"Принудителните спестявания" увеличиха световните финансови активи до 200 трлн. евро

През миналата година близо 5.8 трлн. евро на домакинствата са се влели глобално в банкови депозити, ценни книжа (акции, облигации, инвестиционни фондове и други ценни книжа), застрахователни и пенсионни фондове и общият им обем е достигнал 200 трлн. евро. Това е ръст с 9.8%, а основната причина са така наречените принудителни спестявания - пари, които хората не успяха да похарчат заради глобалния локдаун, предизвикан от ковид-19 през миналата година. Това показва годишният доклад за глобалните инвестиции на германската финансова група Allianz. За разлика обаче от световните тенденции, при България почти няма промяна в нетното богатство на глава от населението, показва докладът. Криптовалутите не се включват в списъка с финансовите инвестиции - въпреки че Allianz признава, че "стойността им вече не е малка". Основният двигател на ръста са спестяванията на домакинствата, както и част от инвестициите им в ценни книжа заради бума на фондовите борси глобално.

Пълният доклад на застрахователната компания обхваща 57 държави, които според Allianz "представляват повече от 90% от световния БВП". България е поставена на 35 място по размер на нетните финансови инвестиции на глава от населението, като според доклада средно на българин се падат по над 10 хил. евро финансови активи, а общо за страната са 88 млрд. евро. В сравнение с 2019 г. нетните инвестиции във финансови активи на българите се увеличават само с 0.1% спрямо данните от доклада, но въпреки това страната ни е класирана по-напред от държави като Полша, Словакия и Румъния. В данните за България се посочва, че основна част от активите са в ценни книжа - те представляват 43% от всички активи и са намалели с огромните 9.3%. Това е първият спад от 2012 г. насам. В доклада обаче не се казва в какво са тези ценни книжа и дали са издадени в България и чужбина. Традиционно българинът предпочита депозити за сметка на алтернативните форми на спестявания. Другите два класа активи - банкови депозити, както и активи на застрахователни и пенсионни фондове, показаха силен растеж, увеличавайки се съответно с 10.0% и 10.8%, се посочва в доклада, като това се дължи и на задължителния им характер на част от тях.

Дългият COVID-19

Германският застраховател обръща внимание и на възстановяването от пандемията. Според данните от доклада през 2020 г. финансовите активи на развиващите се пазари нарастват по-бързо, отколкото на развитите пазари, но рисковете за по-бедните страни продължават да са по-изразени. Слабите темпове на ваксинация, реконфигурирането на веригите за доставки и трансформацията на енергийния сектор са най-големите заплахи за развиващите се страни.