Имате покана за общо събрание на Amazon в България

Ежегодните сбирки на акционерите в чужди компании са важни, а все повече българи са с покана да участват в тях. Участието става онлайн

Събранията на акционерите обикновено са административни сесии, които следват специфичен формат, определен много преди старта на събитието.
Събранията на акционерите обикновено са административни сесии, които следват специфичен формат, определен много преди старта на събитието.
Събранията на акционерите обикновено са административни сесии, които следват специфичен формат, определен много преди старта на събитието.    ©  Shutterstock
Събранията на акционерите обикновено са административни сесии, които следват специфичен формат, определен много преди старта на събитието.    ©  Shutterstock

Сигурно първото нещо, което си представяте, когато чуете за общо събрание на акционерите, са строги хора в костюми, събрани в зала за конференции, които спорят по някакви въпроси, или с други думи - скучна и продължителна процедура. Днес обаче нещата се променят - с напредването на технологиите тя става все по-лесна и опростена, а участието в събранието може да се случи от хиляди километри онлайн или дори предварително.

През последните две и повече години доста българи станаха собственици на акции в международни компании - както заради демократизиране на достъпа до фондовите борси благодарение на платформи като Robinhood и Revolut, така и водени от преследването на повече доходност в чужбина.

И без значение от броя на акциите, които притежава един инвеститор или платформата, през която ги е купил, той има равни права както всички останали - право на глас в общото събрание, на дивидент, на участие в увеличението на капитала, както и при вземане на извънредни решения. В момента Илън Мъск например въпреки одобрението на борда на директорите за придобиването на Twitter все още ще очаква решението и на акционерите в компанията.

Смисълът

От гледна точка на компаниите събранията на акционерите са регулаторно изискване, така че както частните, така и публичните компании трябва да провеждат тези събрания поне веднъж годишно, или това са редовните ОСА. Когато трябва да се вземат спешни решения, се свикват извънредни събрания. Правилата, уреждащи тези срещи, зависят от държавата, в която е учредена компанията.

Това е реално сбирка на собствениците - малки и големи, които са с равни права, но тежестта на гласа им зависи от броя на акциите, които притежават. Затова и за малките акционери общите събрания често служат като възможност да получават актуална информация за развитието на компанията, да задават въпроси на ръководството, да разглеждат корпоративни предложения и да преглеждат представянето на компанията. Обикновено се смята, че участието на акционерите е жизненоважен компонент от цялостното корпоративно управление.

Според Ребека Стретлинг, британски икономист, събранията на акционерите обслужват три основни функции: първата функция на срещите е да одобрява корпоративни решения, които попадат в правомощията на събранието на акционерите. Те обикновено включват одобрение на годишните отчети и избор на счетоводител, избор и освобождаване на членове на борда, одобрение на големи сделки и разпределение на годишни дивиденти.

Друга функция на общите събрания е за акционерите, които могат се информират директно от ръководството и директорите по време на събранието и чрез материали, които се разпространяват преди събранието, като годишния отчет, насоките за гласуване и друга информация за развитието на дружеството. Трета функция на събранията на акционерите е да служат като дискусионен форум.

Все по-лесна процедура

В САЩ много компании правят годишните си събрания на една и съща дата или поне в една и съща седмица. Официалното известие за датата и часа на събранието обикновено се изпраща на инвеститорите по имейл.

Уведомяването за датата и часа на събранието обикновено включва копие от дневния ред на събранието, който често е съсредоточен около избора на членове в борда на директорите, одобрението на одитор на финансовия резултат на компанията и възможност за гласуване по всяко от предложенията, които се поставят пред борда или от акционери, или от ръководството на дружеството. Към него задължително се прикача годишният финансов отчет и докладът за дейността, които са ключови за отчетността.

По точките от дневния ред всеки може да гласува предварително онлайн. Акционерите, които не могат да присъстват лично на събранието, се насърчават да го правят чрез пълномощник, което може да стане онлайн или чрез попълване и изпращане на формуляр. Интересно е например, че дори ако притежавате под 1 акция, това също ви дава право да гласувате. Това се случва покрай възможността, която предлагат някои компании за инвестиции във фракции - например в скъпи акции, които посредникът и неговият депозитарен партньор раздробяват.

