Защо суровините блестят по време на стагфлация

Те предлагат висока възвращаемост, ниска корелация с други активи и защита от инфлация

Chicago Mercantile Exchange, глобален пазар за деривати, базиран в Чикаго, е основан през 1898 г. като Chicago Butter and Egg Board, борса за селскостопански стоки. Днес е една от най-големите борси за търговия със суровини в света.

Ексклузивно съдържание от The Economist

Chicago Mercantile Exchange, глобален пазар за деривати, базиран в Чикаго, е основан през 1898 г. като Chicago Butter and Egg Board, борса за селскостопански стоки. Днес е една от най-големите борси за търговия със суровини в света. © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Изслушването на Джером Пауъл пред Конгреса на 7 март предизвика силно чувство на дежавю. "Процесът за връщане на инфлацията до 2% трябва да извърви дълъг път и вероятно ще бъде неравен", предупреди председателят на Федералния резерв. Последните икономически данни показват, че "крайното ниво на лихвените проценти вероятно ще бъде по-високо от очакваното по-рано". Това е послание, което Пауъл и колегите му повтарят под различни форми, откакто Фед започна да повишава лихвите преди година. Както много пъти преди, пазарите, които се бяха приспали в чувство на самодоволство, се уплашиха и разпродадоха.

Инвеститорите не са склонни да повярват на думите на Пауъл, защото последиците са неприятни за тях. Идеалното портфолио би съдържало комбинация от класове активи, всеки от които просперира в различни икономически сценарии. Но всички традиционни класове - пари в брой, облигации и акции - се справят зле, когато инфлацията е висока и лихвите се покачват. Инфлацията подкопава стойността както на парите, така и на купоните, изплащани от облигациите с фиксиран лихвен процент. Нарастващите лихвени проценти тласкат цените на облигациите надолу, за да изравнят доходността им с преобладаващите на пазара, и събарят цените на акциите, като правят бъдещите печалби по-малко ценни днес.

При ниска инфлация е лесно

Елрой Димсън, Пол Марш и Майк Стаунтън, трима академици, демонстрират това в Годишника на глобалната възвращаемост на инвестициите на Credit Suisse. Те показват, че в световен мащаб между 1900 г. и 2022 г. както акциите, така и облигациите побеждават лесно инфлацията, отчитайки годишна реална възвращаемост съответно 5% и 1.7%. Но през годините на висока инфлация и двете се представят зле. Средно реалната възвращаемост на облигациите се обръща от положителна към отрицателна, когато инфлацията се повиши много над 4%. Акциите правят същото с около 7.5%. В годините на "стагфлация", когато високата инфлация съвпада с ниския растеж, нещата се влошават много. Акциите губят 4.7%, а облигациите - 9%.

С други думи, нито облигациите, нито акциите са краткосрочни хеджове срещу инфлацията, дори и двете да я изпреварят в дългосрочен план. Но това мрачно заключение е съчетано с по-светло. Стоките като чест източник на инфлация предлагат ефективен хедж. Нещо повече - стоковите фючърси (договори, предлагащи експозиция, без да се изисква закупуването на реални барели петрол или бушели пшеница) изглеждат като мечтания актив на диверсифицирания инвеститор.

За да разберете защо, започнете с тяхната прекомерна възвращаемост над съкровищните бонове, подобни на пари в брой. В дългосрочен план авторите на годишника определят доходността на 6.5% на годишна база за инвеститорите в долари, изпреварвайки дори американските акции (5.9%). Още по-добре тази възвращаемост се постига, докато е слабо свързана с акциите и се движи обратнопропорционално на облигациите.

Добър рисков компромис

Стоковите фючърси могат да се смесват с други активи за портфейл с много по-добър компромис между риск и възвращаемост. При исторически план портфолио, което е равномерно разделено между акции и стокови фючърси, би имало по-добра възвращаемост от портфолио само с акции и ще изпита само три четвърти от волатилността. На всичкото отгоре за инвеститор, страхуващ се от висока инфлация и нисък растеж, стоковите фючърси имаха средна свръхвъзвращаемост 10% в години на стагфлация.

Всичко това е привлекателно за високооктановия сектор на финансите. AQR Capital Management, хедж фонд, известен със своята математическа сложност, публикува статия миналия април, озаглавена "Изграждане на по-добро портфолио от суровини". Citadel, инвестиционен посредник, който миналата година счупи рекорда за най-голяма годишна печалба в доларово изражение, изгражда своята стокова част от години. Съобщава се, че този сектор на бизнеса е постигнал сериозна част от 16 млрд. долара нетни печалби, направени от Citadel за клиенти.

И все пак стоковите фючърси остават по-скоро езотеричен клас активи, отколкото основна част от портфейла. Както всяка инвестиция, те не предлагат гарантирана възвращаемост, както показва историята. Гари Гортън и Герт Роуенхорст, двама академици, обясниха предимствата на суровините на широката публика със статия, публикувана през 2006 г. Това беше точно навреме преди дълбокия и продължителен срив, започнал през февруари 2008 г. От този момент широкият индекс на цените на стоките загуби 42% в реално изражение и не възвърна своя връх до септември 2021 г. Инвеститорите бяха уплашени.

Друга причина е, че пазарът е малък. От общите глобални инвестиционни активи на стойност 230 трлн. долара стоковите фючърси съставляват по-малко от 500 млрд. долара, или 0.2%. Междувременно физическото предлагане е ограничено. Ако най-големите инвеститори в света инвестираха капитал във фючърсния пазар, те биха били склонни да изкривят цените достатъчно, за да направят упражнението безполезно. Но за по-малки учреждения - и такива с бързи пари като Citadel - стоковите фючърси предлагат много предимства. Това е вярно, дори ако г-н Пауъл продължава да съобщава лоши новини.