Пенсионните фондове: година на полувъзстановяване

Зад общите числа обаче има и много детайли в това кой фонд какви резултати постига и защо.

Доходността

Всеки четвърти е записан към УПФ на лидера "Доверие". След минусова доходност от над 12% през 2022 г. фондът на дружеството, което е собственост на австрийската Vienna Insurance Group, регистрира възстановяване от 5.06% месец преди края на 2023 г.

Тази тенденция е обща при всички останали девет фонда на пазара, макар и точните числа както на спадовете, така и на последвалите подскоци да варират в доста широки граници (виж таблицата). И макар като крайно доходността да е най-важното за осигурените, от която зависи с колко ще се умножат спестяванията им за пенсия и дали те ще победят инфлацията, сама по себе си тя има своите ограничения като показател.

Най-базово правило във финансите е, че по-голяма печалба се съпътства и с повече риск, затова е ключово при какво ниво риск се постига тази доходност. Разбира се, за повечето клиенти без специални познания не е лесно да преценят това, но фондовете разкриват и няколко лесни за сравняване показателя. Единият е стандартното отклонение, което е мярка за волатилността или колебанията в доходността - колкото е по-високо, толкова повече риск има. А другият е коефициентът на Шарп, който съпоставя постигнатата доходност от управлението на инвестиционен портфейл с поетия риск за постигане на тази доходност.

Най-висока доходност дотук през 2023 г. - 7.88%, отчита "ДаллБогг". Втори по доходност при универсалните фондове през 2023 г. е ОББ с 6.33%, последван от "Алианц България" с 6.03%. В края на всяко тримесечие КФН изчислява двегодишната възвръщаемост на фондовете и поставя минимална и максимална граница за доходност. Ако резултатът на схемите е под долния праг, пенсионните дружества трябва да компенсират със собствените си резерви, а ако е над тавана на доходността - да заделят пари в тях. Към края на последното тримесечие над горната граница е единствено "ЦКБ Сила".

Най-слабо представящият се универсален фонд за годината към 28 ноември с едва 0.84% ръст е на "Бъдеще", където са записани над 190 хил. души.

В малко по-дългосрочен план нещата изглеждат по-различни. За пет и десет години най-висока доходност регистрира универсалният фонд на "ЦКБ-Сила", собственост на "Химимпорт", но при тях има доста особености като голям дял на инвестиции в слаболиквидни и близки до групата компании на БФБ. При много от тях пазарната капитализация видимо не кореспондира с активите и оборотите им и има обосновани съмнения доколко борсовите котировки, на база на които са оценени в портфейлите, отразяват реалната им стойност.

Инвестициите

До голяма степен съотношението доход/риск е следствие на това в какво портфолио мениджърите на фонда са решили да вложат средствата на клиентите. Начинът, по който се инвестират активите, се определя от Наредбата за социално осигуряване и КФН, които залагат определени лимити. Все пак инвестициите от фонд до фонд се различават значително. В някои дори будят известни подозрения.

Например най-голям дял от инвестициите си в акции държи универсалният пенсионен фонд на "Бъдеще". Над 50% от 475 млн. лева в универсалния фонд са в дялови инструменти. С най-голяма тежест в портфейла изпъкват инвестиции в "Еврохолд", където са паркирани съответно 22 млн. от средствата на осигурените в пенсионната схема, но има вложения и в множество пряко или косвено свързани с холдинга компании. Инвестицията от 10 млн. в "Синтетика" също прави впечатление, тъй като "Синтетика" държи 10% от пенсионноосигурителното дружество "Бъдеще". (Другите 90% от акциите са собственост на люксембургската Medianet Industries, за чийто собственик е деклариран данъчният адвокат Тодор Табаков). Освен това в книгата на акционерите от 2021 г. "Синтетика" се представлява от Ива Гарванска-Софиянска, която в миналото се свързва с "Еврохолд".

Друг универсален фонд, който разпределя значителни суми в акции, е "Топлина" на Христо Ковачки. В инвестициите и тук изпъкват 7 млн. лева в "Синтетика", както и по 6 млн. в "Атоменергоремонт" и "Топлофикация Русе". Фондът има и инвестиции за близо 9 млн. лева в "Топлофикация Плевен", "Топлофикация Бургас", която е и акционер в пенсионноосигурителното дружество "Топлина", и "ТЕЦ Бобов дол".

Близките до "Химимпорт" пенсионни компании "Съгласие" и "ЦКБ Сила" също имат дългогодишна история на значителна концентрация на инвестициите в свързани с групата лица. Освен това те заедно с "Бъдеще" и "Топлина" залагат и на размяна на пакети от акции и облигации между групитe им, като чрез тези кръстосани инвестиции се избягват някои лимити. Рисковете и конфликтите на интереси от това парите на осигурените да се влагат в свързани лица са осъзнати - така буквално може да се източват фондове, а също и да се манипулира доходността. За това има предвидени забрани в Кодекса за социалното осигуряване, но те от години се заобикалят, а в КФН така и не се намира регулаторна воля да бъдат ограничени.

