Много поздрави от Брюксел: България има само 4% усвоени европейски пари от 2021 г. насам

Увеличаване Нови машини, оборудване и ВЕИ - фирмите се научиха сами да обновяват и развиват производствата си. © Цветелина Белутова Смаляване

Свързани досиета

• Коментар | Мрачно бъдеще очаква Запада, ако не инвестира достатъчно в инфраструктура
• И декарбонизацията на икономиката потъна в безвремието на парламента
• Планът за възстановяване: защо още чакаме второто плащане
• Повече и конкуриращи се фондове са решението за саниране на жилищните сгради
• Държавата представи "празен" План за енергетика и климат, сега чака коментари

Още досиета

• Дитер Копицки
• Никос Кабанопулос
• Еду Поу
• Джей Баснайт
• Веса Ютила
• Джон Брадфорд
• Том Еслингер

Реалните плащания и по европейските програми, и по ПВУ вървят изключително слабо. Новите програми на практика още не са стартирали, а някои дори не са близо до тръгване. Липсата на грантове е нова ситуация за бизнеса, който за разлика от общините, се научи да разчита на себе си.

България е в безпрецедентна ситуация - на хартия разполага с милиарди, а на практика не харчи почти нищо. Докато политиците се надпреварват да крещят един по друг за плана за възстановяване, еврофондове, крадене на пари и прочее, реалните цифри показват, че за първи път от 2008 г. насам българската икономика е преживяла над две години, в които е получила на практика нулево европейско финансиране.

На пръв поглед това е странно. В момента икономиката се намира в средата на периода, в който на теория има достъп до най-много европейско финансиране въобще. "На хората, които ми искат оставката, оставям 29 милиарда евро", заяви Бойко Борисов през 2020 г., когато бяха договорени парите за периода 2021 - 2029 г. Тази сметка включва европейски програми, план за възстановяване и земеделски субсидии и се равнява на общите пари, получени в последните два програмни периода - от 2007 до 2023 г.

Но от днешна гледна точка 2020 г. изглежда като преди поне десет години. Оттогава се случиха национални протести, пандемия, война в Украйна и пет пъти ходихме на избори. Оказва се, не особено изненадващо, че администрацията и политиците не са твърде добри в това да формулират и изпълняват устойчиво цели в тази ситуация.

Справка на "Капитал" в Информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете (ИСУН) показва, че България общо разполага с 66.8 млрд. лв. (в които влизат новите програми, довършването на стария програмен период, земеделските плащания и ПВУ), но от тях реално са усвоени едва 32%.

Но да оставим настрана парите, договорени от преди това, които просто трябваше да бъдат раздадени и ковид помощите, които се раздаваха 2021-2022 г. Ако вземем само основните програми от новия период, плюс плана за възстановяване, остават 40 млрд. лева (без земеделските субсидии). Средният процент на плащания, т.е. реалните пари, влезли в икономиката, за тези програми възлиза на нищожните 4%.

От прословутия план за възстановяване са похарчени 3% (голяма част от които са пари, дадени на инвестиционни фондове). Дори най-лесната част от него - санирането, едва започва да прохожда и още няма нито един лев похарчен. В последните две години реални разплащания към бизнеса от европейските програми почти липсват.

Това е принципно нова ситуация. Ако до неотдавна европейското финансиране се смяташе за (добра или лоша) патерица на българския бизнес и общини, сега те трябваше да се справят без него.

Ела, изхарчи ме

Много хубав пример е новата регионална програма - основният инструмент за финансиране на общински проекти в страната. По нея има заделени 6.5 млрд. лв. за регионите в страната. От тях са похарчени реално малко над 100 млн. лв. за "повишаване капацитета на управляващия орган". В регионите още текат предварителните разговори какво може да се харчи и защо - това е поне две стъпки преди реалното стигане до пари, и поне три стъпки преди инвестирането им. Годината е 2024 г., което би трябвало да се води средата на периода.

За "Капитал" от финансовото министерство заявиха, че през последната година са били положени значителни усилия за ускоряване изпълнението на оперативните програми и за минимизиране на риска от непълно усвояване по тях. "На базата на регулярен анализ на риска бяха предприети действия за наддоговаряне на проекти, фазиране на няколко големи инфраструктурни проекта, пренасочване на средства към други ключови инвестиции с висока степен на проектна готовност", пишат още оттам. И да, на практика много от незавършените проекти бяха прехвърлени към новия период, а "загубата" на пари беше предотвратена. Но това са просто други начини да се каже, че дадени пари не са влезли в икономиката.

План има, пари не

Най-драматична изглежда ситуацията с прословутия План за възстановяване и устойчивост. След като безброй кабинети си играха с него, преформатираха го, измисляха го наново и спореха кое плащане ще дойде и защо, реалните пари, влезли по плана в икономиката, са 3%. Това е драматично ниско ниво, като се има предвид, че финалната дата за разплащане и завършване на проектите е 2026 г.

