Повече и конкуриращи се фондове са решението за саниране на жилищните сгради

Основна тема остава и създаването на новия фонд за финансиране обновяването на жилищата или т.нар. Национален фонд за декарбонизация. Предстоят промени в Закона за енергийна ефективност, които ще превърнат Фонда за енергийна ефективност и възобновяеми източници в Национален декарбонизационен фонд, съобщи заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова. Той ще бъде захранен първоначално с 300 млн. лева.

Те ще постъпят от:

• Вноски по линия на енергийно ефективни общински системи за улично осветление, 179 млн. лева. По нея 50% са безвъзмездна помощ и 50% безлихвен заем, който ще бъде възстановен от бенефициентите за период от 5 години след приключване на проектите
• Инвестиция "Сгради с близо до нулево потребление" по RepowerEU, 120 млн. лева със 75% безвъзмездна помощ, 25% безлихвен заем, заемните средства ще бъдат възстановени за 5 години след приключване на проекта.

Средства в него ще постъпват още от дарения от международни финансови институции, лихви по текущи сметки или банкови депозити на фонда, заеми или други финансови инструменти, вноски от задължените лица, средства от европейските структурни и инвестиционни фондове, целеви средства от държавния бюджет, посочи Петрова.

Избрахме Фонд за енергийна ефективност и възобноновяеми източници, защото в управлението му участват всички отговорни институции, но в същото време трябва да укрепим неговия капацитет и това ще зависи и от новия фонд мениджър, какъвто избор вече е в ход, стана ясно на събитието.

Един фонд не може да бъде панацея

"Националният декарбонизационен фонд не може да е единственият инструмент, който ще реши всичките ни проблеми в сектора", коментира министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.

Грубите сметки показват, че над 60 млрд. евро ще са необходими за енергийното обновяване на България, което означава, че ако всяка година влагаме по 1 млрд. евро публичен ресурс, след 60 г. може да сме обновили сградния фонд, но още след 30-ата година първите сгради пак ще имат нужда от нов ремонт. "Ако правим това със 100% публичен ресурс, ние винаги ще бъдем на нивата от 70-80-те години, сградния фонд никога няма да е достатъчно финанисиран", посочи екоминистърът.

За цялостна промяна според министър Юлиан Попов е необходимо мобилизиране на лични финанси на хората и кредитен ресурс Фотограф : Надежда Чипева

Това ще доведе до по-високи разходи за енергия, до сбогуване с въглеродната неутралност, ромските гета ще изчезнат, ще се превърнем в хора, които живеят в "луксозни гета", пазаруват в молове, обитават подземни паркинги и реално отсъстваме от страната.

Тази мрачна картина показва, че държавата се разпада, нито Национален декарбонизационен фонд, нито План за възстановяване или друг фонд биха могли да променят този процес.

Лични финанси и кредитен ресурс

За цялостна промяна според министър Попов е необходимо мобилизиране на лични финанси на хората и кредитен ресурс. Държавните пари могат да се ползват единствено за иновации, да бъдат лостове за мобилизиране на реалния ресурс, подчерта екоминистърът.

Строителството е един от най-консервативните сектори, но в същото време е и един от най-иновационните, което няма как да бъде видяно в момента в България, каза Попов. Затова, по думите му, е важно да въведем различни финансови инструменти, които да мобилизират огромния финансов ресурс, който е в хората и компаниите и да насочим публичен ресурс в иновации, комуникация и улесняване на процесите.

Министърът на околната среда не скри също така сериозния проблем с липсата на комуникация и координация между институциите и отдаде движението на някои процеси единствено на добрата комуникация между личностите в кабинета, а не на процесите.

Мария Минчева, заместник-председателят на БСК, посочи като проблем спирането на работата на Консултативния съвет по Европейската зелена сделка и неговите комисии. Министър Попов призна своята вина за липсата на активна работа на комисиите, но подчерта, че се работи за намаляване на административните и тежки бариери за работата на това важно звено към Министерския съвет. "Изчистваме бюрократични пречки, действаме специално за Социалния климатичен фонд", каза Юлиян Попов.