Иначе чисто формално измерител дали се залага на агресивна или консервативна стратегия е съотношението на инвестиции в акции и облигации. Най-защитна стратегия предприема универсалният фонд на "ДСК-Родина". Близо 75% от 3.6 млрд. лева активи на фонда са инвестирани в облигации. Над 900 млн. лева от тях са са в германски облигации. През изминалата година и половина обаче и това не носеше добър текущ резултат, тъй като с покачването на лихвите и доходностите спадаха цените на облигациите и фондовете трябваше да ги преоценяват.

Универсалната пенсионна схема на ОББ също е сред по-консервативните с над 60% инвестиции в облигации. В портфолиото на пенсионния фонд изпъкват инвестициите в български и германски държавни дългови книжа. И от двете фондът има по около 280 млн. лева в различни емисии.

Фаворитите

Общо пенсионноосигурителните дружества, които оперират в България, са десет, като между тях има сравнително активна конкуренция за привличане на клиенти. За първите девет месеца на годината над 246 хиляди души са сменили фонда си, малко по-малко от тези за същия период на 2022 г. - 248 хил. души. Нетно постъпления отчитат почти само компаниите, част от големи банкови групи - ДСК и ОББ, които стъпват на развитата клонова мрежа, както и на пакетни оферти с други продукти. Благодарение на това универсалният фонд на ДСК успя да се изкачи до номер 2 - миналата година той изпревари "Алианц" по активи, а тази и по брой осигурени (790 хил. в "ДСК-Родина" спрямо 750 хил. в "Алианц"). След като през 2021 г. придоби българския бизнес на нидерландската NN Group, универсалният фонд на пенсионноосигурителното дружество на ОББ вече е четвърти по брой с около 370 хил. души, с което изпреварва "Съгласие" с 360 хил. души. Общо четирите най-големи универсални фонда, които са с чуждестранна собственост, държат три четвърти от активите, или 15.7 млрд. лева.

Малък нетен приток на клиенти има и най-новото попълнение "ДаллБогг", което стартира бизнес в началото на 2022 г. Компанията е собственост на Тихомир Каменов, известен с фармацевтичния и болничния си бизнес, както и с едноименния застраховател. За близо две години дейност той достига около 36 млн. лв. активи и над 12 хил. клиенти (около 0.2-0.3% дял), като вероятно в немалка част това се дължи на пренасочване на служители от групата.

При професионалните фондове, в които се осигуряват общо 325 хил. души., подреждането и пазарните дялове са сходни, като при универсалните особеното е, че "Топлина" е доста по напред (4.6%), което може да се обясни със свързаните с Христо Ковачки минни компании. А при доброволните традиционно лидер е "Алианц" с почти 44% дял. Това се дължи най-вече на връзките на групата с енергетиката и на няколко големи договора през годините за допълнителни осигуровки за служители на някои от структурите на Българския енергиен холдинг. Общо партидите тук са 642 хил., но много от тях не са с ритмични вноски, а средният размер на натрупванията по партида е 2 хил. лв.

Таксите

Въпреки че има десет пенсионноосигурителни дружества, при УПФ няма особена конкуренция, що се отнася до събираните от тях такси, което разбираемо се дължи основно на задължителния характер на осигуряването. Практически всички дружества са на законовия таван и удържат по 3.75% от всяка осигурителна вноска, както и инвестиционна такса 0.75% от размера на активите годишно за задължителните универсални фондове. Някои дават малка отстъпка за дългогодишни клиенти. Това е и основният приход за пенсионните компании, като честа критика към тях е, че така се изяжда значителна част от възвръщаемостта и съответно от бъдещите пенсии на клиентите им.

За девет месеца приходите от такси на дружествата надхвърлят 181 млн. лева в сравнение със 158 млн. към септември миналата година. Само от универсалните пенсионни фондове приходите от такси за дружествата са над 161 млн. лева. Печалбата на десетте пенсионни осигурителни компании също расте - над 50% спрямо предходната година до 83 млн. лева. При лидера "Доверие" печалбата скача двойно до 25 млн. лв.

Сравненията

През септември консултантската компания Mercer публикува годишен доклад от над 140 страници, в който анализира пенсионните системи над 40 страни от целия свят. България не попада в списъка с държави, които влизат в класацията. В нея обаче за пръв път е Хърватия. Балканските съседи се класират на 24 място от 44 държави. На първите места са Дания, Исландия и Нидерландия, а на последните - Индия, Аржентина, Филипините, Турция.

Българската тристълбова пенсионна система концептуално не е особено различна от хърватската или от други подобни, което би трябвало да позиционира страната сравнително добре. Тя обаче страда от определени местни изкривявания, които се дължат най-вече на слабата заинтересованост от населението и слабия регулатор. Въпреки големия брой фондове пряка конкуренция за привличане на клиенти почти не се усеща, което е и причина таксите да остават високи.

А с това и целта на допълнителното пенсионно осигуряване то да постигне поне минимална реална доходност, т.е. да опази спестяванията от инфлацията, става доста по трудна. Трябва да се отбележи, че дори фондът да регистрира загуби, брутните вноски на осигуряващите са гарантирани. Но ефектите от година като предходната с двуцифрено покачване на цените и минусова доходност трудно се компенсират.