За разлика от бизнеса общините са много силно свързани с всякакви грантове. Напоследък - предимно държавни. Фотограф: Цветелина Белутова

Един от най-големите проекти вътре е този за саниране със 100% грант за 1.2 млрд. лв. Реалните плащания по него все още не са започнали. Подписването на договори и обявяването на обществени поръчки се бави драматично след неясните политически сигнали ще продължи ли безплатното саниране. За първия етап по мярката бяха подадени проекти, които надхвърляха три пъти наличния ресурс. При втория етап за обновяване на многофамилните жилища за първи път въведе съфинансиране - 20% от страна на гражданите. Той приключи с подадени проекти за половината от наличния ресурс след две удължавания. Това означава, че моделът на практика не проработи.
[[quote:9379]]
Бавят се и другите плащания по ПВУ - например в Министерството на енергетиката има три схеми от зелената трансформация - ВЕИ и соларни бойлери за бита, нови ВЕИ мощности с батерии и новото улично осветление на общините. Нито една от тях не е на ниво разплащания.

Няма плащания и в транспорта, където България се оказа неспособна дори да направи сравнително лесното упражнение да купи влакове. Единственото светло петно там е планът за медицинските хеликоптери, който беше задвижен и започна да се изпълнява от началото на тази година.

От Министерството на иновациите и растежа отчитат, че кандидатстването при тях е преминало с огромен интерес от страна на бизнеса, като изплатените до момента средства са в размер на 238 млн. лв. по шест схеми. Част от тях са свързани с ВЕИ и атрактивната за бизнеса технологична модернизация. Две от "инвестициите" обаче са свързани с изпълнение на капиталови и гаранционни финансови инструменти, т.е. кредити за общо 146 млн. лева. Не става ясно обаче колко от тях реално са били използвани от фирмите.

Към момента България още не е получила второто плащане от ЕК за около 1.2 млрд. лева. За "Капитал" говорител на ЕК заяви официално, че ЕК е поискала допълнителна информация за няколко ключови етапа и цели. Подобна процедура не е необичайна и вече е била използвана за други държави - членки на ЕС. Тя предвижда удължаване на срока за оценка, за да се даде достатъчно време на българските органи да съберат и проверят исканите данни, без да са под натиск заради двумесечния срок по регламент, който би се прилагал в противен случай.

• Планът за възстановяване: защо още чакаме второто плащане

Според Даниел Нигохосян от базираната в Брюксел консултантска компания Ecorys, автор на средносрочната оценка на Фонда за възстановяване на ЕС, България е закъсняла със своя план, а ПВУ реално е бил създаден "именно за страни като нашата". "Докато западните държави вече бяха заложили своите реформи и така или иначе щяха да ги изпълнят, за страни като България, Румъния това беше допълнителен стимул да изпълнят отдавна забавени структурни промени", каза той за "Капитал".

Кои пари ще загубим и кои не

Петко Ковачев, директор на Института за зелени политики, който от години наблюдава процесите на еврофинансиране, обобщава проблема: всеки път когато има извънредни избори, влизаме в засилен политически риск и администрацията спира да работи, казва той. Което значи, че този start-stop режим на практика върти на всеки няколко месеца от 2021 г. насам.

"Бавният старт на новите програми не е проблем - те винаги започват със закъснение и ударното усвояване идва в последния момент. Проблем е бавното разплащане по старите", смята Калоян Стайков от Института за енергиен мениджмънт. "По програмите определено има изоставане, а по ПВУ смятам, че направо ще има загуба на средства", коментира той за "Капитал".

Прогнозата на Мартин Владимиров от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) е дори по-категорична: България ще загуби две трети от парите по ПВУ. "Забавянето на проектите, по които трябва да изпълним определени реформи, се дължи и на пропуските в самото начало. Това са проекти, писани на коляно, без финансова обосновка. В момента наблюдаваме бавен процес на изпълнение на реформи", обобщи Владимиров за "Капитал". И посочи - разликата между ПВУ и регионалните фондове е, че вторите ще се изхарчат, независимо дали са целесъобразни. "Плановете за възстановяване са договор със стриктни критерии за изпълнение, а България се оказа на дъното. Дори възможността да изпълним проектите най-късно до 2030 г. няма да ни помогне, защото ние сме в страшно забавяне", каза още експертът.

Това обаче, парадоксално, може да се окаже най-успешният инструмент на ЕС изобщо: към момента еврокомисията получава (бързи или не) реформи в страната, без на практика да е похарчила почти нищо. Това обяснява и защо предстои реформа и на европрограмите, които да придобият много повече вид, подобен на този на плановете за възстановяване.
[[quote:9380]]

Калоян Стайков Фотограф: Надежда Чипева

Има обаче добра новина и тя е, че бизнесът, поне на макрониво, не е силно зависим от грантовете. С изчезването на грантовото финансиране растяща част от бизнеса се научи отново да зависи само от себе си - както за модернизация, така и за нови мощности, например ВЕИ за собствени нужди. Това обаче разкрива големият проблем в българската икономика - ужасно ниското ниво на външни капиталови инвестиции, което да компенсира факта, че европейската инжекция е спряла.