Идеята за еднократни ваучери за нуждаещите се домакинства тепърва предстои да се обсъжда като възможност, а от години в министерството отлежава и доклад за обвързаността на обновяването на жилището с данъците, например сградите, обновени с публични средства, да плащат по-високи данъци, а всеки, който обнови със собствени, да не плаща данък за 10 години.

Но и данъците в България са ниски, а световни проучвания показват, че ако са по-ниски от 5-6% от дохода, хората не ги възприемат като данъци и не изискват, посочи председателят на Управителният съвет на Българската фасилити мениджмънт асоциация БГФМА Иван Велков. "Ако данъците са по-високи, хората сами ще изискват от държавата почистване на улиците, на боклука, обновяване на блоковете", смята той.

"Не може да продължаваме да правим стратегии без финансов план и източници на финансиране, а законите трябва да посочват само това, което не е позволено. Затова се работи по нов Закон за стратегическо планиране", каза заместник-министър Ангелина Бонева.

Проблемът "съфинансиране"

В страната има 104 млн. кв. метра нежилищни сгради и 284 млн. кв метра жилищни сгради. Всички жилища са 4.2 милиона, а 1.5 милиона са необитаеми. За 2023 г. над 20 млрд. лева са отпуснатите ипотечни кредити за жилище. Хората дават пари за жилища, но същевременно самите сгради не са добре поддържани, не се адресират навреме възникващите проблеми. Така както човек се грижи за автомобила, би следвало да се грижи и за апартамента си, смятат експертите. Все пак над 1.2 млн. от жилищата имат мерки за енергийна ефективност, но проблемът е, че това се случва спорадично и частично.

Според кмета на Кюстендил инж. Огнян Атанасов трябва да се диференцира възможността за съфинансиране по области и не може общини с 90% енергийно бедни да се сравняват с по-богати като София и Варна. "Социалното напрежение възникна, защото реално хората платиха и вече участват в процеса, неслучайно има и толкова сигнали за начина, по който са направени одитите и паспортите", посочи той. Според него именно затова за втория етап на програмата за саниране с доплащане от хората. парите няма да се усвоят.

• Подкаст | Санирането: какво следва след безплатните програми

Заместник-министър Бонева посочи, че според нея интересът по втори етап ще е голям и дори се притеснява да не се стигне до недоволство, че и по него няма да бъдат одобрени всички кандидати. От всички кандидатствали по първия етап все пак в резервния списък останаха над 2000 сгради. "Ситуацията и след втория етап няма да се промени особено, тъй като ще бъдат финансирани най-много още до 300 жилищни сгради, а над 1700 ще останат с готови проекти. Затова е важно структурирането на финансовите инструменти да стане възможно най-бързо", каза Бонева.

Не може да продължаваме да правим стратегии без финансов план и източници на финансиране, казва зам.-министър Ангелина Бонева Преглед на оригинала

Работещ модел за обновяване на жилищния сграден фонд според нея е комбинация от безвъзмездна финансова помощ и частно финансиране, публична подкрепа основно към нуждаещи се, премахване на регулаторни пречки, комбиниране с политики за ВЕИ, умни уреди, енергийни общности.

Възможности за финансиране представят и Фонд ФЛАГ и Фондовете за градско развитие, Фонд на фондовете.

През фондове за градско развитие са инвестирани над 1 млрд. лева, като почти половината е съфинансиране. Досега Фонд ФЛАГ е инвестирал 2 млрд. лева, без да е загубил нито лев, каза изпълнителният директор на фонда Надя Данкинова. Единствената причина за липса на интерес към заемните и кредитни инструменти на Фонд ФЛАГ, фондовете за градско развитие и на Фонд на фондовете са дадените над 4 млрд. лева напълно безплатни средства през последните години. Няма логика при наличието на грантове да се търси заемен ресурс.

