Как да печелим от скъпия ток
Или как да спечелим от вредни емисии, докато опазваме планетата
Моят Капитал
Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.
Инфлацията в енергийния сектор в ЕС достига около 15% на годишна база през август по данни на Евростат. Очакванията са сметките за тока да продължат да растат - както заради поскъпването на природния газ, така и поради желанието на ЕС да намали драстично вредните емисии от континентa. Един от начините, които използва ЕС, за да принуди компаниите да бъдат по-отговорни спрямо природата, е системата за търговия с вредни емисии (Emissions Trading System) - по-скъпите квоти правят използването на фосилни горива икономически неизгодно. Съюзът стартира първата система за търговия с въглеродни емисии през 2005 г.
Целта на ЕС първоначално е да ограничи замърсяването от енергийния сектор, макар по-късно обхватът й да се разширява с повече сектори на индустрията като производители на стомана и химически заводи. През годините държавите по света следват примера на ЕС, като подобни системи има в САЩ, Австралия, Китай, Индия и много други. В момента ETS е вторият по големина пазар на въглерод в света (след Китай).
Очаква се цените да се повишат
Една от целите на Европейската зелена сделка на ЕС е да се постигне въглеродно неутрална икономика до 2050 г., което според учените ще ограничи глобалното затопляне до 1.5 градуса по Целзий. Въглеродните квоти са "решаващи" за постигането на тези цели. През юли 2021 г. Европейската комисия предложи по-амбициозни планове съкращения на замърсяването, включително законодателство за намаляване на предлагането на CO2 квоти и добавяне на морски емисии към схемата.
Теорията е, че ако квотите за въглерод се намалят, цените им ще се повишат. По-високите цени ще стимулират замърсителите да се декарбонизират по-бързо. Освен това, ако по някаква причина цените на въглерода паднат твърде ниско, ЕС може да намали квотите. Така че въглеродът има "ценова подкрепа" от ЕС.
Всичко това прави CO2 емисиите привлекателна инвестиция.
През септември 2021 г. референтната цена на въглерода в ЕС премина границата от 60 евро на тон, абсолютният рекорд от създаването на квотите през 2005 г. Въпреки това мнозина смятат, че цените все още могат да се повишат. Royal Dutch Shell изчислява, че цените трябва да бъдат над 200 долара на тон до 2050 г., за да може ЕС да достигне въглеродна неутралност. Прогнозата на BP предполага 100 долара на тон от 2030 г.
Все повече инвеститори се включват в търговията с въглеродни кредити. Според WisdomTree, американска фондова компания, инвеститорите в квоти за емисии на въглерод могат да се възползват от окачваното повишение в цените, както и да вливат допълнителна ликвидност в системата.
Как да се инвестира в сектора
Директното закупуване на квоти от обикновения индивидуален инвеститор е трудно, тъй като по принцип квотите се предлагат на аукциони, в които най-често участват компании от съответните сектори и инвестиционни банки. Въпреки това съществуват редица инструменти, които или проследяват цената, или инвестират директно в пазара. Един от популярните инструменти е американският борсово търгуван фонд на KraneShares KFA Global Carbon ETF (с тикър KRBN).
Фондът инвестира предимно в квоти на европейския пазар, но закупува и американски квоти. От основаването на фонда през юли 2020 цената се е удвоила, като през миналия месец компанията обяви, че активите на фонда вече надхвърлят 700 млн. долара, което го прави най-големия ETF в сектора.
Друг инструмент, който Barclays предлага, е iPath Series B Carbon ETN (тикър -GRN). Борсово търгуван инструмент, следящ индекса на банката Barclays Global Carbon II Index, който от своя страна следи цените на европейските квоти за вредни емисии. Важно е да се отбележи, че борсово търгуваните книги са структурирани по различен начин от ETF-ите. Exchange traded note (ETN) е вид договор за плащане (подобно на договора за разлика), който се издава от банка, в случая Barclays.
За разлика от ETF, който купува и държи основните ценни книжа, ETN не притежава нищо. Емитентът на книгата (Barclays) обещава да изплати възвращаемостта на индекса. Тъй като ETN не съхранява ценни книжа, може да проследи идеално индекса, елиминирайки всякакво изоставане и шанс за грешка. ETN обаче носи кредитния риск на емитента, така че ако Barclays фалира, инвеститорите може да не си върнат парите.
Има още един инструмент - борсово търгуваната суровина WisdomTree Carbon (CARB), която позволява на инвеститорите да получат експозиция към изпълнението на квотите за емисии на въглерод в Европа. WisdomTree Carbon проследява Solactive Carbon Emission Allowances Rolling Futures Index с напълно обезпечен суап, осигуряващ широк достъп до този нововъзникващ клас активи. Индексът проследява цената на фючърсните договори на ICE EUA (за европейски квоти за емисии на въглерод).
Най-добрият актив?
Когато инфлацията се повишава, всеки инвеститор търси спасителен бряг или актив, чиято стойност няма да бъде засегната. Някои анализатори предлагат инвестиции в енергийния и суровинния сектор. Други предлагат в дългосрочен период да се инвестира в облигации. Инвестициите във въглеродни емисии също изглеждат като сигурен залог предвид факта, че ЕС смята да намали драстично "безплатно" раздаваните квоти, с което да окаже допълнителен натиск върху компаниите. Освен това ЕС ще разшири и секторите, които обхваща системата, като се включи например логистиката. Самият факт, че търсенето ще се увеличава, а квотите ще се ограничават, предполага, че цените ще се повишават. Като се включат и по-агресивните намерения за достигане на целите дори по-рано, може да видим значително поскъпване на CO2 още до края на годината. Има прогнози за 80 евро/тон при сегашни около 60 евро.
"След като инвеститорите започнат да възприемат инвестициите във въгледорни квоти като ESG сделка (която взема предвид екологичните, социалните и управленските фактори), фондовете ще разпределят още повече капитал за въглеродните пазари", посочва Улф Ек от Northlander Advisors.
Как работи системата
Европейската система за търговия с емисии оперира във всички държави от блока плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия. Според данни на ЕС системата ограничава емисиите от около 10 хил. инсталации в електроенергийния сектор и производствената промишленост, българските тецове, както и авиокомпаниите, работещи в тези страни. Покрити са около 40% от емисиите на парникови газове в ЕС.Системата работи на принципа "ограничаване и търговия". Ограничава се общото количество на парникови газове, които могат да се отделят от фирмите, обхванати от системата. С течение на времето таванът се намалява, така че се създава недостиг, а оттам и скок на цените - фирмите купуват или получават квоти за емисии, които могат да търгуват помежду си при необходимост.
След всяка година фирмите трябва да предадат достатъчно квоти, за да покрият изцяло емисиите си, в противен случай се налагат тежки глоби. Ако дадена инсталация намали емисиите си, тя може да запази резервните квоти, за да покрие бъдещите си нужди, или пък да ги продаде на друга инсталация, която не разполага с квоти.
2 коментара
Бях голям фен на екологията преди години, ама на нормалната екология. Това, на което ставаме свидетели в последните години не е нормална екология, това е екологичен терор с неясни (и много скъпи за нас) последствия. Природата (климатът в частност) ще се урегулира и без нашите неистови напъни да си играем на Господ, но много хора ще трябва да свикват с новия ред (свят), който ще ни бъде наложен "на сила". Единственото, което ми става ясно след прочитането на поредния материал понтемата е, че ще духаме супата яко, няма мърдане. И си мисля, че бунтовете срещу тази политика на ЕС не са далече...
Псевдозелените са най-опасни за природата.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.