Би било хубаво да се каже същото и за общините, които също се научиха да живеят без ново еврофинансиране последните 3 години. Там обаче то беше заменено от държавно - без същите условия и с почти никакъв контрол.

По темата работи и Моника Върбанова

Струпване Без изненада част от министерствата, които управляват част от процедурите по оперативните програми и ПВУ, все още не могат да стигнат до разплащания. Министерството на иновациите и растежа (МИР) например управлява единствената програма, насочена изцяло към бизнеса - "Конкурентоспособност и иновации в предприятията". Тя е важна за него именно защото разполага с богат набор от схеми, свързани най-общо с модернизация на производствата, иновации и ВЕИ. Програмата е с бюджет над 2.9 млрд. лв., но реално платената сума по нея е под 14%, показва справка на МИР, изготвена за "Капитал". Програмата стартира реално през пролетта на м.г., а част от схемите и мерките по нея бяха отлагани многократно по различни причини, главно с оглед по-доброто планиране и ритмичното подаване на проекти.

Три договора В Министерството на транспорта ситуацията е сложна. По програмата, която то управлява - "Транспортна свързаност", са подадени 13 проекта и са сключени всичко на всичко три договора. Размерът на договорената обща сума по тях е около 380 млн. лв., като средствата са както за подготовка на предпроектни проучвания, така и за инвестиционни проекти в областта на жп инфраструктурата. Реално изплатените суми обаче са значително по-малко - почти 30 млн. лв., съобщиха от ведомството за "Капитал". Това означава, че по програмата са платени под 1% от общия й бюджет 3.7 млрд. лева. От една страна, това е, меко казано, смущаващо, но от друга има, своето обяснение - както и в предходния програмен период, така и сега проектите са свързани с трудни и тромави процедури, придружени с обществени поръчки, които са подложени на непрекъснати обжалвания.

МРРБ: интегрирани (бъдещи) инвестиции в регионите Реално изплатените средства по Програма "Региони в развитие" 2021-2027 са общо 180 млн. лв, съобщиха за "Капитал" от Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Това противоречи на данните от ИСУН, където са отбелязани като реално платени едва 139 млн.лв. Толкова - 139 млн. лв., са изплатени по споразумението за инвестиции в градска и регионална инфраструктура по ПРР с "Фонд мениджър на финансовите инструменти в България", казват от МРРБ. Останалите около 40 млн.лв. са по 3 одобрени проектни предложения за техническа помощ. В системата се вижда и голям договор от 93 млн. за администрацията на самото министерство. В края на март общият договорен ресурс от Програмата "Региони в развитие" е 579 млн. лв.. От тях 462 млн. лв. е сключено финансово споразумение за изпълнение на финансовите инструменти по програмата. В средата на юли Управляващият орган на Програмата "Региони в развитие" подписа Финансово споразумение с "Фонд мениджър на финансовите инструменти в България" ЕАД за подкрепа чрез финансови инструменти. Останалата част от договорения ресурс е по проекти за техническа помощ, необходими за изпълнението на дейностите по програмата. Това значи, че на практика нито лев не е стигнал до реалните бенефициенти: общините. Те за първи път се налага да подават проекти за интегрирани инвестиции. През март приключи оценката на допустимостта на всички 165 концепции. За първи път оценката беше извършена от оценителна комисия, включваща представители на всички Управляващи органи. В момента Управляващите органи подготвят и публикуват отделни насоки за кандидатстване.

МОСВ: Бързаме бавно Изплатените средства по програма "Околна среда 2021-2027 г." към 10 април 2024 г. са общо 67,3 млн. лв., съобщиха за "Капитал" от Министерството на околната среда и водите. Договорените до момента средства са 443 млн.лв, от които половината за мярката в сектор "Въздух" за подмяна на отоплителните уреди. Към 1 април 2024 г. са обявени процедури за над 1,8 млрд. лв.. Само за 2024 г. са планирани за обявяване процедури на стойност 687 млн. лв., уточняват от ведомството. През април 2024 г. се очаква да започне процедурата за изграждане и разширяване на системите за разделно събиране на биоразградими отпадъци. Администрацията планира да отвори и изпълнението на приоритетните дейности по НАТУРА 2000 и разширяване на обхвата на системата за ранно предупреждение и оповестяване. Програма "Околна среда" 2021-2027 г. е одобрена от ЕК през октомври 2022 г. Само шест месеца по-късно са обявени първите процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по приоритет "Въздух" за над 600 млн. лв, обявиха от ведомството. Активно се работи за предоставяне на реални възможности за кандидатстване по всички приоритети на програмата: Води, Отпадъци, Биоразнообразие, Риск и изменение на климата, Въздух. За да няма забавяне на проекти, фазиране и прехвърляне на средства този период администрацията подготвя насоките в комуникация с общини и ВиК, планира повече обучения. Целта е да намалят грешките при подготовка и провеждане на обществените поръчки и процедурите за избор на изпълнител.