Йохан Лема: Все още виждаме рискове за понижение на борсите

Изпълнителният директор на KBC Asset Management пред "Капитал"

Спред Йохан Лема изкуственият интелект не е заплаха за финансовите анализатори, просто ще промени работата им

Николай Стоянов

Спред Йохан Лема изкуственият интелект не е заплаха за финансовите анализатори, просто ще промени работата им © Цветелина Белутова

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Визитка

Йохан Лема е главен изпълнителен директор на KBC Asset Management, дружеството за управление на активи към белгийската финансова група, собственик на ОББ и ДЗИ. Той започва кариерата си в Kredietbank, която по-късно ще се превърне в KBC Group. Лема е на този пост от 2017 г., като преди това е заемал различни мениджърски позиции в белгийската група и е президент на BEAMA - белгийската асоциация на управляващите дружества.

Най-голямата тема напоследък, естествено, е инфлацията. В момента KBC предвижда в еврозоната тя да се забави до 5.7% за 2023 г. и 3% за 2024 г. Докъде трябва да стигне ЕЦБ с паричното затягане, за да свали инфлацията до тези нива или дори по ниско близо до целите си?

Най-лошият сценарий, който искаме да избегнем, е стагфлация - цените да растат, а икономиката да не расте. Така, че със сигурност ЕЦБ трябва да се бори с инфлацията, тя го прави. Хубавият момент, който може би не очаквахме, е че икономиката е доста устойчива - а това означава пространство за по-високи лихви, които компаниите могат да поемат засега. Така че мисля, че правилната политика за ЕЦБ е да продължи да се бори с инфлацията и това са и техните послания.

Понякога дори добавят "на всяка цена" и тук изниква въпросът дали това ще ни вкара в рецесия. Не знаем, но в KBC очакването ни е за временна, мека рецесия. Това не е непременно лошо, икономиката може да извлече и позитиви - ако поставим цените под контрол, това ще е нещо като презареждане за последващата нова фаза на растеж. Пазарите също като цяло индикират подобен сценарий.

Имате ли очакване за крайната точка на покачването на лихвите от ЕЦБ?

Следим насоките, които ЕЦБ и Федералният резерв дават, но те се променят почти всеки месец. В момента наистина пазарите са много чувствителни към инфлацията и това значи, че и насоките имат голям ефект. Очакванията ни са, че лихвите в еврозоната ще достигнат връх около третото или четвъртото тримесечие и може би от началото на 2024 г. ще започнат да се понижават. Федералният резерв е напред, така че очакваме още веднъж да се повиши с 25 или 50 базисни пункта и след това да спре.

Каква е причината очакванията за рецесия отпреди година да не се реализират?

Да, наистина даже често я наричаме най-очакваната рецесия на всички времена. Основната причина беше конфликтът между Русия и Украйна и влиянието му върху енергийните цени. Оказа се обаче, че зимата е по-мека от очакваното, веригите на доставка някак се повъзстановиха и в Европа успяхме да станем по-малко енергийно зависими от Русия. Така че всичко приключи в добрия край на лошия сценарий и в началото на годината страховете от рецесия напълно изчезнаха, но сега, след няколкото изолирани леки труса във финансовия сектор и по-устойчивата инфлация, отново основният ни сценарий е мека рецесия.

Икономиката се оказа по-здрава, но това като че ли не е случаят с финансовия сектор или поне части от него. Видяхме колапса на Silicon Valley Bank в САЩ, а също и проблемите в Credit Suisse, макар и може би не пряко свързани с паричната политика. Това променя ли сценария, ЕЦБ и Фед вече имат ли спирачка от типа "ако покачим още, може да счупим нещо друго"?

Според нашите оценки като цяло финансовият сектор е здрав. В момента имаме неутрална позиция към него. Що се отнася до Silicon Valley Bank, тя е изолиран случай - те имаха бизнес модел, който ги хвана неподготвени. Обслужваха много стартъпи, които типично се финансират с капитал отвън и имаха много кеш, който държаха в банката, за да го използват постепенно. Със забавянето на икономиката финансирането им намаля и те започнаха да изтеглят пари от банката, но тя беше инвестирала в различни инструменти с фиксиран доход и трябваше да ги продаде на загуба.

Имаше страхове и около други банки, но за нас това е изолиран случай и не очакваме повторение. Credit Suisse е типичен случай на загуба на доверие. Банката имаше проблеми от години и преди месеци трябваше да бъде рекапитализирана и само един малък слух се оказа достатъчен да я събори. Но като цяло според нас банките са добре капитализирани и се представят добре. И според причината да говорим за проблеми, а не за криза, е, че регулаторите, политиците и банкерите преминаха през Световната финансова криза и знаят какво да правят. Затова и не мисля, че ще има голям ефект върху решенията на ЕЦБ.

Казахте, че имате неутрална позиция към финансовия сектор, а каква е към технологичния, предвид че стартъпите по-трудно ще набират капитал?

Да, мисля, че ще им е по-трудно да си намират финансиране. На private equity пазара днес има много по-малко наличен ресурс, така че ще е доста по-селективно. При стартъпите, разбира се, ще се видят повече фалити спрямо последните години. Но общо за технологичния сектор оставаме позитивни и двигателите за растеж там работят. Има и нови импулси - цялата иновация и шум около ChatGPT и въобще изкуственият интелект влиза във фаза, където може да има комерсиална употреба. Така че със сигурност смятаме, че е добре да запазим инвестициите си в технологичния сектор, въпреки че той страда леко от високите лихви.