Събранията на акционерите обикновено са административни сесии, които следват специфичен формат, определен много преди старта на събитието. Форматът диктува процедурата, времето, отделено за всеки говорител, и акционерите, които желаят да направят изявления. Корпоративен секретар, адвокат или друго длъжностно лице често ръководи процеса. Дори за голяма, популярна фирма като Amazon бизнес частта от дневния ред отнема само около 30 минути. Изборът на директори и гласуването на предложенията на акционерите се извършва до голяма степен по сценарий. В края на заседанието протоколът се записва официално.

Най-големите компании събират най-много внимание около срещите си. Причината е, че често инвеститори активисти изразяват недоволството си от управлението на компанията и предлагат алтернативни възможности. Да вземем Amazon например. Компанията изпрати на 31 март до инвеститорите си известие за предстоящото ОСА на 25 май тази година. В поканата се съдържат, както обикновено, дневният ред на събитието, форма за гласуване и данни за финансовото представяне на компанията.

Най-напред в дневния ред за акционерите на Amazon ще бъде одобрението на борда на директорите, сред които е и Джеф Безос, избира се одиторът, както и предложението за сплит от 20 към едно, което компанията обяви по-рано през годината. На тези въпроси, които са поставени от настоящия борд на директорите, компанията препоръчва да се гласува ЗА, докато за предложенията на активистите, сред които регулярен доклад за здравето и безопасността на работниците в компанията или доклад за лобизма на компанията, бордът на Amazon препоръчва да се гласува отрицателно. Въпреки че в САЩ и Европа няма компания с ясно изразен мажоритарен собственик, волята на мениджмънта често се покрива с тази на създателя на компанията или някой голям собственик.

Затова и по време на общите събрания все по-голямо влияние оказват инвеститорите активисти, чиято цел е да се променят посоката и политиката на една компания. Най-често те са свързани със зелени политики, повече корпоративна и социална отговорност. През миналата година например малкият хедж фонд Engine №1, който има дял от едва 0.02% в петролната компания Exxon, успя да си спечели 4 места в борда на компанията. Това стана с подкрепата на други големи фондове като BlackRock, Vanguard и State Street. А целта на Engine №1 е да работи за политики в компанията, които са свързани с намаляване на въглеродния отпечатък и повече прозрачност, свързана с климата.

Така активизмът е повод на много от малките акционери да се обединяват и да гласуват за въвеждането на подобни практики, които често се подкрепят и от много малки собственици, които също споделят тези каузи.

Ефикасност или губене на време

Според Емилиано Маркизио, италиански икономист, общите събрания на акционерите се базират върху икономическата теория за "ефективен пазар", въз основа на който всички участници в срещата (акционери, директори и прочие) взимат най-доброто решение за компанията и инвестициите си на базата на наличната информация и чрез обстойна дискусия, като по този начин увеличават собствената си печалба. "При хипотезата за ефективен пазар всички оператори избират, в рамките на наличните алтернативи, начина на действие, който увеличава максимално полезността на компанията", пише Маркизио, италиански икономист, в проучване от 2013 г.

Други икономисти като американецът Клейтън Копс пък смятат, че общите събрания са сред "най-безполезните ритуали в бизнеса" и "огромна загуба на време и пари". В стремежа си да разберат функцията на събранията на акционерите германският професор по икономика Ърнст Мог разглежда над 6 хил. предложения на акционерите в големи американски корпорации между 1993 и 1997 г. Според Мог предложенията на борда на директорите и управлението почти винаги се приемат, докато предложенията на малките акционери винаги се провалят. Причината често се крие във факта, че докато малките акционери имат право на глас, той често е ограничен, за сметка на големите инвеститори като хедж фондовете и пенсионните фондове, които притежават най-големите дялове, които се оказват определящи за изхода от събранието на акционерите в дадена компания. Нещо, което активизмът може и да промени.

От публични в частни

Не е необичайно публично търгуваните компании да стават отново частни. Имате право да приемете или отхвърлите офертата, но какви са последствията. Общо повечето малки инвеститори не притежават достатъчно акции, за да отхвърлят напълно офертата и следователно няма да имат голям ефект върху това как ще реагира ръководството на компанията.

Ако решите да отхвърлите офертата, няма да загубите акциите си, но те могат да станат неликвидни и да не можете да ги продадете на пазарите. В България, както и в някои други страни, все още можете да бъдете акционер, дори когато компанията стане частна.

При всички случаи, най-добре е да се консултирате с професионалист или с брокера си за възможностите ви като акционер при подобни ситуации - основният риск е липсата на организиран пазар за продажба на акциите. Всички останали права като акционер обаче се запазват.
Все още няма коментари
Нов коментар