Инвестиции

Инвестирането в суровини стана кошмарно трудно

Какво се случи със "суперцикъла"?

Ексклузивно съдържание от The Economist

Shutterstock © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Само преди няколко години анализатори и инвеститори говореха за нов "суперцикъл" при суровините. Някои експерти вяраха, че светът е на път да повтори скок в цените им, какъвто съществуваше от 2000 г. до световната финансова криза през 2007-09 г. Този път движеща сила трябваше да бъде бързо икономическо възстановяване на Запада след края на пандемията, съчетано с преминаване към зелена енергия.

Към настоящия момент обаче тази хипотеза изглежда по-малко вероятна. Цените на лития и никела, които са жизнено важни за производството на батериите за електрически превозни средства (EV), скочиха през 2021 и 2022 г., но в последствие се сринаха. Никелът е почти 50% по-евтин, отколкото в началото на 2023 г. Спадът на лития е още по-рязък: цената му е намаляла с над 80% през същия период. Стоковият индекс на Bloomberg, съставен от кошница от храни, горива и метали, се понижи с 29% от пика си в средата на 2022 г.

Прогнозите за търсенето на петрол сега също варират значително в зависимост от предположенията за плановете на правителствата да откажат потребителите от тези неща. Международната агенция по енергетика очаква търсенето на петрол да се повиши до 106 милиона барела на ден (bpd) до 2028 г. спрямо 102 bpd през миналата година, а глобалното търсене да достигне връх не много над това ниво. Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК), картел от производители, очаква търсенето да нарасне повече от два пъти по-бързо през следващите пет години, до 110 милиона барела на ден, и след това да продължи да расте поне през следващите две десетилетия.

Търговията със суровини никога не е била лесна: цените зависят от непредвидими икономически цикли, както и от производствения капацитет на сондажите, производителите и миньорите. Но сега е кошмарно. В допълнение към тези опасения, инвеститорите трябва да се борят и с редица политически и технологични несигурности, които варират от развитието на нови технологии в батерии до апетита на правителството за субсидии. И именно тези въпроси ще определят темпото на зеления преход.

Пазарът за електрически автомобили например все още расте. През 2023 г. в целия свят са продадени 14 млн. коли, което е 35% увеличение спрямо предходната година. Но с какви темпове ще продължи разрастването? Както новите, така и употребяваните електромобили стоят в американските представителства по-дълго от своите бензинови конкуренти. Volkswagen, германски автомобилен производител, съобщава, че електрическите автомобили съставляват 8-10% от продажбите през 2023 г., което е с 11% спрямо 2022 г. Ford и General Motors са сред производителите на автомобили, които забавиха изграждането на заводи за електромобили и батерии през последната година.

Предпазливостта към сектора се отразява върху цената на акциите на Tesla, лидерът на пазара, които се понижиха с 26% тази година. И ще се нуждаят ли електрическите коли от същите материали за батерията? Новите натриево-йонни батерии не изискват нито никел, нито литий. Ако започнат да изместват съществуващите видове, търсенето на металите ще спадне рязко.

Политическите съображения също са все по-трудни за проследяване, тъй като посоката на движение вече не е еднопосочна. Политиците в целия развит свят започнаха да се тревожат за разходите, свързани с енергийния преход. През септември Великобритания отложи забраната на двигателите с вътрешно горене. С предстоящите избори за Европейски парламент през юни, проекто манифестът на дясноцентристката Европейска народна партия сега се противопоставя на пълната забрана на такива двигатели. Това само козметични промени ли са или началото на по-дълбока промяна в екологичните политики? Инвеститорите в суровини се нуждаят от отговор.

Политиката и нуждите на Запада обаче не са единствените от значение. По време на последния стоков суперцикъл изграждането в Китай на милиони апартаменти, стотици хиляди мили пътища и всякаква друга физическа инфраструктура поддържаше потреблението на твърди суровини високо. Сега търсенето от втората по големина икономика в света е много по-променливо. Икономическият растеж на Китай се забави значително, а инвестициите в имоти намаляха, докато правителството се опитва постоянно да спука създадения от него балон. В същото време цените на медта се оказаха удивително устойчиви, спадайки само с 9% през последните 12 месеца. Това отразява стремежа на Китай за самодостатъчност в енергията, включително в слънчевата и водната такава.

Ликвидацията на Evergrande е ново дъно в китайската имотна криза

Жалко за всеки, чиято работа е да прогнозира как тези фактори ще се разиграят през следващите 12 месеца: ако изграждането на точна представа за компромисите в западната политика е трудно, предсказването на подхода на все по-затвореното китайско правителство е почти невъзможно. Ясно е, че старите методи за разчитане на стоковите пазари вече не са достатъчни. Без разбиране на търсенето на нови превозни средства, технологията в тях и политиката за нулеви емисии, всякакви залози за бъдещето на стоковите пазари ще бъдат малко повече от догадки.