В тази несигурна среда как реагират инвестиционните пазари в страните, където KBC оперира, а и въобще?

Ако ме бяхте питали в края на 2022 г., щях да съм доста по-негативно настроен. Тя беше много лоша година, със слабо представяне по всички сегменти, но това се промени и ще обясня как. Последните пет години стояхме на един крак - като инвеститори имахме само акциите като рисков актив. Заради ниските лихви кешът и облигациите с фиксиран доход не бяха алтернатива. Сега с покачването на лихвите отново можем да сме на два крака и да извличаме доходност от балансирани портфейли. А 2022 г. беше изключение - и на капиталовите, и на дълговите пазари доходността беше отрицателна, което за последно се е случвало 1974 г.

Как реагираха клиентите? Запазиха инвестициите си - почти нямаше тегления. В някои периоди имаше забавяне, но като цяло 2022 г. беше една от най-добрите ни години за привличане на нови средства под управление. Клиентите, от една страна, бяха притеснени, но запазиха спокойствие, а от друга, видяха възможности в спадащия пазар. А и макар банковите лихви да започнаха да се качват, това не стана с толкова много и те видяха алтернативи във фондовете в облигации и на паричния пазар.

Борсовите индекси вече преминаха ли дъната си, или може да има ново обръщане на настроенията?

Възможно е, все още виждаме рискове за понижение на борсите, но и потенциал за покачване. Ако инфлацията падне по-бързо от очакваното, това ще е катализатор за пазарите, които незабавно ще почнат да отразяват следващата фаза на растеж. Но много зависи по пазари, по сектори за някои сме и доста позитивни. Затова и сега е важно да сме доста по-селективни, а не като в предишните години, когато целият пазар растеше, и можеше просто да си кажем: "да следваме индекса".

Как това влиза в стратегията ви? Вече често четем за смъртта на 60/40, така че как един инвеститор трябва да разпредели портфейла си?

Ние все още сме в лагера, които приемат 60% в акции и 40% в облигации за добър портфейл. При акциите имаме диверсифицирана стратегия, инвестираме глобално, все още сме дефанзивни, тъй като все още има много несигурност и чак към края на покачването на лихвите ще влезем в по-циклични сектори. При инструментите с фиксиран доход увеличаваме дела - миналата година бяхме в голяма степен в кеш, а сега постепенно купуваме предимно държавни книжа, но също и корпоративни, тъй като доходността се вдигна, а не очакваме дълбока рецесия и проблеми фирмите да си обслужват дълговете.

При по-алтернативните сегменти като private equity и недвижимите имоти мисля, че има възможности, но е въпрос дали сега е точният момент. Оценките паднаха, но не мислим, че корекцията е приключила и ще почакаме малко, преди да влезем в тези класове активи.

Това значи ли, че според вас цените на имотите тепърва ще се понижават?

При жилищните имоти лихвите се покачват, ипотеките поскъпват, което забавя този пазар и срещу продавачите ще има по-малко купувачи, което се отразява на цените. Дали очакваме големи корекции - не, но очакваме натиск. А логистичните и офис площите още са в постковид ситуация и е трудно да се прецени. По-позитивни сме към логистиката.

Може би единствената друга дума освен инфлация, която предизвиква толкова коментари, е AI. Последните развития в изкуствения интелект вече променят ли вашата професия, управлението на активите?

Да, променя го и не отскоро. Започнахме преди години, и то не толкова специфично в управлението на активите. С повечето налични данни и повечето налична изчислителна мощ започнахме да разработваме нови начини да вършим работата си. В KBC Asset Management започнахме да използваме модели за разпределение на активите, базирани на машинно обучение и на изкуствен интелект. Изградихме и ги тествахме много години дали представянето на моделите е устойчиво и в края на 2020 г. създадохме фонд, управляван от AI. В България първи предложихме такъв продукт. Вътрешно го наричаме Kaiser, а официалното му име е Optimum Fund Enhanced Intelligence и представянето му е много добро засега. Сега разработваме и специфични модели, които да управляват фондове в акции и да подбират конкретни компании, и ги ползваме отчасти вътрешно. При неща като ChatGPT и езиковата обработка нещата са по-скоро експериментални, но например пробваме и sentiment analysis - да извлечем информация от това какво казват мениджърите на компания, като представят резултатите си.

Това значи ли, че работата на финансовия анализатор може да бъде заплашена?

По-скоро променена. Ако погледнете автоиндустрията, ще си спомните поточните линии с хората, които сглобяват колите, а сега всичко се прави от роботи и само няколко хора ги контролират и програмират. При нас става нещо подобно. Имахме анализатори, които да четат финансови отчети и да препоръчват купувай или продавай, а сега те програмират модели, които да правят същото. Но моделите са базирани на тяхното знание и това ще се запази.

В настоящия момент като че ли има два лагера - такива, които очакват AI революция, и такива, които мислят, че е балон. Вие в кой сте?

Със сигурност съм в лагера, че е революция и че ти дава конкурентни предимства. При стандартния екип от анализатори те трупат знание и когато се пенсионират, голяма част от него се губи. При моделите, които правим, те са захранени с данни за 10-20-30 години назад и всяка нова информация остава в тях. Така те стават по-добри в откриването на зависимости, не вземат решения, базирани на емоции. В един момент просто екип от хора няма да може да поддържа същото знание и ако вече не си на влака, няма да има как да го настигнеш и да се качиш. И затова инвестираме толкова в това. Банките и асет мениджърите вече сме почти IT компании.

Интервюто взе Николай Стоянов