Недостигът с финансирането в сектора ще започне от 2026 година

Според Ивайло Алексиев, изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР), нуждите на сегмента до 2025 г. ще бъдат задоволени чрез Плана за възстановяване. От 2026 г. нататък ще възникне инвестиционен недостиг, поради което след това ще са необходими пазарни инструменти, посочи Алексиев.

Очаква се финансирането от бъдещия Национален фонд за декарбонизация да намалява от 100% на 25% за пет години. Държавата планира и осигуряване на техническа помощ за управлението на фонда. Става дума за годишен бюджет от 385 000 евро за техническа помощ, за развиване на местна мрежа от едно гише близо 5 млн. евро, както и за енергийни одити близо 3 млн. евро.

"При положение че 33% от хората изпитват затруднения в отоплението на жилището си, домакинствата се нуждаят от подкрепа още преди старта на един проект, техническа помощ е решаващ фактор, развиване на услугите на едно гише, структуриране на различни финансови инструменти", посочи инж. Алексиев. Необходими са дългосрочни решения, а не кампанийно финансиране, от 2015 г. финансиране по националната програма, следващият транш финансиране на сектора е едва 2024 г., това е интервал от седем-осем години, подчерта Алексиев.

Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект" също посочи колко е важно да има комбинация от грантови средства и финансови механизми за намиране на баланс в политиките, но подчерта нуждата от междуинституционална координация.

Според Кирил Райчев от Алианс за енергийна ефективност възможност са също ЕСКО договорите, които гарантират постигане на енергийни спестявания, което е задължително и важно условие за изпълнението на проектите. ЕСКО компанията може да осигури необходимото финансиране и да си връща тази инвестиция чрез постигнатите спестявания, за тази цел договор се подписва както със Сдружението на собствениците, така и с всеки собственик поотделно. "Това е уникалното, което никоя друга финансираща институция не дава", подчерта той и допълни, че се работи по пилотни проекти с общините в страната, които имат по-голяма административен капацитет и са активни като Бургас и Габрово, за да видим дали може да се приложи и в други общини.

ЕСКО договорите са предвидени като финансов инструмент по Плана за възстановяване, но за да се използва, трябва общината да обяви обществена поръчка, а все още процедурите са по-сложни.

Държавата планира 30% ВЕИ и намаляване на енергийното потребление с 11%

България е поставила енергийната ефективност като приоритет и ще цели да постигне европейските цели за намаляване на енергийното потребление. На снимката: екоминистърът Юлиан Попов и зам.-министърът на енергетиката Ива Петрова

Държавата предвижда 30% ВЕИ и 11% намаляване на крайното енергийно потребление, а министерството на енергетиката разглежда всички получени коментари по проекта за промяна на Интегрирания план в областта на климата и енергетиката, обясни зам.-министърът Ива Петрова.

Според нея в момента се анализират получените предложения от обсъждането. Засега началните индикации са, че в новия ИНПЕК българската цел за енергийна ефективност ще бъде близка до тази на ЕС. Към момента европейската цел е за намаляване на крайното енергийно потребление с 11.7% за 2030 г. Данните показват още, че у нас ще бъде възможен 30-процентен дял на възобновяемата енергия до 2030 г.

Към момента обаче според плановете за обновяване на 19 млн. кв метра разгъната застроена площ (РЗП) до 2030 г., които са записани не само в дългосрочната стратегия, но и в ИНПЕК, трудно ще бъдат изпълнени без реформи и със 100% грантово финансиране, без да бъдат обезпечени модели на съфинансиране и осигуряване на ресурс за енергийно бедните, посочи и експертът Цвета Наньова от "Българско-австрийска консултантска компания".

От гледна точка на Министерството на околната среда и водите е важно да изпълним климатичните политики и въглеродна неутралност до 2050 година, каза министър Юлиян Попов. "Моделът, който ползваме по ИНПЕК, ще каже това, което искаме да му кажем, и ако целите не са достатъчно амбициозни, ще прехвърлим отговорността върху алгоритъма. Затова трябва да проявим още амбиция", каза още той.