Лесната алтернатива на депозита

"През февруари 2023 г. новите срочни депозити в левове, евро и долари се правят съответно при средни нива 0.39%, 0.59% и 0.75%. В същото време основните лихвени проценти в Европа и САЩ са съответно 3.5% и 4.75-5.00%. За последно толкова високи нива имахме през 2008 г. и 2007 г.", дава пример пред "Капитал" Радостин Бакърджиев, портфолио мениджър в УД "Елана фонд мениджмънт".

Без държавна гаранция, но с доход

Донякъде общото между държавите от двете страни на Атлантическия океан е, че високите лихви в комбинация с инфлацията карат вложителите да търсят краткосрочна алтернатива на депозита - макар и с малко по-висока доходност, без държавна гаранция, но с ликвидност. В САЩ този процес беше ускорен от банковите проблеми, предизвикани от фалитите на Silicon Valley Bank (SVB) и Signature Bank. Най-близкият пристан в подобна ситуация са взаимните фондове, инвестиращи в облигации и инструменти на паричния пазар.

"Проблемите с банките зад океана и фалитът на Credit Suisse удариха силно по репутацията на банковата система, което отключи сериозен интерес към консервативните фондове. Те са следващата стъпка след депозита. За обикновените инвеститори достъпът до облигационния пазар е ограничен поради високите прагове на влизане, а широката диверсификация, бързата ликвидност са само част от предимствата на тези алтернативи", коментира Радостин Бакърджиев.

В САЩ само през март към най-консервативните фондове, тези на паричния пазар, са насочени почти 300 млрд. долара, като най-големият поток е бил около фалитите на SVB и Signature. Вложителите са изтеглили най-вече средства от средно големите регионални банки, като освен към парични фондове ги насочват и към депозити в големите банки.

Фондовете на паричния пазар инвестират в много сигурни краткосрочни инструменти - като държавни и корпоративни облигации до 1 година и висококачествени депозити. Заради ръста на лихвите до 5% в САЩ днес паричните фондове предлагат една от най-високите доходности от години, а активите им са над 5 трлн. долара.

Тенденцията е още от края на миналата година, а банковите проблеми само я ускориха. През последното тримесечие на 2022 г. глобално към паричните фондове са постъпили 325 млрд. евро, като в Европа потокът е 170 млрд. евро, по данни на EFAMA. Това се случва на фона на общ спад на активите на дългосрочните фондове. Според прогноза на Barclays, цитирана от Bloomberg, през следващата година нови 1.5 трлн. долара ще се насочат към паричните фондове.

През февруари в еврозоната има рекордно изтегляне на срочни депозити и прехвърлянето им в по-дългосрочни, но в по-доходоносни влогове. Те залагат на дохода за сметка на ликвидността. За щастие България не е засегната от проблемите в чужбина - последните данни на БНБ към февруари показват стабилно нарастване на депозитите на домакинствата до 73 млрд. лв. В страната обаче се предлагат шепа фондове на паричния пазар, което обаче е разбираемо - исторически те са били винаги слабо атрактивни за инвеститорите на фона на другите фондове, било с балансиран или консервативен характер.

Проверка в сайта на Българската асоциация на управляващите дружества показва, че има само два такива фонда - "Тексим консервативен фонд" и "Тренд фонд консервативен", като първият е с отрицателна доходност от началото на годината (-1.48%), докато вторият е на печалба от почти процент. Управляващите дружества обаче предлагат други консервативни схеми, които не могат да се нарекат точно на паричния пазар, но инвестират в доходни облигации. Чуждите управляващи дружества в България също предлагат доста алтернативи.

Видим интерес и от България

Явор Ачев, мениджър за България на Amundi, коментира пред "Капитал", че от началото на годината има засилен интерес и в България към фондове на паричния пазар. Компанията предлага два кешови фонда - един в евро, който следва лихвите на ЕЦБ, и един в долари по тези на Фед. От началото на годината първият има доходност 0.63%, а доларовият е с 1.49%. Кешовите фондове следват още по-директно лихвите на централните банки, тъй като инвестират в инструменти с матуритет дори от 2 седмици.

Колкото по-дълго лихвите са на положителна територия, толкова повече ще е видима и доходността по фондовете на паричния пазар.

Явор Ачев

Мениджър на “Амунди България”

"Тепърва ще се виждат резултатите от инвестициите в тези фондове. Колкото по-дълго лихвите са на положителна територия, толкова повече ще е видима и доходността по тях, като очаквам тя допълнително да се повишава", коментира Явор Ачев. Положителното според него е, че има търсене от индивидуални клиенти, което ясно отразява желанието за намиране на алтернатива на депозита. Явор Ачев очаква интересът към парични и консервативни фондове да продължава да расте. Според него моментът е идеален за влизане на нови инвеститори на пазарите или във фондове. Компанията е с нетни положителни продажби на фондове през тази и миналата година, което показва, че няма паника и притеснения сред инвеститорите, коментира още Ачев.

Управляващите дружества, които не предлагат или нямат свои фондове на паричния пазар, отчитат интерес и предлагат консервативните си фондове, които залагат предимно на държавни и корпоративни облигации с висок рейтинг. Трябва обаче да се има предвид, че при тях покачващите се доходности вследствие на паричното затягане може да донесат и загуби, тъй като това означава спад на пазарната стойност на облигациите.

"Спестителите, които искат да запазят покупателната способност на средствата си и занапред във времето, не спират да се оглеждат и интересуват от инструменти, които да им предложат убежище от инфлацията", казва Радостин Бакърджиев от "Елана фонд мениджмънт".

Финансовите пазари дават много добри възможности за инвестиции в нискорискови стратегии, а настоящият момент е много удачен за това.

Радостин Бакърджиев

Портфолио мениджър в "Елана фонд мениджмънт”

Според него традиционно пазарните лихвени проценти по краткосрочни инструменти са много близо до лихвите на централните банки. "Което означава, че финансовите пазари дават много добри възможности за инвестиции в нискорискови стратегии. Намираме се в един много удачен момент за подобни инвестиции", казва Бакърджиев. Един от най-консервативните фондове на "Елана" е "Фонд свободни пари", който към края на март има 1.9% доходност, а средната му годишна доходност от началото на публичното предлагане (края на 2007 г.) е 2.68%.

Бакърджиев дава и друг техен фонд с потенциал за алтернатива на депозита - консервативния "Елана еврофонд", който може да държи до 1/5 от активите си в акции, с близо 3% доход за тримесечието.

Икономистите очакват инфлацията да стихне от пиковите двуцифрени стойности, но в следващите години да остане трудна за укротяване и хронично висока. При нива около 3% това ще значи тя да изяде около ⅓ от стойността на парите за следващото десетилетие. А това според Радостин Бакърджиев неминуемо ще провокира интереса на българските вложители към алтернативи на стандартния депозит", казва Бакърджиев.