Инвестиции

Йохан Лема, KBC Asset Management: Нашият основен сценарий е рецесия

В края на февруари започнахме да намаляваме риска, но сега постепенно пак увеличаваме дела на облигациите, каза главният изпълнителен директор на белгийското управляващо дружество пред "Капитал"

Николай Стоянов

Йохан Лема © KBC

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Визитка

Йохан Лема е главен изпълнителен директор на KBC Asset Management, което към края на 2021 г. управлява 236 млрд. евро активи. Той започва кариерата си в Kredietbank, която по-късно ще се превърне в KBC Group, към която принадлежат българските ОББ, ДЗИ, а и отскоро купената за 1 млрд. евро Райфайзенбанк. Лема е на този пост от 2017 г., като преди това е заемал различни мениджърски позиции в белгийската група и е президент на BEAMA - белгийската асоциация на управляващите дружества.

2022 г., изглежда, е преломна година за пазарите - спадове, затягане на паричната политика, страхове от рецесия и, разбира се, война... Вие в KBC Asset Management очаквахте ли подобна предизвикателна година и как се подготвихте за нея?

Трябва да се отбележи, че в началото на годината имахме по-розови прогнози за икономика, която се движеше към средата на цикъла на растеж, и за развитието на инфлацията като своеобразен рисков фактор, който да се следи внимателно. Обаче руско-украинската война и свързаните с нея прекъсвания на веригите произведоха по-драматичен скок на инфлацията и забавяне на растежа. Можем да го приемем като почти учебникарски случай на "стагфлация". От края на февруари започнахме да намаляваме риска на балансираните си портфейли, като покачвахме теглото на паричните средства и понижавахме това на акциите и облигациите. Също така, що се отнася до облигациите, залагахме предимно на кратки дюрации и наскоро започнахме да увеличаваме дела им отново.

Какво е вашето мнение за текущата перспектива за инфлация в Европа? Смятате ли, че ЕЦБ може да я овладее, и докъде ще трябва да покачи лихвените проценти?

Тук има три неща, които трябва да се имат предвид:

1. Причината за инфлационния шок бяха смущенията на енергийния пазар. Като се има предвид ефектът на ниската база, този шок трябва да започне да избледнява, следователно инфлационните фактори трябва да отслабнат.
2. Икономическият растеж се забавя, което обикновено създава дефлация.
3. За съжаление енергийният сектор не е единственият, където има смущения. Много производители имат недостиг на компоненти, поскъпват и хранителните суровини. Следователно производствените цени растат, а това е тежест както за потребителя, така и за производителя. Разбира се, това създава възходящ натиск върху инфлацията.

При смесването на трите ефекта смятаме, че първите ще надделеят и инфлацията бавно ще се понижава. Нормализиране обаче може да се очаква едва към края на 2023 г.

Със сигурност ЕЦБ ще продължи да бъде в много трудна позиция, ако нови смущения ударят енергийните пазар (вследствие на санкциите за Русия). Централната банка може лесно да попадне между чука и наковалнята - да е принудена да повиши агресивно основния лихвен процент, за да ограничи инфлацията и да тласне икономическия растеж на Европа на червено.

Как очаквате това да се отрази на представянето на различните класове активи?

2022 г. беше необичайна година досега - и облигациите, и акциите бяха в тъмночервено (повече от -10%). Типично за среда на стагфлация кешът е цар. Все пак не очакваме това да остане така до края на годината. Нашият основен сценарий е изпадане в рецесия, където защитните държавни облигации ще започнат да процъфтяват. Нашият резервен сценарий е меко приземяване на икономиката, при което акциите могат да отскочат (частично). Предвид основния ни сценарий и след като намалихме значително риска от портфейлите си, сега постепенно прехвърляме от кеш в държавни ценни книжа.

Виждате ли някаква промяна в поведението и предпочитанията на инвеститорите, свързани с края на ерата на лесните пари? Изправени ли сте пред тегления или пренасочване към по-малко рискови инвестиции?

Засега тегленията са ограничени и се компенсират от непрекъснат приток от инвестиционните планове. Имаме силна мрежа от инвестиционни консултанти, които помагат на клиентите да преодолеят страховете си и да запазват вложенията и позициите си, което е може би най-добрият съвет, който може да бъде даден сега. Това, което клиентите се опитват да постигнат чрез обратно изкупуване, ние вече започнахме отдавна - увеличаване позициите в брой и съкращаване на позициите в дългови и капиталови инструменти на ниво портфейл.

В условията на отрицателни лихви банките подтикваха клиентите си към инвестиции във фондове. Мислите ли, че при настоящите спадове това може да причини репутационни проблеми?

Не мисля, че подтикваме клиентите. Те много добре разбираха, че инвестициите са добра алтернатива на спестяванията. И това до голяма степен си остава така. Инвестиционните фондове са далеч по-добър защитник на покупателната способност в средносрочен и дългосрочен план. Имаме достатъчно доказателства за това както в периоди на свиване, така и в периоди на покачване на лихвените проценти. В момента инфлацията също влияе силно, така че дори ако лихвените проценти се повишават, инфлацията подкопава реалната доходност за спестителите.

Българският капиталов пазар е сравнително малък и с ниска ликвидност, но вашите анализатори разглеждат ли го и привлекателен ли е за инвестиции?

В повечето от нашите фондове ние имаме глобален поглед, като се фокусираме върху ликвидни и по-скоро неспекулативни части на финансовите пазари (затова нямаме биткойни, нямаме стоки и т.н.). Въпреки това ние сме дългогодишен лидер на българския пазар в банкирането, застраховането и управлението на активи. Въз основа на това познаване на местния пазар фондът "ОББ платинум" предлага засилена експозиция към местни облигации и акции. От наша гледна точка българският капиталов пазар се развива и на него се пласираха няколко доста успешни IPO-та.

С придобиването на "Райфайзен" в България KBC Asset Management значително укрепва позициите си в страната. Как смятате да интегрирате придобитите фондове, а и клиенти във вашите структури?

"Райфайзен" има един местно управляван фонд и 5 местни захранващи фонда, което означава, че активите се управляват извън България. Основата на фондовете на "Райфайзен" е доста сходна с фондовете, които вече имаме в България. Следователно планът е да интегрираме досега предлаганите от "Райфайзен" фондове в нашата собствена продуктова гама чрез сливания. Целият процес на продуктова интеграция трябва да приключи през първата половина на 2023 г.

Какви нови продукти или подобрения да очакват клиентите в България?

Тази година внесохме няколко продуктови иновации на българския пазар по линията на "отговорното инвестиране": в началото на годината стартирахме KBC ECO Fund Impact Investing. През април стартирахме и "отговорни" версии на нашите за многосигнални балансирани фондове ExpertEase във всичките измерения риск/загуба. Очевидно българският пазар приветства отговорни инвестиции, тъй като днес вече над 30% от новите ни инвестиции са направени в нашите отговорни инвестиционни фондове.

"ОББ асет мениджмънт" беше и първото управляващо дружество, което предложи на българските инвеститори фонд, управляван от изкуствен интелект (AI). Софтуерът, който е в основата на инвестиционната му стратегия, е разработен вътрешно от KBC Asset Management.

Освен отговорно и управлявано от AI инвестиране днес проучваме дали можем да предложим иновативни продукти специално за дефанзивни инвеститори в България веднага щом лихвените проценти започнат да се покачват.

Интервюто взе Николай Стоянов