недоверие и съмнение. Добрата новина е, че и това постепенно започва да се променя.

През третото тримесечие на годината активите на инвестиционните фондове преминават за първи път в историята на предлагането им 5 млрд. лв. - нещо, което за консервативен пазар на спестявания в България може и да се приеме като събитие. Делът им обаче остава видимо незначителен на фона на другите спестовни продукти. За сравнение - общо депозитите в банковата система са 90.5 млрд. лв., от на тях на физическите лица се падат почти 59 млрд. лв. Пенсионните фондове пък управляват над 15 млрд. лв., макар и те да са със задължителен характер.

За година увеличението на активите при инвестиционните фондове общо е 875.6 млн. лв., което също е рекорд. Зад това стоят както нови продажби на дялове, така и ръст на активите в резулат на възстановяването на пазарите в чужбина.

Повече едри, по-малко дребни

По-детайлен преглед показва, че ръстът на индустрията в основата си не е резултат на повишено търсене на алтернативна доходност и интерес от страна на дребните инвеститори, а на институционалните в лицето на пенсионни фондове и застрахователни дружества - общо към края на септември те държат 3.89 млрд. лв., или 63% от общите активи на предлаганите фондове в България. Освен това главният двигател за ръста са продажбите на чуждите фондове, които имат активи за 3.56 млрд. лв. - нараствайки с 851 млн. лв. При българските обемът на активите е 1.68 млрд. лв., като за година се увеличават с 36 млн. лв.

Все пак се забелязва повишаващ се интерес от страна на малките вложители. Местните имат по-голям дял на дребните инвеститори - 1.1 млрд., докато при чуждите фондове техният дял е едва 617 млн. "Спестителите все по-осезаемо търсят ликвидна и доходоносна алтернатива за инвестиране на фона на липсата на смислени инвестиции в недвижими имоти, които за страната ни са традиционното "убежище" за спасение от инфлация. Повишаващата се финансова информираност и грамотност на младото поколение правят взаимните фондове все по-предпочитани от хората, осъзнали, че това е едно от малкото реални алтернативи за спестяванията им", коментира пред "Капитал" Тихомир Каунджиев, портфейлен мениджър в "Карол капитал мениджмънт". Според него пазарът на взаимни фондове се движи с добра възходяща динамика на фона на отрицателните реални възвращаемости, които предлагат банките.

Чужда инвазия

През последните години се увеличиха и фондовете на чуждестранните управляващи дружества, които се предлагат тук - Amundi, Schroders, KBC, OTP и други. Дистрибуцията им става предимно през банките или някои управляващи дружества. Една от причините за по-големия ръст при тях именно са разнообразието им и фактът, че дистрибуцията им достига по-лесно до големи клиенти.

"Отчетливият превес в предпочитанията на клиентите към чуждестранни фондове се дължи на комбинация от фактори. Сред тях с най-голяма тежест са значително по-широка гама от инвестиционни стратегии, които чуждестранни управляващи дружества предлагат на пазара, и силно влошеното доверие в местната финансова система", казва Тихомир Каунджиев и допълва: "Съпътстващи фактори в избора на чуждестранни фондове са също и изградените в последните 15 - 20 години потребителски нагласи на база маркетинговата мощ на международните финансови групи, които инвестират значителни средства в рекламни кампании и корпоративен имидж."